Анти-архитектурата на Суперстудио

Може ли архитектурата да бъде сведена до един единствен акт, до един универсален дизайн? Можем ли да залеем света с една всеобхватна „суперповърхност“, една мегаструктура, която да заличи всички местни характеристики и природни дадености?

Не може ли архитектурата вместо да решава проблеми да ги създава, да ги хиперболизира и задълбочава?

Пред какви проблеми ни изправя глобализацията?

Какво всъщност е архитектура?

Дистопичните колажи на „Суперстудио“ задават неудобни въпроси и под формата на провокативни изображения критикуват капиталистическите тенденции, които нарушават баланса между урбанизма и екологията.

image: visualmelt.com

Какво е радикална архитектура?

60-те и 70-те години на изминалия век са време на архитектурен критицизъм, ексцентричност и експерименти. Насред всеобщия социо-политически активизъм архитектурата също протестира, и то срещу самата себе си. Радикалната архитектура е онази, която парадоксално не иска да бъде построена, а се опълчва с нови изразни средства срещу прийомите на модернизма. Движението представлява теоретично търсене, което посредством нов проектантски език, в лицето на колажи, карикатури, телеграми, музика, инсталации и дизайн на ексцентрични мебели преразглежда ценностите на масовото строителство.

image: clarin.com

Едни от най-именитите представители на движението са англичаните Archigram, австрийците Haus-Rucker-Co, италианците Archizoom, 9999, Zziggurat и най-вече Superstudio, известни като последните авангардни архитекти на 20-ти век.

cnn.com

Сред проектите на радикалните студия се простират надуваеми PVC балони, висящи от сгради и предвидени за обитаване, мега структури, които използват кранове като жилищни единици, подвижни градове, дивани във формата на устни, ледени блокове, вместо къщи и всякакви други налудничави сценарии.

image: anothermag.com

Италианското Superstudio се вписва сред радикалната вълна със своя критицизъм към установеното архитектурно мислене.  Авангардното студио се сформира във Флоренция през 1966г. и е съставено от архитектите Адолфо Наталини, Кристиано Торалдо, Жан Пиеро Фрасинели, Алесандро Поли и Алесандро Магрис.

image: pca-stream.com

Основните теми в разработките им са критиката към монументалната архитектура, към модернизма и разбирането за архитектурата като функционален обект. Тяхната работа е изцяло теоретична. Представена е под формата на колажи и представлява архитектура, която е лишена от съществуване, или така наречената анти-архитектура.

“Само в своята двойственост и неразрешимост архитектурата може да бъде отворена творба.”

Мрежата

Основният елемент в повечето дистопични изображения на студиото е черната мрежа на бял фон. Според архитектите тази мрежа ще създаде „една-единствена вечно продължаваща среда и ще уеднакви света в технологичното му развитие, културата и другите излишни форми на империализъм“ (Мetropolis magazine).

image: pinterest.com

Според архитектите това би сложило началото на една истинска демокрация, тъй като всяка част от мрежата е идентична и няма по-добро или по-лошо място. Именно абсурдността и абсолютно невъзможното и нежелателното изпълнение на подобна творба засягат темата за социалното неравноправие.

Суперповърхност

Проектът „Суперповърхност“ използва растера, като довежда идеите на модернизма до екстремизъм. Модернистичният модел за човека като рационална машина, подходяща за обитаване на военни съоръжения и минималистични пространства, измества прословутия модел за човека като божествено огледало, хармония и мярка за всички неща на Леонардо да Винчи.

image: archilovers.com

Суперстудио ни предлагат нова гледна точка, в която човекът е същество, захранващо сетивата си с електронни помощни средства, свързано с другите във виртуална мрежа и идентифициращо себе си с нея. Тази мрежа е представена като всепоглъщаща и безкрайна монолитна структура, в която природата присъства само като отражение.

image: drawingmatter.org

Не съществува интериор, нито екстериор, пейзажът е изкуствен и хомогенен. Според студиото суперповърхността е архитектурно отражение на ментален модел. Вече няма да има нужда от градове, улици или пощади, защото всяка точка ще бъде същата като предишната, точно като универсалното ни мислене.

Спасяване на италианските исторически центрове

Същата година, в която се формира студиото, епохално наводнение залива цяла Флоренция. Апокалиптичното събитие вдъхновява архитектите за един от най-мащабните им проекти – „Спасяване на италианските исторически центрове“. Вместо да предложат проект за реставрация на родния си град, архитектите предлагат река Арно да бъде блокирана, така че градът да се наводни още повече.

image: visualmelt.som

Това би създало един прекрасен подводен град, който може да се използва като водна атракция и сателит на Венеция. Студиото е на мнение, че тази мярка не би променила особено статута на града, който така или иначе се е превърнал в музей, залят от туристи.

image: visualmelt.com

За спасяването на Рим пък, архитектите предлагат още по-радикални мерки. Според тях е крайно време да залеем цялата зона между седемте хълма със земя и боклуци и така да постигнем една нова равнинна плоскост, на която да изградим нов град. Така най-после ще се „сдобием с модерен и подреден град и ще дадем на нашите наследници възможността да преоткрият красотата на Античен Рим“.

Продължителният монумент

В свят, в който технологичният напредък мери сили за все по-високи и по впечатляващи постройки, Суперстудио предлагат още по-грандиозна мегаструктура, която не просто може да надхвърли небостъргач, а може да облече всички небостъргачи в Ню Йорк, да прекосява реки надлъж, да поглъща цели магистрали и дори да е видима от космоса. Така най-после архитектурата ще ликува в своята всепоглъщаща власт.

image: archdaily.com

Авангардните мислители от Суперстудио критикуват предвидимостта на архитектурата, заложените модели на минало и настояще и нашето монолитно мислене. С чувство за хумор те изграждат още по-дистопичен модел на бъдещата архитектура, като я оприличават на супермаркет. Архитектурата ще бъде едно място за потребление, безличен анонимен контейнер за излагане на стоки.

image: moma.org

В своите колажи радикалните архитекти разобличават грандоманията на архитектурата, нейната повтаряемост и лишеност от задълбочен анализ. Противопоставянето на архитектурата на нея самата, или така наречената анти-архитектура, е единственият път към достигане на задълбочени изводи относно обществото, в което строим, както и защо и как го правим.

Източници: visualmelt.com;cnn.com;internazionale.it; domusweb.it; cristianotoraldodifrancia.it