Архитектурата на Идеалния град

Какво всъщност е утопия? Защо човечеството се стреми към нея от далечни времена? Литература, архитектура, философия, изкуство и кино – търсенето на абсолютното има своите най-разнообразни проявления.. Многобройни разработки свидетелстват за осъзнатостта на авторите по отношение проблемите на обществото и средата, в която живеем, и стремежът към тяхното разрешаване чрез новаторски и революционни решения и дизайни. Разбира се, могат да се наблюдават както рационални подходи, така и по-скоро мечтателски такива.

Думата утопия има гръцки произход и може да се преведе най-буквано като „несъществуващо, имагинерно общество или пространство“.

В епохата на Ренесанса

The “Ideal City” painting by Fra Carnevale (1425-1484)

Представите за идеалния град може да открием още в Ренесансовото изкуство, като например картината на Fra Carnevale. В този смисъл, би могла да се направи връзка и с книгата на Робърт Шекли „Идеалният град“. В нея Кармоди се установява в новопроектирания одушевен град „Белведере“ и живо се интересува от това как е възприет в архитектурния свят:

— Ами какво да кажа — град като град. Като видиш един, все едно си видял всички останали.
— Не е вярно! — обиди се Белведере. — Аз не съм като тях! Аз съм уникален!
— Така ли? — презрително каза Кармоди. — За мен ти си само сбирщина от разнородни части. Имаш италиански площад, няколко типични гръцки постройки, катедрали в готически стил, стар нюйоркски жилищен блок, калифорнийска закусвалня и бог знае още какво. Къде ти е уникалността?
— Уникална е самата комбинация — поясни Градът. — Съставните ми части не са анахронизми, макар че са от отминали епохи. Всяка една символизира определено нещо и като такава е напълно уместна в щателно обмисления план.

Ренесансовите идеи на Алберти, Леонардо да Винчи и Филарети

Те поставят града под строга геометрична организация, която съчетава красота и рационалност и утвърждават желанието на човека да надвие природната мощ, като подчини и прекрои всичко по мярка на разума и логиката, с помощта на науката. Един от малкото сами по себе си утопични, но все пак реализирани примери е Палма Нуова в Италия.

Палма Нуова, Италия/ Снимка: Google Images

Въпреки че е предоставяла на пръв поглед идеалното място за живеене, в действителност множество венецианци са отказали да се заселят, тъй като са се чувствали някак неестествено, обитавайки това строго организирано градско пространство.

Утопиите на 20-ти век пък ни предлагат освен функционални решения, един малко по-различен прочит, на моменти загърбващ законите на гравитацията подход. Биха могли да се проследят основно две линии на утопични интерпретации за града. От една страна, „зеленият град“, екологично чист и доближаващ се до образа на „Райската градина“, акцентиращ на връзката човек-природа, а от друга – индустриалният град, демонстриращ технологичната мощ, функционализма и поставящ под въпрос мястото на човека в тази строга организация.

Индустриалният град

Cité Industrielle/ Източник: Britanica

Тони Гарние разработва проекта си в началото на 20-ти век. Той залага зонирането в градоустройственото решение, разполагайки фабриката на плато и свързвайки жилищната част с производствената чрез жп линия. Същевременно Гарние не предвижда съдилища и затвори, тъй като разчита на човешкия самоконтрол и добрия пример.

Летящият град на Kрутиков

The Soviet City in the Sky/ Източник: https://www.airspacemag.com

Kрутиков предлага град във въздуха, който да бъде задържан от някакъв вид атомна енергия, а за придвижване между зоните да бъдат използвани капсули, които да могат да функционират едновременно във въздуха, на земята и под водата.

Архиграм, „Ходещият град“

Walking city/ Снимка: Google Images

Тук утопичното се развива изцяло в духа на технологичното и индустриалните машини. Със стремежа да не позволи на модернизма да продължи развитието си в посока на „скучна“, но „сигурна“ архитектура, понякога концепциите изглеждат абсолютно безразсъдни и освободени. „Сградите“ са игриви, хипер-консуматорски и високо технологични. При „Ходещия град“ се залага темата за подвижното, номадското и вечното търсене във всички смисли.

