В предишната статия ви разказахме историята на мостовете. Разгледахме различните конструктивни схеми и едни от най-ярките примери сред тях.
Мостовете са отговорни съоръжения, те се нуждаят от прецизни изчисления, както по време на експлоатационния му живот, но и по време на монтажа. При изграждането на съоръженията статическата схема може да се промени и да възникнат усилия, различни от тези при крайните гранични състояния.
Mонтажът се различава в зависимост от материала, отвора на съоръжението и премостваното препятствие. При стоманобетонни конструкции различаваме поотворен монтаж, уравновесен конзолен монтаж, тактово изтласкване, конвенционален кофраж (монолитно изпълнение).
При стоманените мостове начина на изграждане зависи от конструктивната схема. Най-разпространени са конзолен монтаж, конзолно избутване и ротационен.
Нека да разгледаме няколко примера за паднали мостове. Те ни напомнят колко важна част е изграждането на съоръженията.
Срутването на мостът „Квебек“ -1907г.
В края на 19в. в разрастването на Квебек се появява необходимост от преодоляване на р. „Св. Лорънс“. Проектът на моста „Квебек“ е с най-дългата стоманена рамкова конструкция със светла дължина 548,6м. Строителството започва в началото на октомври 1900г. и е предшестван от много финансови проблеми. Мостът се срутва на 29 август 1907г. по време на изграждането. 75 работници загиват при инцидента. Причините за трагедията са няколко. Главният инженер е Едуар Ноар, разработвал проекти за мостове под 90м, а консултант е Теодор Купър. Конструкцията е изградена от три части – две конзолни ферми, които се балансират от анкерирани котви, и пространството между тях – проста ферма. Срутването на моста е започнало от южната конзолна част. Смята се, че причините са дефектна изработка.
Горните и долните пояси на конзолните ферми са извити поради естетически причини. Това води до увеличаване на вторичните напрежения на елементите и намаляване на огъвната им коравина. След сравнение на предполагаемото натоварване от собствено тегло и действителното се установява, че е допусната грешка с от 3,3 до 8,7%. Всички тези причини, съчетани с недоброто разбиране на действието на стоманените колони води до ужасната трагедия и загубата на човешки животи.
Срутването на “Second Narrow Bridge” -1958г.
Строителството на моста започва през ноември 1957г. Конструкцията е рамкова, изградена от стомана ферма, със светъл отвор – 335м. Инцидентът става на 17 юни 1958г. по време на монтажа, умират 19 работници. Причината за срутването е изчислителна грешка в дебелината на стеблата на скарата, която поддържа слабите места.
Липсата на усилващи елементи и ефективно диафрагмено действие води до недопустими усилия и разрушаване на моста. Съоръжението е завършено през 1960г. и в памет на загиналите е преименуван на „Ironworkers Memorial Second Narrows Crossing”.
Срутването на моста „Царица Юлиана“ – 1967г.
Мостът е със стоманена рамкова конструкция, 500м отвор, четири платна и е разположен в града Вилемстад, столицата на Кюрасао. Проектът е изготвен за да облекчи трафика през съществуващата конструкция. Светлата височина (56,4м) е избрана с оглед свободното преминаване на корабите, пътуващи за пристанището Шлегет. Строителството започва в средата на 1960г. от източния бряг. През 1967г. монтажът достига до последната част на първата половина, когато мостът се срутва и убива 16 работника. Причината за катастрофата не е изяснена, но се смята, че в основата е умората на материала. Работата по изграждането продължава два месеца след инцидента, но от западния бряг.
Срутването на моста „Чирайра”- 2018г.
Вантовият мост в планинската част на централна Колумбия се срутва по време на строежа на 15 януари 2018г. Светлата височина на моста е 274м, а отворът му е 457м. Десет работника умират при инцидента. Причините все още се изясняват.
Монтажът на мостовете е сложен процес, съпроводен със сложни технологични операции и оборудване.
Авариите при тях са свързани с прекъсване на трафика и водят до големи стопански и социални последици. Историята на още „паднали гиганти“ ще проследим във втора част.