Skip to main content
search

В края на годината направихме анализ и обзор на архитектурната 2023-та като изведохме някои основни тенденции. Сега е време да видим кои са темите, които най-силно са вълнували нашите читатели през изминалата година. Най-четените 10 статии оказва се са интересна комбинация от разнообразни по естествно теми, някои от които вече се превръщат в най-четените статии в сайта за всички времена.

Четете тук: Архитектурната 2023-та – тенденции и наблюдения

Цветът на 2024-та – спокоен, старомоден или спорен?

Изненадващо, публикувана в последния месец на годината, статията за цвета на Pantone за 2024-та изпреварва всички и се нарежда на първо място по четимост. Изглежда се вълнуваме от това какво подготвя за нас следващата година и по какъв начин изборът на цвят на Pantone ще влияе на дизайна и архитектурата през предстоящата 2024-та. Важно е да отбележим, че избрания цвят – Peach Fuzz, стана и повод за редица противоречия и публични обсъждания в дигиталното пространство. Какъв е цветът на 2024-та и какво се крие зад избора му, четете тук.

Илинден – първият модерен жилищен комплекс в България

Сградите от предвоенния период представляват все по-голям интерес за широката публика, особено след успешната дейност на фондация “Български архитектурен модернизъм.” Илинден е първият модерен жилищен комплекс у нас от този период, който стана и обект на дипломната работа на арх. Кристин Джалова, която още през 2020 г. ни разказа за историята, архитектурните качества и потенциали на “Илинден”. И до днес това остава една от най-четените статии в Stroiinfo.

Условията на труд в архитектурата – от световната практика до България

Повдигането на темата за условията на труд в архитектурата със сигурност беше един от най-интересните моменти за Stroiinfo през годината. Статията получи стотици споделяния в социалните мрежи и породи редица дебати за архитектурния труд, съвременните предизвикателства в световен план, но и специфично в българския контекст. Темата със сигурност заслужава да бъде разширявана и по-широко обсъждана в публичното пространство, защтото влие пряко върху работата и качеството на живот на всеки от нас.

Месокомбинат Родопа – още едно бижу на индустриалната архитектура си отива

Подобно на статията за ЖК “Илинден”, тази за сградата на месокомбинат “Родопа” остава една от най-четените и постоянно посещавани статии в историята на Stroiinfo. Това е разбираемо, тъй като сградата е ценен образец на предвоенния индустриален подем в България с впечатляваща архитектура. Днес, за съжаление, сградата е в руинирал вид и няма визии за нейното възстановяване. Въпреки това през декември 2022-ра година сградата бе обявена за недвижима културна ценност с категория национално значение. Съдбата и продължава да вълнува обществото.

Архитектурата на джамиите в България

През тази година по повод на един от най-значимите празници за мюсюлманите – Рамазан Байрям, разгледахме архитектурата на някои от най-ценните джамии на територията на България. У нас се намират двете най-големи джамии на Балканския полуостров след “Селим джамия” в Одрин – “Томбул джамия” в Шумен и джамията “Ибрахим паша”  в Разград, които са недвижими културни ценности с национално значение. Важно е да отбележим, че османското архитектурното наследство у нас е важна част от културното богатство на страната ни, а джамиите са само малка част от неговото многообразие.

Съвети за кухнята – най-централното място в дома

Организацията на “най-социалното място в дома” е нещо, което засяга всеки от нас. Още през януари бяхме изготвили съвети и насоки за организацията на кухнята, които се оказаха полезни за голяма част от нашите читатели.

Изоставено училище преустроено в съвременна галерия

Изложбеният център “Вихрони” в с. Долно Камарци попада към две от тенденциите, които анализирахме в българската архитектура през 2023 г., а именно появата на повече пространства за култура и намирането на нови функции за изоставените училищни сгради из страната. Умелото преустройство на старото училище в галерия бе един от проектите у нас, които събраха широко публично внимание.

Дабко Дабков – архитектът на стара Варна

В Stroiinfo винаги сме обръщали специално внимание към архитектите, които са оформили съвременния облик на България. През тази година разказахме повече за творческия път на арх. Дабко Дабков, чийто трудове дефинират архитектурната история на морската ни столица.

Ледена пързалка и Паметник на съветска армия. Възможност за преосмисляне?

Едно от събитията на тази година бе свалянето на скуплтурната група на Паметника на съветската армия в края на 2023 г. Това се случваше, докато около него бе организиран коледен базар, а младежи караха кънки на ледената пързалка. Наслояването на тези различни по естество събития, от които се вълнуват различни хора и поколения със сигурност създаде специфична атмосфера. Още през миналата година писахме за интересния парадокс между противоречив монумент и увеселителни дейности, които се срещат в Княжеската градина. Тогава политическият контекст, може би, бе по-различен, но изглежда темата е продължила да вълнува читателите.

Иван Иванов – българското име в австралийската архитектура

През тази година България преоткри един забравен архитект с български произход, който е творял на западния бряг на Австралия впечатляващи следовенни сгради, в които е комбинирал стиловете и теченията на времето си с личните си творчески пориви. За Иван Иванов бяхме писали още в началото на 2020 г., а тази статия с всяка година става все по-четена, а името на архитекта става все по-популярно у нас.

Най-четените теми на 2023 г. със сигурност са разнообразни – от теми за личности в архитектурата, през проекти за преустройство, до съвети за кухнята, противоречиви монументи и различните аспекти на културното ни наследство. Очакваме с нетърпение какво ни е подготвила архитектурната на 2024 г.

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu