Skip to main content
search

Наскоро Ви съобщихме, че конкурсът за възстановяване на Войнишкия мемориал бе прекратен, тъй като според журито проектите не отговарят на изискванията. Потърсих мнението на Юлиан Манев, участник в процедурата и личност с вече изявена позиция към ситуацията. Той е автор на проект 681, който бе представен на българската публика месеци преди премахването на монумента „1300 години България“. За прекратения конкурс той бе разработил ново предложение, което, както останалите четири проекта, не бе разгледано от журито.

  • Юлиан, бихте ли се представили с няколко изречения?

Роден съм във Варна и от десет години живея в Обединеното Кралство. Завърших бакалавърска и магистърска степен по архитектура в Queen’s University Belfast. След това започнах работа в архитектурно студио Hall McKnight в Белфаст. Няколко месеца по-късно заминах заедно с колега в Лондон, за да открием нов офис на фирмата. Откакто съм в нея, основно работя по проект за нов инженерен департамент за King’s College London. Работил съм по множество успешни конкурси – от нова учебна сграда и паркоустройство за Галудет, единствения университет за глухи в Америка, до градоустройствен план за преобразяването на бившо пристанище в Копенхаген. Тази година работих по нашия експонат за международното Биенале на архитектурата във Венеция. От два месеца насам живея отново в Белфаст, където продължавам да работя в същата компания.

  • Вие бяхте един от участниците в прекратения конкурс за възстановяване на войнишкия мемориал. Какво Ви мотивира да участвате?

От много време имам интерес към това място (северната част на парка на НДК) и това, което се е случвало и е съществувало там. Проблемът циклична разруха и строеж на елементи, свързани с паметта, в едно пространство ми се стори изключително интересен въпрос за проучване.

Казусът с историята на мястото е, че то е изключително политизирано и поляризирано.

Създаването на нещо ново там ми се стори като възможност да се предложи ново пространство за града, което да обедини, да накара тези противоречиви мнения да бъдат събрани и осъзнати, а не просто да бъдат все повече и повече дърпани в противоположни посоки. Другата причина, поради която участвах, е, че заданието беше за нов, съвременен мемориал, а не за възстановяване на оригиналния от 1934 г. Комбинацията между двете ми се стори изключително интересен проект и въпрос, на който да се опитам да предложа отговор.

Проект №102 от отменения конкурс. | Автор: Юлиан Манев

  • Проект 681 бе Вашето предложение за преосмисляне на мястото преди премахването на монумента „1300 години България“. Вложихте ли част от идеята в сегашната си разработка?

Неизменно съм вложил неща, които вече бях обмислил в предходния проект. Разбира се, ситуацията е вече съвсем различна. Предният проект се опита да предложи скица за това как монументите биха могли да съжителстват и да се обогатяват заедно, а не да бъдат взаимно изключващи се. Според мен нещото, което вложих от предходната разработка, е творческата философия. Това е основно идеята, че

Миналото трябва да бъде добре разбрано, но не и имитирано.

Трябва да се опитаме да създадем пространство, което има подобни качества, но да е различно, а не опит за повтаряне на това, което е било. Анализът на ситуацията е същият, както и констатацията за това, че имитацията на миналото е грешка, също остава. Използването на подобна философия за това да изградя нова идея е доста трудно. При разработване на какъвто и да е проект, където и да било, винаги вярваш, че това, което си предложил, е правилното и единственото решение. Разбира се, когато ситуацията се промени, няма как то да бъде повторено, тъй като вече няма да е уместно, няма да отговаря на сегашния контекст.

  • Смятате ли за оправдано неразглеждането на предложените проекти?

Смятам го за обидно, за претекст към това, че предложените проекти не са били това, което се е очаквало. Разбирам го от процедурна и формална гледна точка, но го намирам за извинение. Струва ми се, че неразглеждането на проектите след доста щедрия 90-дневен период, който журито си даде, е неуважително към труда на авторите. Не знам какви са другите разработки, но не се и съмнявам, че всички са вложили в тях много труд и време. Дисквалифицирането на проектите и липсата на какъвто и да е коментар е на първо място обидно и на второ място показателно за това на какво ниво е диалогът относно какво си заслужава да се построи в тази ситуация.

Екстериорна визуализация. | Автор: Юлиан Манев

  • Какво, според Вас, е едно възможно решение на проблема?

Проблемите всъщност са много. Ако става въпрос за това, че проектите не са разгледани по достойнство, според мен няма решение. Срокът за разглеждане и изготвяне на доклад на журито бе удължен от 60 на 90 дни. За цялото това време единствено се е стигнало до формално техническо извинение за прекратяване на конкурса, което е честно казано смехотворно.

