От базара до хибрида: Архитектурната еволюция на търговските центрове

В сърцето на оживените централни градски части и крайградски райони търговските центрове представляват своеобразни паметници на консуматорската култура и удобствата, които тя предлага в един забързан свят. Тези комплекси са се превърнали в неразделна част от съвременните градска тъкан. И все пак зад привидно семплата си търговска фасада, центровете крият сложен механизъм от социална значимост и културно влияние. За да разберем по-добре въздействието им върху живота на всички нас, трябва да навлезем по-надълбоко в тяхната история и еволюция.

Търговският център през вековете

Като знак за непрекъснат транснационален обмен, концепцията за търговския център има дълга история на заимстване на архитектурни форми и модели. Първоначално формата им е привидно флуидна, диктувана от номадския начин на живот на ранните цивилизации. Вследствие на постоянен поток от търговци, се зараждат и първите пазарни структури, където на открити пространства търговците поставят сергии или разстилат стоките си върху одеяла и импровизирани маси. Тези пространства не са били само търговски; те са били и жизненоважни центрове за културен обмен, политически дискусии и сплотяване на общностите. Урбанистът Ян Геел отбелязва, че заедно с местата за срещи и точките за комуникация,

пазарите представляват центробежните компоненти в структурата на градовете от древни времена.^[1]

Скица на пазарите в миналото, Източник: Maryna Kriuchenko | Dreamstime.com

Както на изток, така и на запад, с течение на времето, тези пространства стават все по-перманентни и разпознаваеми. С настъпването на индустриалната революция през 18-ти и 19-ти век в обществената структура настъпват значителни промени, които коренно променят динамиката на търговията и потреблението. Масовото производство води до демократизиране на стоките и до нарастване на потреблението, разпалвайки радикална промяна в отношенията между хората, пространствата и продуктите. Така започва да се оформя архитектурата на консумеризма, където да се поберат, изложат и защитят все по-големи количества и разновидности стоки.

Особености на търговските центрове през ХХ век

Докато 19-ти век поставя семето на модерната търговия, през втората половина на 20-ти век тези процеси навлизат в своя зрял период. Именно тогава се появява и съвременната типология за търговски център, а нейният автор е архитектът и урбанист Виктор Грyeн. ^[2]

Благодарение на опита си в проектирането на търговски обекти в родния му град Виена, след пристигането си в Ню Йорк той е нает да проектира за престижни търговски вериги. За негово съжаление това се случва във време на относителна бедност, която оказва негативно влияние на посещаемостта на търговските обекти. Грюн осъзнава това и създава стратегия, като започва да проявява изключителна креативност при подреждането на витрините на магазините. ^[3]

Научете повече за връзката между дизайн и бизнес

Постепенно повлиян от следвоенната американска култура, доминирана все повече от автомобилите и разрастващите се предградия, архитектурните визии на Груен се разширяват по мащаб и дръзкост. Фокусът му пада върху липсата на събирателна точка в нововъзникващите предградия, и нуждата от пространство, където да се обединяват възможности за търговия, култура и социални контакти. ^[4] В продължение на повече от десетилетие проектите му за търговски центрове не се реализират, тъй като се смятат за твърде скъпи, грандиозни и непрактични. Едва през 1956 г. Груен най-накрая реализира изграждането на първия изцяло затворен търговски център в Америка.

Разположеният в Минеаполис търговски център Southdale отваря врати през 1956 г. и се превръща в прототип, от който целият свят ще се учи.

Трейлър към филма посветен на Виктор Груен, източник: www.vimeo.com

Основната характеристика на центъра е неговата интровертност. Изкуственото осветление и климатизацията са вече факт, което премахва необходимостта от естествена вентилация и светлина. Премахването на прозорци по стените осигурява повече търговска площ за излагане на стоки, запълвайки някога неоползотворените, отворени интериори на аркадите и пасажите от 19-ти век.

Интериор от тъговския център Southdale 1956, Източник: Getty Images

Освен това чрез премахването на покривните прозорци, които често са водили до технически проблеми, проектите стават по-евтини за изграждане и по-лесни за поддръжка. Така търговските магазини, наречени по-късно молове, постепенно се превръщат в макро светове, все по-автономни от външната среда.^[5] Това, което Груен не предвижда е, че именно поради тази интровертност и особеността на американските градове,

търговските центрове вместо оазиси, се превръщат в пустини от паркоместа.

Вследствие на това Груен от техен създател се превръща в един от най-яростните критици на модерните търговските центрове.^[6] Но кутията на Пандора вече е отприщена и новосъздаденият модел постепенно започва да се разпростира и към другите континенти.

Американски мол от втората половина на 20-ти век, Източник: The Detroit News

Кой е първият български МОЛ?

В България развитието на търговските центрове следва свой ход, като отразява променящата се динамика на потребителската култура, градското планиране и икономическите политики. Първият български търговски център е проектиран от архитекта Коста Николов през 1956 г. в центъра на гр. София на мястото на несъществуващата днес ул. “Търговска”. Сградата отваря врати през 1957 г. като част от ансамбъл обхващащ региона около площад “Независимост”, днес по-известен като “Ларгото”. Разработен по образец от Съветския съюз,

Централният универсален магазин – ЦУМ представлява не просто търговски център, а символ на индустриализацията, урбанизацията и на властта.

