Какво е общото между архитектурата и киното?

Обвързването на пространствена рамка, конкретни събития и времеви диапазон бележи една особена, но важна връзка – между кино и архитектура. Диалогът между двете на пръв поглед доста различни изкуства е напълно обясним и естествен. Поставяйки си различни цели, киното и архитектурата боравят с някои общи инструменти –  светлина, звук, пространство, ангажиране на индивида в конкретно преживяване.

Архитектурата издига като своя висша цел функцията, но едновременно с това е и фон на далеч не така рационални събития, емоции и личностни терзания. От друга страна, киното прави репрезентация на архитектурата в обществения живот; то тълкува човешките взаимоотношения в контекста на средата.

Трудно е да си представим филмовите герои, увиснали в пространството, без фон и заобикаляща среда. Запълването на сюжетната линия с гледки, сгради и фрагменти изгражда артикулация на живото пространство. Филмите са една нова реалност, един свят, който ако е изграден достатъчно убедително, потапя зрителя в магията си. Продуцентите често пъти съвсем съзнателно и целенасочено използват, развиват и обясняват сюжета спрямо застроената среда, в която се развива действието.

The Grand Budapest Hotel | 2014

Защо архитектите трябва да гледат филми?

Освен триизмерното си положение в пространството, всеки архитектурен обект притежава още една важна и неизменна черта- времевия контекст. Освен чрез планове и фасади, перспективни изображения и снимки, сградите могат да бъдат проучени по-подробно чрез състоянията си във времевата рамка. Плоскостното изражение на една сграда започва с константното положение, което един чертеж внушава. Чрез своята ясна и недвусмислена графика, той дава достатъчна информация, но не и пълна представа, достъпна на първосигналното въприятие. „По-лицеприятните“ ъгли, прихванати от умел фотограф, комбинират светлина, фокус, но и пауза на естeствения ход. И двете гореспоменати изразни средства отразяват състоянието на една сграда едностранно, дори изкуствено, имайки предвид липсата на знаци от основния ползвател. Сградата като такава е създадена, за да служи някому – да бъде негово убежище и основен двигател на неговия живот, работа и развитие. Следата, която човек оставя в ежедневието си, действията, които се разгръщат точно в това пространство, а не някъде другаде, малките размествания и удобства, които се появяват в последствие – едва тогава сградата наистина живее.

Как една сграда живее своя нежив живот можете да прочетете тук.

Пространството, което обитаваме, ни влияе на дълбоко психологическо ниво; същото важи и за образа на това пространство, представено в игрален филм. Монтажът, смяната на гледните точки, придружаващият саундтрак, движението на камерата, фокусът, светлината, движението и действията на персонажите – всичко това изгражда магията на киното. Палитрата от места и редуващ се мащаб, вътре и вън, ден и нощ – те допълват и спомагат на действието да разкаже историята си. Психологичните състояния на героите в комбинация с качествата на сценографията внушават идеи, които правят диалога архитектура-кино така продуктивен.

The Fountainhead | 1949

Основно е движението.

Това, което отличава филмите от всеки друг описателен образ на архитектура, е движението. Без значение колко застинала и неподвижна изглежда средата, тя играе своята активна роля във всеки кадър.

Само по себе си, киното не изразява единна идея и емоция; няма как да разглежда и архитектурата по еднакъв начин. Застинали сумрачни кадри, разнообразни действия в различни обстановки, луксозен фон или непретенциозна обвивка – архитектурата е там, доколкото има нужда от нея.