Потенциалът на конструктивното стъкло
Мит ли са стъклените носещи елементи?

В света на съвременната архитектура все по-често се срещат решения, базирани на стъклените елементи. Въпросът дали и как стъклото може да бъде използвано като конструктивен елемент в носещите системи на сградите бива все по-често засяган в строителните среди. Тенденцията в световен мащаб е да се провеждат все повече изследвания в тази посока, като целта е да се достигне до възможно най-добри резултати в носещата способност на материала.

Кое прави стъклото предпочитан материал в строителството?

Основната причина за желанието на архитекти и строители да влагат все повече стъклени елементи в сградите се крие в специфичните свойства на материала. Стъклото притежава няколко ключови характеристики, които го отличават от останалите конструктивни материали:

• прозрачност;
• здравина;
• рециклируемост;
• енергийна ефективност;
• акустична ефективност.

Поради тези си качества, както и благодарение на факта, че материалът се комбинира отлично визуално с всички други строителни материали, то е често търсено решение в сградните обшивки. Съществуват и все повече изцяло стъклени структури и структурни елементи, които освен естетически и изолационни качества, притежават и  свойството да бъдат самоносещи се.

Какво е структурно остъкляване

Структурното остъкляване е конструктивен подход, при който стъклото поддържа част от конструкцията или е самоносещо се. Това дава предимството тя да е освободена от допълнителни носещи елементи като метални профили. По този начин се получава усещане за лекота и ефирност. В тези конструкции присъствието на метални елементи служи единствено за визуално разграничаване или рамка, но те не изпълняват поддържащи функции.

Предпоставки за създаването на самоносещи се стъклени конструкции

За да се реализира подобна архитектурна идея, е необходимо да се приложи специално стъкло. Модификациите на материала са възможни по няколко начина. Един от тях е допълнителното закаляване на стъклото чрез напрягането му. По този начин се постига по-голяма обща устойчивост на натоварвания. Алтернативен производствен метод е влагането на модифициращи материала добавки, които могат да повлияят на физичните му свойства още при създаването му. Прилагането на ламинирани стъкла, слепени стъклени листове и други вариации помагат на конструктивния елемент да поддържа структурата, но също така се отразява негативно на друго важно свойство – тежестта.

Ключов елемент от проектирането на такъв тип конструкции е оразмеряването на отделните елементи и предвиждането на подходящ свързващ материал. Правилният подбор на уплътнители подпомага топлоизолационните и акустични свойства на стъклото. Често срещано решение е употребата на специални силикони, които имат възможността да предпазват стъклото, но и да се деформират под влиянието на температурни разширения, тежест и други натоварвания.

Какви са тенденциите?

В световен мащаб големите технологични компании в сферата на инженерното проектиране си партнират с фирми, които са лидери на пазара на стъклени елементи и фасадни системи. Целта е да се постигне максимална големина на стъклените листове с минимално сечение, като същевременно се постигне достатъчна коравина и якост на материала.

За да продължи развитието на носещите способности на стъклото като структурен елемент, е необходимо провеждането на редица тестове, изследвания и анализи. Със сигурност обаче стъклото е един от най-предпочитаните материали в съвременния дизайн на сгради и съоръжения поради високите му естетически показатели и доброто му съчетаване с всякакви други материали.