Архитектурата носи послание, разказва истории и създава принадлежност. Именно затова е важно да обърнем внимание на ценността на архитектурното наследство – особено в периоди, когато нашите следи от миналото биват агресивно изличавани. Във връзка с поредното „случайно“ опожаряване на културна ценност, този път в столицата, ни се иска да поговорим за добрите практики в опазването.

Започват да се наблюдават все повече успешни проекти за реставрация у нас, но сме свидетели и на множество абсурдни изличавания на оригинални следи, които крият огромен потенциал. Икономическият интерес от максимална площ на застрояване, луксозни и масивни здания, „стъпкващи“ средата и провокиращи множество градоустройствени проблеми, заличават органично създадената градска тъкан.

Кога ще осъзнаем истински ценността на културното наследство?

Освен материално съхранено, то трябва да бъде интегрирано в услуга на обществеността. Адаптацията е етапът от намесата, който връща сградата към живот чрез  възобновяването на оригиналната или създаване на нова функция на мястото. Често пъти паметниците на културата се превръщат в експонат сами по себе си – най-често това е валидно за археологически следи. Според ценността на обекта, уместни и често прилагани са сценариите за адаптация като музейно пространство или всякакъв друг тип сгради на културата.

Всяка сграда, определена като ценна, e предизвикателство сама по себе си, тъй като предава различна история. Как ще я поднесем на днешния зрител е важна задача на опазването на архитектурното наследство.

Снимка: © AleaOlea architecture & landscape

Във връзка с възможните интерпретации, ще ви разкажем за един проект от студиото AleaOlea architecture & landscape. Те правят реставрация на старата църква на Виланова де Барка (Лейда, Испания). „Санта Мария“ датира от 13-ти век и е представител на готическата архитектура. Засегната от бомбардировките на испанската гражданска война през 1936 г.,  църквата доскоро е била в тежко руинно състояние. Материални следи са били запазени единствено от апсидата, както и някои фрагменти от централния кораб и западната фасада.

Снимка: © Adrià Goulà

Главната цел на проекта е реставрация на оригиналния облик на църквата и адаптацията й в нова мултифункционална зала. Най-голямото предизвикателство пред архитектите е интерпетацията на липсващите елементи. Те предлагат създаване на нова решетъчна тухлена фасада, оцветена в неутрално бяло, и нов скатен покрив, завършен с арабски плочи. Цялата структура е съставена като нова керамична черупка, която е деликатно укрепена около съществуващите руини.

Аксонометрия: © AleaOlea architecture & landscape

Съвременните принципи на опазване

Добрите практики в опазването на архитектурното наследство съблюдават два важни принципа – важно е новите намеси да бъдат ясно сигнирани, както и да се съхрани максимално автентичността на обекта. Консервацията има за цел да спре деструктивните процеси и да запази руината в състоянието, до което е достигнала. Следват интервенциите със съвременните материали и текстури, които могат да формират интересна взаимовръзка със старината.

Снимка: © Adrià Goulà

Отвън усещането за стария облик на готическата църква от 13-ти век е възстановено. Що се отнася до интериора, намесите са по-сериозни. Студиото залага на изразителни текстури, които подчинява на обединяваща белота в интериора. Те са отчетливо сигнирани, за да подсказват на зрителя границата между старо и ново. Съвременните елементи подчертават патината на времето, която крие истории в несъвършенствата си.

Снимка: © Adrià Goulà

Притокът на естествена светлина е засилен чрез изграждането на нови прозорци, които разкриват красотата на зидарията от 13-ти век. Пространството е дирижирано почти като сценография. Осветителните тела пресъздават светлината от десетки свещи и озаряват интериора.

Снимка: © Adrià Goulà

Проекти като реставрацията на църквата „Санта Мария“ показват как една руина може да се интегрира в съвремието. Дори разрушението, което е претърпяла, има своята възпитателна цел – оригиналните останки разказват история, предават емоция и създават връзка с миналото.

А как една тухлена фабрика у нас чезне от ден на ден можете да прочетете тук.

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Архитектурни разходки: Дряновският кРай
За архитектурата на Възраждането, майстор Колю Фичето и... още

Срещам се с Ники Карагьозов от Дестинация Дряново в отпускарска, но все така забързана Соф…