Срещам се с инж. Вътю Танев, професионалист в областта на стоманените, дървени и леки конструкции и основател на проектантското бюро „Танев и партньори“ ЕООД. Преподавател в Строителния факултет при Университета по архитектура, строителство и геодезия от 2012 година насам, той ми разказва за опита си с конструкциите от дървесина и интереса си към недвижимото културно наследство…

  • Как и кога се зароди интересът Ви към работата с дървени конструкции? Какъв е опитът Ви с тях?

„Запалването“ не беше още на студентската скамейка, ако трябва да съм честен. Като съвсем млад проектант имах лош опит с дървесината, започнах да проектирам една двуетажна постройка, но имах конструктивни проблеми, които бях подценил.

Проектът се забави, а в последствие бе прекратен. Интересът ми се зароди и разпали, когато натрупах повече опит и започнах да водя лекции през 2012г. Дисциплината „Дървени конструкции“ или както сега се казва „Конструкции от дървесина и конструкционни композити“ винаги е била подценявана и се е гледало на нея като на второстепенна. Когато приех да водя тази дисциплина реших да променя множество неща в преподаването и най-вече отношението към материала „дървесина“, което наложи сериозна подготовка от моя страна и поглед към съвременната теория и практика с дървесина. Мисля, че в този момент преоткрих този конструктивен материал.

В допълнение, през последните 5-6 години се появяваха доста задачи с дървесина, които реализирахме. Любовта реално дойде, когато ми се наложи да развия познанията си до ниво, в което да мога да водя лекции.

Видях, че в България сме изостанали технологично и не знаем за съвременните технологии, които съществуват. Дървесината отдавна е надскочила ограниченията, които са ни известни отпреди 100 години, когато не е имало лепила. В наши дни с развитието на лепилата няма никакви ограничения, както при стоманата например по отношение на дължини и широчини на сеченията. При дървесината слепваш толкова, колкото искаш да получиш. От тази гледна точка дори бих казал, че е доста по-гъвкава като материал. Сблъсках се челно с тези неща и осъзнах, че това, на което съм бил учен като студент, е абсолютната класика, а сега се правят неща, които изглеждат, сякаш „това не може да е от дървесина“ , а то всъщност е.

Покривната конструкция над басейна в Спа център „Белчински извор“/ Снимка: инж. В. Танев

Малко след като започнах с лекциите, се появи един доста сериозен за България проект – Спа център „Белчински извор“. Там успяхме да реализираме пространствени конструкции от дървесина и то, по желание на инвеститора. Там реализирахме около 200-250 кубика дървесина в покривна конструкция. Покрихме един ресторант, една зимна градина, един спа център с басейн. Борбата беше много сериозна, защото инвеститорът се занимава със стоманобетонни конструкции, и през цялото време се опитваше да замени дървесината със стоманобетон, където е възможно.

Конструкцията над ресторанта в Спа център „Белчински извор“/ Снимка: инж. В. Танев

Накрая се наложи да се поръчва сериозно количество слепена дървесина, която не се произвежда в България. Тук, макар и рядко, се произвеждат ограничени по размер елементи, но не такива, които можеш да си поръчаш в една развита западноевропейска фабрика. При този проект се достигна и от нуждата да се докаже, че дървесината няма да се разлепи от влиянието на влажността от басейна. Материалът е много често използван за покритие на плувни басейни и не гние, в което аз се опитвам да убедя архитектите от години на сам.  Важно е да се осигури липсата на конденз. При басейните, ако се вземат съответните мерки да няма материали с много по-голям коефициент на топлопроводимост спрямо дървесината, гниене не се случва.

  • Участвали сте в проект за реставрационни дейности по античния Перперикон и се интересувате от дървените конструкции от периода на Възраждането у нас.