Метаболизъм, градът на бъдещето

През 1960г. под влиянието на Кендзо Танге се ражда ново архитектурно течение под името „Метаболизъм“. Името произлиза от интерпретацията на градовете като живи организми, които се разрастват, трансформират и преорганизират в отговор на природните и културно-социални влияния. По това време Япония току-що се е възстановила от разрушителните последици от Втората световна война и представите за „идеалния град“ били като глътка свеж въздух и начин за изграждане на по-добра и по-стабилна общност. На фокус бил токийския залив с планът Marine City на Кикутаке Кионори и A Plan of Tokyo на Кендзо Танге.

A Plan of Tokyo/Снимка: Google Images

Танге заменя радиалната схема с линейна такава, даваща възможност на града да се разраства в две направления, като обвързва зоните със сложна система от магистрали, повдигнати на 40 метра височина, създавайки „град във въздуха“ и предлага серия от пресичащи се нива, служещи за комуникационни възли. Целта му е да създаде транспортна система, отговаряща на нуждите на съвременното общество и да я обедини с градската структура в единно функциониращ организъм.

Marine City by Kiyonori Kikutake/ Снимки: Google Images

Marine City се развива в план като кръг с диаметър 4км. Основният принцип е контролно тяло в центъра и развиващи се индустриални зони по периферията и с възможност за развитие на жилищни структури и под вода.

Eксперименталната архитектура на Лебиус Удс

“Берлин свободна зона”/Снимки: Google Images

Неговите възгледи до известна степен са близки до тези на метаболисткото течение, тъй като разглежда градската тъкан като своеобразно регенериращо се тяло. Идеите му са насочени към реставрирането на засегнати градски зони от най-различни прояви на времето и най-вече от белезите на Втората световна война. Според него възвръщането към предишното състояние лишава от възможността за поява на нова градска тъкан и начин на живот в съответствие на новите нужди и възгледи. Неговите предложения не са базирани на тотално заличаване на историята, а по-скоро на градеж върху останките и адаптиране с поглед към бъдещето. Така той създава множество концептуални разработки като „Проектът за свободната зона на Берлин“, където предлага интегрирането на различни футуристични структури в пространствата между останките или запълване на празнините на засегнати жилищни блокове.

Да си отгледаш град

Поглед към “Аркосанти” от югозапад/Снимка: Alfonso Elia

За „Аркосанити“ може да се каже, че е „живата лаборатория“ на Паоло Солери. Създаден е в сърцето на нищото, някъде из щата „Аризона“, лишен от културен контекст и естествените влияния на социалните модели и традиции, без историческо минало. Проектът стартира през 1970г. като има население от 80 човека.
Това, което се опитва да направи Солери, е да разгледа градската структура не като проектирана такава, а като самотглеждаща се в биологическо единство според нуждите на обитателите.

По този начин Солери предоставя на обществото инструмент, с който те сами да изградят средата.

Въпреки че е награден с Utopian prize, Солери всъщност отказва да признае експериментът си като утопичен, тъй като за него „утопично“ е равносилно на абсолютно, което не търпи последващи промени. А „Аркосанти“ е изцяло базиран на принципа „проба-грешка“, в името на опознавателния процес и научния напредък.

Размахът и свободата на мисълта довеждат до изключителни и разнообразни концептуални решения и проявления на творчеството в стремежа към изграждане на „града на бъдещето“, като провокират многобройни интерпретации и генерират посоки за развитие пред човечеството.

Трябва ли да поемем в определена посока в хода на екологичните промени, които наблюдаваме всеки ден, или е възможно утопичните представи за природно и технологично да заживеят в симбиоза, създавайки нови образ, среда и контекст?

Oсновни източници:
“Монолози”- проф. д-р арх. Георги Станишев
https://www.mori.art.museum/english/contents/metabolism/about/index.html
https://www.airspacemag.com/daily-planet/soaring-city-180957990/
https://www.wikiwand.com/