Ако проблемът е за това как би могъл да се направи конкурс за това място, според мен решението изисква по-осведомен възложител. Той трябва да бъде съветван от хора, които могат да погледнат темата обективно и да поставят задание, което да бъде разгледано от множество специалисти. В случая основната част бяха военни, но трябва да има и част от специалисти с независимо професионално мнение. Аз съм напълно „за“ включването на военни в журито, тъй като те имат право и дълг да изкажат мнение по нещо, засягащо тяхната история, гордост и професия. За мен големият проблем в случая е липсата на обективно, професионално жури, което да помогне на военната част и на възложителя, който наистина трябва да е отворен за нови предложения. Струва ми се, че само се казва, че се търсят идеи за съвременен мемориал, а всъщност се очаква нов гръб на един театрално реконструиран такъв. Сякаш в администрацията има някаква матрица, повтаряща едни и същи грешки в организирането на тези конкурси.

Струва ми се, че проблемът е „буквоядството“ или неизбирането на правилния тип конкурс.

Според мен това не трябваше да бъде обществена поръчка. Това е грешният формат за този конкурс. Трябваше да бъде идеен, на две нива, първото от които е изразяване на интерес (в британската практика – “expression of interest”). В него се предава документ от няколко страници, в който не се проектира, но се изказват първоначалните мисли и подход на участника – какво той смята, че е важно и си заслужава, каква е основната тема на конкурса, какъв е неговият опит и на какви въпроси би се опитал да даде отговор чрез архитектура. Това може да се извърши за няколко дни. След прекратяването на този етап специалист оценява предложенията и помага на възложителя да реши кои от тях се отговарят на търсения подход. Впоследствие се обявява втори етап на конкурса с около 4-6 участници, на които се дава по-обстойно техническо задание и среща с клиента, в която имат възможност да задават въпроси. Важно е да могат да отидат на обекта, да обиколят мястото, да интервюират заинтересованите лица и чак след това да започнат работа по предложението си. Тяхната работа е обикновено възнаградена, независимо от това дали печелят или не.

Интериорна визуализация. | Автор: Юлиан Манев

В случая с мемориала, ако възложителят желаеше реставрация, то тогава всички предложения, които не са били за такава, просто щяха да бъдат отхвърлени на първо четене. Нямаше да се стигне до това екипи и хора да хвърлят труд и време на вятъра по конкурс, чийто предложения накрая дори не биват разгледани и оценени по достойнство.

Вертикален разрез. | Автор: Юлиан Манев

  • Това ме води и към следващия въпрос. Имате ли опит с архитектурните конкурси извън България? Какво можем да почерпим от тях?

Въпросът е да се избере правилният тип конкурс от клиента. Това, което е практика в Обединеното кралство и във всички международни конкурси, в които съм участвал самостоятелно и във фирмата е, че винаги има специалист, който съветва клиента. Във Великобритания има няколко такива, един от които е Кралският институт на британските архитекти (RIBA). Друг тип специалист е частна фирма, каквато например е Malcolm Reading Consultants. Тя се занимава само с организиране на конкурси и съветване на клиента – дали форматът да е отворен или дали да бъде с покана до набор от пет до десет фирми, едноетапен, двуетапен и прочие.

Проблемът с обявяване на всъщност идеен конкурс, какъвто този (за възстановяване на Войнишкия мемориал) се опита да бъде чрез обществена поръчка, е, че това са две коренно различни философии за стигане до най-правилното решение. Обществената поръчка е базирана на факти, на това да докажеш квалификация, финансова възможност, оборот, предишен опит. Самата концепция идва доста по-нататък, ако изобщо я има, докато в идейния конкурс тя е основното. Как ще бъде изпълнена след това е второстепенно. Едни от най-великите и известни сгради и мемориали в света са били изградени с конкурси, в които понякога участниците не са били квалифицирани. Великолепен пример за това е Мемориалът на ветераните от Виетнам във Вашинготн с автор Мая Лин, навремето студентка. Друг случай е това как Ееро Сааринен открива проекта на Йорн Утзон за операта в Сидни в купчината от 233 предложения, който иначе е нямало да спечели. Сега не можем да си представим историята на архитектурата без тези примери. Те са били спечелени в търсенето на правилното решение, а не за да покрият технически формалности.

В крайна сметка всички тези конкурси и проекти трябва да са с фокус гражданите.

Всичко, което правим, трябва да има за цел да обогатява живота им, така както и историята и бъдещето на града. Трябва да внимаваме с това чий интерес представляват тези конкурси. Понякога той не е същият като този на гражданите.


Конкурсната разработка на Юлиан Манев можете да разгледате тук, а проект 681, публикуван през февруари 2017 г. е достъпен на тази страница.


 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu