Skip to main content
search

Процесът на проектиране изминава дълъг път в човешката история до днес. Нека погледнем назад в миналото. Основният механизъм за комуникация между архитекта и строителя, както и между участниците в строителния процес, е представлявал чертежът. Чрез него те са обединявали две основни направления – крайния вид на сградата и начина, по който тя трябва да се изпълни.

Архитекти преди AutoCAD (Снимка:©www.re-thinkingthefuture.co)

До началото на XX век по света единственият начин да се визуализира сградата е моделът. Представете си проект с размерите на днешните небостъргачи – колко време и усилия би отнел на архитектите и строителите? А какви последици може да има една малка неточност?

В началото на XX век с развитието на компютърните технологии започва използването им в различни области на науката. През 1941г. инженерът Конрад Цузе изработва първата функционална програмата за строителни изчисления. Корените на CAD програмите (computer aided design) се зараждат в самолетната индустрия през 1960г.

Грешки в изпълнението (Снимка: ©www.pinterest.com)

През 1980г. в архитектурната общност се внедряват двуизмерни среди, а по-късно се появява и идеята за 3D изчертаване и обектно ориентиране. Един от основните проблеми в двуизмерното изчертаване е липсата на връзка между различните специалисти. Това създава възможност за грешки, особено при сложни обекти.Сериозен е и проблемът, ако специалистите работят в различни части на света- тогава комуникацията е затруднена неимоверно.

Диаграма “Ресурси-етап” (Снимка: ©https://thebimhub.com)

 

Архитектите разработват проекта на база на идеите си и ги предоставят за оценка на цената за строителството. След остойностяването документацията се изпраща на изпълнителя. Изграждането е последвано от експлоатацията- чертежите се съхраняват от собственика. При предаване на информация от различните специалисти във всеки следващ етап от изпълнение на сградата (проектиране, изпълнение, експлоатация) се губи значителна част. Как може да се реши този проблем?

СИМ (Строително-информационно моделиране), по известно като BIM, дава един добър отговор на този въпрос. В основната си представлява процес на създаване и обмен на данни за сградата през пълния ѝ жизнен цикъл. Понятието за пръв път се споменава през 1992г. в статия на Ван Недерван и Толман. Моделът представлява 3D изображение, което съдържа цялата информация за проекта (материали, персонал и техника), работи се с обекти, а не с линии. По този начин е възможно точно остойностяване, както и създаване на строителна документация. СИМ променя начина, по който сградите се строят. Моделите са динамични и позволяват едновременно да работят няколко специалисти от различни части на света. Значителна част от ресурсите се изтеглят в частта на проектирането и дизайна, като се редуцира работата в останалите части. Чрез СИМ се намаляват разходите за строителство и се осъществява по-добър контрол над отделните етапи на изграждането на сградата.

Naviswork (Снимка: ©https://www.caddmicrosystems.com)

Създават се и реалистични триизмерни визуализации на сградата, които позволяват да се „разходиш“ в нея, но и дават цялостна представа за това как тя контактува с околната среда.

Една от новостите днес е понятието „виртуална реалност“.

Виртуалната реалност работи изцяло в компютърна среда, но съществуват приложения за визуализиране на архитектурни модели в реално време чрез триизмерни изображения.  Такава е идеята и за проекта на арх. Андрей Ходкевич „Fake City” (“Изкуствен град”), удостоен с наградите Europan 13 (Холандия), City Academy Awards, Rethinking the Future Awards.

„Невидимият музей е прототип за една нова визия за архитектурно пространство, базирана на взаимодействието на динамичните земни полета, създаващо дигитална глобална структура. Концепцията се базира на принципи, адаптирани от информационната революция, в чиято зора имаме възможността да живеем.“- казва Ходкевич в интервюто си за сп. “Градът”.

Част от най-яките си проекти, обединени под името Project Ephemera, арх. Ходкевич представи пред студентите на Академия Лидерите.

Изкуственият град(Снимка:©http://2015.thecityacademyawards.bg)

Проектирането на сгради и съоръжения се изминава дълъг път на развитие, но той не спира и до днес. С динамични темпове се променя реалността – от чертожната дъска до виртуалната реалност.

 

Траяна Цветкова

Асистент в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Мотивирана и амбициозна. Вярва, че най-големият враг на креативността е съмнението.

Остави коментар

Close Menu