Перперикон беше друго предизвикателство, което се появи, след като бяхме приключили с проекта за Белчин. Много искахме да го направим и то не заради известната локация, а поради чисто конструктивния опит. Подходихме много професионално, но за голямо съжаление тогава за първи път се сблъсках с действителността на обществените поръчки в България. Конструкцията бе предвидена да бъде от дъб, широколистна дървесина, която може да бъде 10 пъти по-устойчива на атмосферните условия от иглолистната. След дълги разговори стигнахме до това, че е възможно да е иглолистна, но трябва да е вакуумно импрегнирана, но и това не се случи и в крайна сметка тази кула от дървесина е покрита само повърхностно с защитно покритие против гниене. Искахме да стане както трябва, но тогава се сблъскахме с жестоката действителност, че обществените поръчки се печелят на най-ниска цена и никой не се интересува от качеството на крайния продукт.

Новопостроената дървена кула при Перперикон. / Снимка: Google Images
  • А как се стигна до участието ви в тази обществена поръчка?

Арх. Бакалова беше спечелила конкурса, а ние бяхме помолени да конструираме кулата в работната фаза на проекта със сеченията, които те бяха заложили, за да проверим дали конструкцията е осигурена. Идеята ни беше на 20 години да има нужда от освежаващи намеси, а не на 5 години, както ще се наложи в момента. Ако община Кърджали полага грижи, кулата ще се запази.

Поглед към дървената кула. / Снимка: Google Images
  • Има ли бъдеще строителството с дървесина в България? Ако не, какви са проблемите и пречките и как може да се справим с тях?

Все пак, дървесината има съвсем различно възприемане от човека и създава напълно различна среда на обитаване и на цялостно усещане към сградата. Това може да се усети, когато цялата сграда е от нея или поне преобладават такива елементи. Даже има случай, в които дори и като дъх и мирис е различно.

Проблемът според мен може да се реши по няколко начина. Първият, но може би по-бавен начин е, ако има инициативни частни производители, които закупуват гори и се грижат за тях. Такъв е случаят на Rudner Holzbau, които са базирани в Северен Тирол. Те си имат собствени гори и си осигуряват безконечен продукт за много дълъг период от време.

Mactan Cebu International Airport / Снимка: Google Images

Другият начин е държавата да си промени политиката. В България се е строяло с дървесина доста преди Втората световна война. В първите години на социалистическия строй тогавашната политическа власт забранява изсичането на дървесина за отопление и в началото на 90-те в България притежава сериозно количество горски фонд и суровина за производство на елементи от дървесина. Ако се въведе адекватна политика за грижа към горите и залесяване, бихме могли да станем активни производители.

Покривно покритие за конюшна от Rubner Holzbau / Снимка: Google Images

Тъжното е, че ние сме изнесли сериозно количество необработена дървесина без добавена стойност, което е сериозна икономическа загуба за България. Продаваш дървесина за 300 лв. на кубик, а след това си купуваш стол за 500 лв. примерно. Пазарна ниша има и у нас, но предимно насочена към сглобяеми нискоетажни къщи, предвидени предимно за износ. Друг проблем е нормативната уредба, която е много консервативна от гледна точка пожарни въздействия. Сериозни проучвания в тази област доказват, че независимо от това, че дървесината е горим материал, не означава, че е проблем за пожарното въздействие, особено когато имате масивен елемент, който гори бавно и трудно. При един пожар стоманата ще е първата, която ще загуби носещата си способност, а не дървесината. В България има една фирма, която произвежда панели от ортогонално слепена дървесина и има няколко реализирани двуетажни постройки и у нас.

  • В България има ли реализирани обекти, по-високи от два етажа?

Имаше, но бяха умишлено запалени. Тютюневите складове в Пловдив представляваха зидана конструкция отвън и вътре всички етажни нива бяха дървесина до покрива. Това не е изцяло дървена конструкция, но въпреки това е до голяма степен.

  • Според Вас защо Българите са настроени скептично към избора на къщи от дървесина?

