Заглавна снимка: © Димо Димчев

Наскоро софийският университет „Св. Климент Охридски“ публикува процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изготвяне на технически проект и упражняване на авторски надзор при изпълнение на СМР за доизграждане на обект – многофункционална спортна зала“. Става въпрос за малко познатата спортна зала на Университета, намираща се до стадион „Академик“ в София.

Според обявлението за поръчката трябва да се предвиди доизграждане на многофункционалната спортна зала и такова проектно решение, което да включва развитието на целия имот. Цялостният проект следва да предвижда изграждане на открити спортни площадки, тенис кортове и различни паркови и рекреационни зони. Той трябва да представлява доизграждане на компактна многофункционална спортна зала. Тя би следвало да отговаря на изискванията за провеждане на международни състезания на федерациите по волейбол, баскетбол, хандбал, футбол на малко поле, тенис на корт и бадминтон, и да предоставя възможност за практикуването на други видове спорт. Функционалната програма трябва да съдържа фоайе с гардероб, рецепция и тоалетни, кафене, офис администрация, фитнес зала, игрално поле, трибуни със седалки, обслужващи и технически помещения.

Сградата е слабо позната, тъй като остава скрита зад огради, високи дървета и паркирали автомобили.

Какво още трябва да знаем за тази сграда?

По информация от посещение на обекта с учебна цел през 2014 г., залата е построена в периода 1980-1989 г. и до днес не е завършена. В момента се използва за снимането на телевизионни продукции. Тя има смесена носеща конструкция – от стоманобетон и стомана. Стоманените ферми, носещи покривната конструкция, позволяват реализирането на големите площи без подпори  – залата е с размери 24.15 х 46.35 м. Те са укрепени с х-връзки на горно и долно ниво.

Фасадното остъкляване върху пространствените ферми.

В нея са реализирани смесени технологии за стълбища – монолитни и сглобяеми стоманобетонни, стоманени. Забележителен елемент е остъклената входна фасада на сградата, реализирана чрез пространствени ферми. Стъклопакетите са свързани с новия за времето си материал болкит.

Заедно със зала „Фестивална“ и стадион „Академик“ сградата е част от архитектурен ансамбъл.

Тази група от съоръжения би трябвало да оформя източната задънка на парк „Гео Милев“. Смелата конструкция на спортната зала можем да подредим заедно с вантите на „Академик“ и архитектониката на „Фестивална“ (за която ви разказвахме по-рано тази година) в архитектурен ансамбъл от спортни съоръжения на втората половина на XX-ти век.

Следите от некачественото първоначално изпълнение и недовършването на сградата са видими. Въпреки това бихме искали проектът да предложи една нова, но все още остъклена и наклонена фасада.

Макар и да представлява интерес от гледна точка на технически строителни постижения, качествата на този комплекс остават пренебрегнати и до днес. Паркът не завършва хармонично в спортната зона, а пространството все още е заето от хаотично паркиране и спорадични заведения, както и ремонти без уважение към оригиналния характер на сградите.

Обществена поръчка за архитектура – с текст, а не с проект.

Критерият за възлагане на поръчката е „икономически най-изгодна оферта“, което е по-подробно дефинирано в „оптимално съотношение качество / цена.“ Проектната документация предвижда, че тежестта на техническото предложение е 70%, а ценовата оферта е с тежест 30%. Техническото предложение обикновено представлява документ с около 300 страници текст, в който кандидатът описва как би изпълнил поръчката и какви мерки би предприел, за да не допусне неизпълнение на поръчката. По-просто казано – екип от архитекти и строителни инженери описват с думи как ще построят нещо, за което в документацията дори не им е приложена ситуация. Такива поръчки са изрядни по отношение на документи, но рядко имат задоволителен естетически и социален резултат и въпреки това са по-добри от тези с критерия „най-ниска цена“, чиито резултати са откровено плачевни.

Нека използваме повода за дострояване на залата, за да призовем колегията към това да започне да оценява архитектурата от втората половина на XX-ти век и да опазва именно тези сгради, които се отличават с конструктивни и технически решения. Това би означавало проект за доизграждането на тази зала да добавя нещо ново, но и да допълва конструктивната и функционалната концепция на тази сграда.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

„Имаме нужда от младите лидери тук и сега“
Инж. Николай Чомаковски, изпълнителен директор на Pipe System, говори пред Лидерите, които строят

Инж. Чомаковски, спомняте ли си кой беше първият обект, който посетихте? Още като студент …