На 8 януари 2026 Европейската комисия и Фондация Mies van der Rohe публикуваха списъка с 40 подбрани проекта за наградата Мies Awards 2026. Това е конкретен момент в календара на европейската архитектура, защото тези 40 сгради не са „подбрани като красиви“. Те са подбрани като показателни – за типология, за градски контекст, за публична стойност, за инженерна логика, за материални решения.
Има един лесен тест дали един такъв списък е полезен: можеш ли да го разкажеш така, че човек без архитектурно образование да усети защо това е важно. При Mies 2026 отговорът е „да“, защото проектите са обясними през всекидневието. Не през думи като „концептуалност“ и „естетика“, а през въпроси, които всеки разбира: Как се ползва пространството? Как се движиш? Какво се случва вътре? Колко струва да се поддържа? Какво остава след 10 години?
Посоката на тазгодишната селекция се вижда най-ясно в начина, по който отделните проекти са решени на ниво материал, конструкция и поддръжка.
Следващите три примера са показателни, защото представят различни типологии и градски контексти, но използват сходна логика при вземането на проектни решения.
1. Charleroi Palais des Expositions
В Шарлеро (Белгия) Palais des Expositions е сграда с тежка конструктивна памет – проектирана за натоварвания и мащаб от друга индустриална епоха. Проектът е включен в селекцията на EUmies 2026 и е описан от самата платформа като работа, водена от „уважително повторно използване“ и точни намеси. Това звучи абстрактно, докато не се види какво означава на практика.
Тук материалът не е „новата фасада“,а е самата стара конструкция и начинът, по който е защитена, стабилизирана и направена годна за употреба. В официалното описание се посочва, че старият бетон е защитен с бяла анти-карбонизационна боя – техническо решение срещу деградация, което удължава живота на съществуващия материал. Демонтираните елементи не се изхвърлят, а се превръщат в градско обзавеждане. Част от повърхностите са пребоядисани и приведени към единен работен стандарт, а мерки за безопасност са решени с конкретен детайл – например удвояване на парапети/огради за покриване на актуални норми. Проектът е направен като серия от измерими, проверими действия, а не като демонстрация и показва една концепция – че ресурсът е в наличното. Качеството идва от това как се работи с него.
2. Tammela Stadium, Тампере
Tammela Stadium (Тампере, Финландия) е друг вид показателен проект. Той е хибриден комплекс в плътна градска среда и е включен сред подбраните работи. Когато се говори за материалност тук, има два ясни пласта: конструкцията и „кожата“ на сградата.
За фасадната част има конкретен, проверим детайл: комплексът е обединен от специално произведени Superwhite Retro тухли на wienerberger, които работят като непрекъсната обвивка и дават единен образ на различните функции.
За конструктивната логика ArchDaily описва стадиона като „тектоничен“ проект, в който структурата е четима, трибуните са решени без колони, а детайлите на покривните елементи позволяват движение в съединенията. Тази конструктивна логика улеснява поддръжката и дългосрочната експлоатация на сградата.
3. ABBY Kortrijk: фасада от тухли с 60% рециклиран строителен отпадък
ABBY Kortrijk (Белгия) е проект, при който материалният избор е ясно документиран и измерим. Според официалната информация на EU Mies van der Rohe Awards фасадните тухли са произведени по индивидуална рецепта, включваща 60% рециклиран строителен отпадък и 40% глина, с редуцирана температура на изпичане. В процеса са повторно използвани приблизително 92 тона керамичен отпадък. Това позволява фасадната система да бъде оценявана не само като визия, а като производствен и експлоатационен избор.
Този тип решение не е изолиран случай в селекцията за 2026 г. При останалите проекти същата логика се проследява под различна форма – чрез повторно използване на съществуващи конструкции, чрез ясно дефинирани конструктивни схеми, чрез материали с предвидим жизнен цикъл или чрез системи, които позволяват лесна поддръжка и адаптация. Независимо от мащаба или функцията, проектите са разглеждани като съвкупност от конкретни решения, а не като самостоятелни образи.
В този смисъл списъкът с 40 обекта може да се чете като практическа извадка от съвременния европейски подход към проектирането. Архитектурата е мислена като процес с ясно начало, ясни избори и предвидимо поведение във времето. Именно тази последователност обединява проектите в селекцията и обяснява защо те са разглеждани заедно.
