Каква е ролята на дизайна в образованието?

Арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова представят своята различна гледна точка за процеса на проектиране. Основатели на студио “Лусио” и преподаватели по дизайн мислене, те поставят в основата на работата си нуждите на хората и внимателното проучване. 

• Кои са „Лусио“? Разкажете ни как започна всичко.

Основното ядро на Лусио сме Мария и Лети, но много често сме много и от различни  сфери – архитекти, дизайнери, илюстратори… И двете се познаваме още преди университета, от уроците си по рисуване и винаги сме били на “един акъл”. Впоследствие Лети замина и завърши в Политехнико ди Милано, Мария замина на стаж в Холандия, но не след дълго и двете се оказахме обратно в България. Точно по това време Академия “Градът”, заедно с Фондация Америка за България обявиха конкурс за млади архитекти – за проекти на иновативна учебна среда на тема “Училища на бъдещето”. Спечелихме го и по-късно училището ни го възложи. След това ни препоръчаха и на друго училище, чийто проект също изпълнихме. Оттам, както и от факта че сме “преподаватели” по дизайн мислене, се зароди интересът ни към училища и креативни пространства, а Лусио беше естественото продължение на работата ни заедно.

Първо основно училище “Никола Вапцаров”, гр. Берковица

• Кое е по-различното във вашия метод на проектиране?

Различното е, че влагаме методи като дизайн мислене и participatory design в архитектурните си проекти, което означава, че преди да пристъпим към решение на един дизайн проблем, изучаваме подробно на кого и как влияе той и дали е дефиниран правилно. Щом сме дефинирали правилно задачата си, тогава продължаваме към архитектурно проектиране.

Първо основно училище “Никола Вапцаров”, гр. Берковица

• Защо училища?

Вярваме, че пространството може да отключва естествената креативност.

То може да извлича най-доброто у хората, a училището е мястото, където тази закономерност е с най-силен ефект и е най-смислена.

Първо основно училище “Никола Вапцаров”, гр. Берковица

• Освен с проектиране се занимавате и с „дизайн мислене“. Разкажете ни какво представлява то и как ви помага в архитектурата.

Дизайн мисленето е методология, която поставя хората в центъра на всеки продукт или услуга, за да може тя да е истински смислена за своите ползватели.

Идеите се реализират във вид на бързи спринтове, за да могат да бъдат бързо тествани и подобрени, преди да е станало прекалено късно и скъпо. Дизайн мисленето се комбинира доста добре с архитектурата, защото ни помага да си насочим вниманието към скритите нужди на хората, ползвателите на едно пространство, които обикновено не са написани в заданието. Среща ни с хората, помага ни да ги опознаем и в крайна сметка поражда разбиране и емпатия към тях, които впоследствие влагаме и в проекта си.

• Какви трудности и положителни емоции срещнахте в изпълнените си проекти?

Нещо, за което не ни подготвят в университета, определено е наборът от умения, които архитектът трябва да притежава, за да може да ръководи нещо толкова турболентно като изпълнението на проекта си. Може би най-трудното нещо, с което сме се сблъсквали досега при изпълнение, е работата с хора, които не познаваш, но в крайна сметка трябва да сте готови с един резултат до един краен срок… Много е важно скоростно да се превърнеш в психолог и майстор-комуникатор, за да може и всички по линията да са удовлетворени и да вършат своята част от работата спокойно и без напрежение. Положителните емоции идват в момента, в който установиш среда на взаимно уважение и помощ между всичките участници в проекта и те сами го почувстват като свой и започнат да допринасят лично към него.

Smart mountain shelter project

• Какви са бъдещите ви планове и може ли архитектурата да промени образованието в България?

Бъдещите ни планове са да се развиваме все повече в сферата на учебните и креативните пространства. За нас реализацията на един проект не означава финала му, а възможност да видим действително дали сме успели да задоволим нуждите на ползвателите му, какво работи и какво може да бъде подобрено.

Що се отнася до образованието, то е сложна съквупност от много фактори и не бихме искали се ангажираме с твърдения за промяната му. Това, което архитектурата може да направи за образованието, е да подкрепи поетия курс.

Ако ценностите, методиката и програмата могат да се нарекат софтуер, то училището във физическия му вид представлява хардуер, който улеснява и подпомага процесите, случващи се в него.

Още за връзката между архитектурата и образованието може да прочетете тук.