Кристина Парено, изследовател от Масачузетския технологичен институт (MIT), търси начин да разшири разбиранията за стъклото, като търси приложението му като конструкция. Архитект и преподавател, тя предизвиква крехката и чуплива природа на стъклото, търсейки нови неподозирани качества.
Проектът е наречен „Тектоника на прозрачността“.
Оказва се, че стъклото може да притежава носеща способност, сравнима на тази с обикновено набедените бетон или зидария. Проектът създава уникални прототипи в три основни категории – стена, кула и убежище. Работата се развива в две направления – както в мащаба на макет, така и на реални по размери прототипи. Търсенето цели ново възприятие за материала, концентрирано най-вече върху степента му за издръжливост.
Интересът на Кристина Парено към възможностите на материала започва с проучването на техниките на Пилкингън, които датират то далечната 1950г. и са важен тласък в историята на стъклото.
Най-голямото предизвикателство пред изследването е било развиването на технология, която преодолява крехката природа на стъклото по време на фабрикация. Когато е плоско, стъклото може да бъде единствено неносещ пълнеж, но когато се развие в пространството, то може значително да промени свойствата си.
Търсенето, ограничено някъде измежду дизайн, пространствено усещане, структурна ефикасност и възможност за фабрикуване довежда до нова методология на стабилизация и свързване.
Създаването на прототипите е в резултат от свързване на индивидуални профили посредством високо издръжлив свързващ агент, активиращ се от ултравиолетови лъчи. Конструктивната система позволява на стъклото изцяло да изрази както визуалните, така и носещите си качества, но е по-трудоемка за изпълнение.
Друг важен аспект за избора на стъклото за изследването е връзката между материалност и светлина, която не е осъществима по този начин почти при никоя друга повърхност. Изследователката експериментира с въздействието на осветлението върху стъклото – улавянето на светлината и разсейването на отражения обратно към зрителя. Освен забележителна здравина, прототипите на Парено демонстрират и впечатляващи с визията си форми.
Изследването на Парено ще се разраства към все по-големи прототипи с цел да достигне архитектурен мащаб.
