Потенциалът на водата и възраждането му през годините

За култа към минералната вода и оформянето на древните градове около земното богатство знаем от най-стари времена. Такъв е и случаят с древна Сердика, днешна София, възникнала като селище именно заради хидротермалните си извори.

Благодарение на водите и благоприятното си географско разположение старото тракийско селище е превърнато от римляните в разцъфтяващ и благоустроен град. Богатството на минералните води е използвано за балнеолечение и хигиенни нужди, затова свидетелстват многобройни археологически доказателства – крупни останки от терми (бани) и храмове – лечебници, многобройни балнеологични помещения и съоръжения, монети с изображения на богове на здравето и медицината (Асклепий) и др.

София – столицата на минералната вода

Според анализ на съществуващата информация, изготвен от експертния екип Околна среда към Визия за София, на територията на Столична община съществуват 31 обособени находища с общо 75 водоизточника на минерални води (каптирани извори и сондажи). Това прави града една от най-богатите общини в света на минерални води. Те се изливат на повърхността във вид на естествени термални извори – Банкя, Княжево, Горна баня, Овча купел, София – център, Панчарево и Железница.

Мерки за „възраждане“ на потенциала

Част от мерките за усвояване на минералното богатство според доклада на Визия за София са:

1. Възстановяване на традиционните балнеокурорти Банкя, Горна баня, Панчарево;
2. Проектиране и изграждане на нови извънградски балнеоцентрове в северните територии на СО – подножието на Стара планина (Локорско – Войнеговци) и южните територии – подножието на Витоша (Симеоново – Бояна, Панчарево);
3. Ремонт и изграждане на СПА център в сградата на Централна минерална баня – северно крило;
4. Ремонт и изграждане на балнеоложки СПА центрове в части от сградите на бани „Овча купел“ и „Горна баня“;
5. Използване на минералните води от находище „Лозенец“ за водоналивен кът и при проекти за зелените площи по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ (участъкът около р. Перловска);
6. Използване на минералните води от находище „Свобода“ при изграждане на рекреационен център към стадион „Локомотив“;
7. Използване на минералните води от находища „Надежда“ и „Свобода“ за изграждане на градски рекреационен център в Северен парк.

Изпълнението на част от точките в стратегията вече са налице:

„Новият живот“ на минералната баня в Банкя

Детайл от реставрираната минерална баня в Банкя | Снимка: Етюд-и-те на София

Cтpoeжът нa Гoлямaтa бaня зaпoчвa преди повече от век (през 1907 г.) и зaвъpшвa нa 20 мaй 1910 г. Сградата е проектирана от архитект проф. Карл Xoxeдeр oт Mюнxeн, а ръководител на строежа е apxитeкт H. Heшeв и пpeдпpиeмaчитe бpaтя Caвoви oт Coфия и Hикoлa Paнгeлoв oт Бaнкя. Зa cвoeтo вpeмe e нaй-мoдepнaтa бaлнeoлeчeбнa cгpaдa в Бългapия, a пpeз гoдинитe ce пpeвpъщa в cимвoл нa града.

Реставрираната минерална баня в Банкя | Снимка: Етюд-и-те на София

Това е първата лечебна сграда у нас, снабдена с модерните за времето си технически съоръжения. Тогава банята държи челна позиция на Балканите с впечатляваща архитектура и модерно вътрешно устройство. B apxитeĸтypнo-xyдoжecтвeн аспект ce oтĸpoявaт eлeмeнти, характерни за cтилa ceцecиoн. Интepecнa ocoбeнocт e, чe пpи тoзи oбeĸт архитектът (проф. Kарл Xoxeдep) e зaимcтвaл няĸoи apxитeĸтypни фopми oт дpeвнopимcĸитe бaни нa Kapaĸaлa.

Сградата е затворена за посетители от 2001 г. До 2017 г. тя бе оставена на саморазрушение – безстопанствено и безотговорно, и мисията по спасяването й дълго време изглеждаше утопична.

Реставрираната минерална баня в Банкя | Снимка: Етюд-и-те на София

Честита (минерална) баня!

Към днешна дата Минералната баня в Банкя вече е реновирана, но ще бъде отворена за посетители през тази есен, твърдят от Община Банкя. Ремонтът на недвижимата културна ценност вече е почти завършен, въпреки забавянето заради епидемията от коронавирус.

Днес сградата разполага с обновен СПА център, зали за лечебна физкултура и балнеoпроцедури. Готов е големият басейн с напълно възстановен купол. По периферията на салона са запазени някогашните малки  мраморни корита с месингови чучури, а над тях е характерната за банята отворена мида (касетиран купол). Вляво от централния вход на минералната баня ще бъде разположена кафе сладкарница – Виенски салон.

Реставрираната минерална баня в Банкя | Снимка: Етюд-и-те на София

„Възраждането“ на водния потенциал

По-рано през тази година (юли месец), София се сдоби и с нов аквапарк, заемащ над 6600 кв.м площ. Комплекс „Възраждане“ се намира в едноименни парк в кв. Зона Б-5 в столицата. Минералната вода, захранваща съоръженията, е от находището на „Баталова воденица“. Той граничи с парковата зона, която е 17 677 кв.м, а освен озеленени площи и алеи, част от него е спортният комплекс „Спортна София 2000“. Част от услугите, предлагани на столичани, са закрит плувен басейн, сауна парк, релакс зона, помещения за масажи, солна стая, бистро, 5 външни басейни, 8 пързалки, външен бар и зона за отдих с шезлонги. Общата инвестиция на проекта възлиза на стойност 9.5 млн. лв.

Парк „Възраждане“ | Изображение:vazrajdane-wellness.com

Използването на потенциала на минералните води в София несъмнено трябва да е основна цел и бъдеща стратегия за устойчивото развитие на града. Прилагането на зелените политики за подобряване качеството на живот на гражданите и гостите на столицата са в основата за превръщане на София в европейски балнеоложки център чрез възраждане, утвърждаване и модерно развитие на античната хидротермална култура и традиция.