Тези негови особености го превръщат и в една от най-посещаваните сгради в София, а деца от цялата страна са били водени на екскурзии до ЦУМ, за да се повозят на първият монтиран ескалатор в страната.^[7]

Кратът репортаж за ЦУМ, източник: www.bgonair.bg

Важно е да се отбележи, че в този период върви изграждане на цялостна държавно регулирана система за търговия – НарМаг, Районен универсален магазин (РУМ), Градски универсален магазин (ГУМ) и др. Тези магазини обикновено са били големи, просторни сгради, разположени в центъра на града с лесен достъп от страна на гражданите. Въпреки това, с икономическите реформи и преминаването към пазарна икономика в края на 20-ти век, много от тези магазини губят своята релевантност и биват затворени.

Вижте още: Втори живот за търговски център в Тайван

В периода след 1989 г., първият пример по образ на западноевропейския търговски модел е City Center Sofia, който отваря врати през 2006 г. Търговският център е проектиран на базата на готов модел, характерен за държавите в Западна Европа, и символизира интеграцията на България в световната потребителска култура. В този момент поради недоволство на обществото от качеството на градската среда, новата търговска типология се оказва изключително успешна и бележи началото на период на масово строителство на молове из цялата страна. Със своите добре поддържани, климатизирани пространства и разнообразни предложения моловете бързо се превръщат в гравитационни градски точки, като съвсем естествено изземат ролята на обществените площади.^[8]

Как се развива архитектурната типология в днешни дни?

През 2008 г. еуфорията около тази революция в търговията на дребно бива помрачена от световната рецесия, която се отразява сериозно на целия свят. Едновременно с това с масовото навлизане на интернет се заражда и дигиталната търговия, която към онзи момент е на път да промени коренно потребителските навици в световен мащаб. Вследствие на тези фактори инвестиционните намерения към тази типология се свиват драстично, повдигайки въпроси за бъдещото развитие на търговските центрове и стратегиите за тяхното управление.

Именно затова с отзвучаването на последиците от рецесията към 2011 г. инвеститори и проектанти осъзнават уязвимостта на досегашната типология, като започват да търсят все по-хибридни решения, размивайки границите между търговските центрове и градската среда. Новата търговска архитектурна типология

преплита все по-умело пространства за съвместна работа, развлечения, жилищна част, както и транспортни точки.

Metro City, пример за търговски хибрид от гр. София, собствено изображение

Типичната за първоначалния модел интровертност се пречупва, като се включват все повече отворени пространства, визуална връзка със заобикалящия контекст и засилен акцент върху гастрономията и общуването. Започват да се развиват все повече отворени типологии тип “ритейл паркове”^[9], а в маркетинг кампаниите названието търговски все по-често се заменя с лайфстайл.

Днес, моловете представляват неизменна част от ежедневието на големи групи от хора. Все пак, нека сме наясно – съвременният търговски център не е нито случайна, нито изцяло позитивна типология. Проектирането на атмосферата на търговските центрове се е развило в хода на дългогодишни маркетингови проучвания, изследвания в областта на психологията, архитектурната наука и проучванията на сигурността, насочени изцяло към максимизиране на капиталовата печалба. Допълнително, магазините в търговските центрове са сред най-големите производители на отпадъци и потребители на ресурси, а за поддръжката на самите сгради се изискват огромни количества енергия, вода и труд. Въпреки това, търговските центрове ще продължават да бъдат част от градската тъкан, предлагайки удобство и възможност за общуване, които често липсват в онлайн платформите.^[10]

Научи още: Развитието на извънградската вила

^[1]Winning back public spaces
^[2]Роден в сърцето на стара Виена, Груен емигрира в Съединените щати през 1938 г., след анексирането на Австрия от Германия. Груен пристига в Ню Йорк по време, когато американската архитектура се отдалечава от класицизма и се насочва към европейския модернизъм под влиянието на наплива на германски архитекти и дизайнери-бежанци, като Мис ван дер Рое, Валтер Гропиус и Марсел Бройер.
^[3]В днешно време съществува терминът: “Ефектът на Грюн” основавайки се на теорията, че интериорът трябва да заслепява и забавлява, за да стимулира купувачите и икономиката.
^[4]Идеята за съчетаване на търговските и нетърговските услуги (като киносалони, поща, църкви, жилища и т.н.) на едно място идва от федералното правителство на САЩ. Като практика използвана при затворените военни лагери, моделът е предназначен да задоволяви ежедневните нужди на пребиваващите войници., Suzi Mirgani, “Designing the Shopping Mall,” Target Markets – International Terrorism Meets Global Capitalism in the Mall, 8
^[5] Дизайнът е допълнително усъвършенстван с набор от мултисензорни характеристики, които като част от архитектурната визия създават цялостно преживяване. Например ескалатори, разположени в краищата, за да удължат пешеходните маршрути на купувачите; огледала, които да мултиплицират стоките в магазините, но също и тълпата; музика – за да подобрят и удължат престоят в търговския център.
^[6] Victor Gruen, a Pioneer of Mall Architecture Across North America
^[7] Първият социалистически мол в България: ЦУМ в София на 70 години
^[8]Ина Семерджиева, Пространствени търговски структури; Модели и пулсации. Автореферат, 35
^[9]След избухването на пандемията Covid-19 се наблюдава забележителна положителна промяна в начина, по който потребителите в България гледат на ритейл парковете и топологията става все по-разпространена на територията на страната. 
^[10] През 2023 г. България продължава да е страната с най-нисък процент на предпочитание на онлайн пазаруването в Европа.