В нормативната ни уредба в ЗУТ тези постройки се водят паянтови, а дори понякога банките отказват кредити за подобен тип инвестиции. Разбирането на термина паянта е доста погрешно, а то само по себе си означава укрепващ елемент, стабилност. Има нужда от промяна на дефиницията на някои основни термини в законовите уредби. В централна Европа хората разбират, че има сериозна промяна в климата и се ориентират към жилища от дървесина, като по този начин цялостно се намаляват въглеродните емисии.

Aspen Art Museum в Аспен от Shigeru Ban Architects / Снимка: Shigeru Ban Architects
  • Кое Ви мотивира да преподавате и какъв съвет бихте дали на студентите?

Реално не преподавам от чак толкова много време. Започнах като асистент през 2006г, но забелязвам доста голяма промяна в мисленето на студентите през годините. Преди сякаш имаше повече желание да се учи, а сега голяма част дори не посещават университета и излизат от тук с минимални познания. А идеята е да придаваме добавена стойност на нещата след като излезем от университета, което се базира на основни познания, натрупани през студентските години. А когато не си взел и основата… Няма желание за самообразоване за жалост, да се потърси повече и да се чете критично, а не да се вярва на всичко в интернет. Все още има студенти, които са заинтересовани и питащи, което ме мотивира, но са малко.

Съветът ми е да бъдат инициативни, да търсят и да питат.

  • Какво провокира интереса Ви към недвижимото културно наследство?

Горе долу по времето на проекта за Перперикон в катедрата се появи една докторантка, която имаше желание да прави докторантура в областта на културното наследство, но с поглед към конструкцията. Така организирахме доста пътувания из България и огледахме огромен сграден фонд, който е културно наследство. Посетихме места като Котел и Жеравна, Долен, където са били вложени сериозни средства за запазване на културните паметници. Покрай тази научна тема самият аз научих много неща.

Centre Pompidou-Metz във Франция от Shigeru Ban Architects / Снимка: Shigeru Ban Architects

Една от сериозните мотивации беше сблъсъкът ми с доста експерти, които отговарят по част конструкции в НИНКН, но изобщо не се интересуваха от тези неща в дълбочина. Други пък разчитаха на много странни методи за оценка на конструкцията. Но за да поправиш нещо в конструктивно отношение, първо трябва да го разбереш как точно функционира и как да се подходи при възстановяване. Съвременните насоки в тази област е да е ясно къде приключва старото и къде идва новата намеса.

Другото нещо е проектът „Наследство БГ“, по който ще бъдат обзаведени две лаборатории – едната е за документиране и моделиране, а другата за консервиране и реставриране на недвижимото културно наследство. УАСГ е подводещ партньор към основния, който е Софийският университет, заедно с няколко други. Разработва се магистърска програма, която да влезе от догодина и в която могат да участват заедно архитекти и инженери, с цел обучаване на специалисти по архитектурните и конструктивната част. Единственият проблем е, че

Не знам дали в България са останали достатъчно хора, които да разбират важността на това културно наследство.

  • Вие предлагате креативни решения и се стремите да създадете качествена архитектура чрез конструкцията. Откъде черпите вдъхновение?

Мотивиран съм, когато видя интересни идеи. Тогава имам желанието да ги развия конструктивно. Водещото при мен е да се опитам да оптимизирам конструкциите да са леки, по-ефирни, по-надеждни и добре изглеждащи. Обичам да гледам какво правят немци, французи и англичани. Понякога ме мотивират и нещата около нас, които не ми допадат – например като виждам как масовият материал стоманобетон се влага навсякъде, на всяка цена, защото само него уж знаем как да използваме. Но за да го направиш качествено ще излезе доста по-скъпо от една стоманена или дървена конструкция.

Излезте и творете, много неща могат да се осъществят и променят.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Емблематичният хотел Рузвелт в Ню Йорк затваря врати
Пандемията е на път да прекрати почти 100-годишна история

Луксозният хотел „ Рузвелт“, намиращ се на 45-то авеню в сърцето на нюйоркският квартал „М…