В днешния свят, където достъпността и до най-отдалечените точки по света е сравнително лесна, движението на хората и желанието им да посетят повече места дава своето отражение. Туризмът провокира контакт между различни култури. Когато е организиран по устойчив начин и в хармония с интересите на местните хора, той допринася за премахването на междунационални предразсъдъци и за развитието на личната хармония. Въпреки развитието на икономиката на тези населени места и допълнителното препитание на местните, това води и до негативи. Кои са те и какво е влиянието им върху постоянните обитатели и върху посещаващите тези места?

Туристи, струпали се на площад във Флоренция/ bubbaandpooks.blogspot.com

Какво е свръхтуризъм?

Когато се надмине максимумът на хора, които могат да посетят дадена туристическа дестинация, без да причиняват вреда на физическата, икономическата и социокултурната среда на мястото, когато се появи неприемливо намаляване на качеството на задоволеността на туристите и на живеещите на мястото хора, говорим за свръхтуризъм. Това включва негативно влияние върху природата, отчуждаване на местните от обичайните им за живеене места поради завишаване на цените, претоварена инфраструктура и още много.

Историите на трима архитекти – Михаела Икономова, Борис Стоименов и Ралица Тимева, споделят лична гледна точка за свръхтуризма в три европейски града.

Окупираната Флоренция

Флоренция е градът на интригуващата история на семейство Медичи, на музеите, които тихо пазят съкровищница от произведения на изкуството, на известната катедрала „Санта Мария дел Фиоре“.

Красота, концентрирана в място с дълбока и сложна история.

Разхождайки се по оживените му улици и впечатляващите музеи, обаче е трудно да се влеем в атмосферата на мястото, да го почувстваме като град за хората, какъвто някога е бил. Завладян от полицията, която се опитва да запази реда в тълпите от хора, връзката между град и човек се прекъсва. Михаела Икономова живее във Флоренция и разказва за преживяванията си от гледната точка на страничен наблюдател и жител на града:

„Не можеш да се насладиш на града нито като местен, нито като турист.“, разказва тя. „Хората не отиват да видят забележителностите и да ги преживеят, а само да се снимат с тях.

Градът бавно се превръща в музей без настояще.

Не може да седнеш по стълбите на църквите. Полицията те гони. Църквите са местата, където се събира общност от хора. Тази забрана е ясен знак, че градът не принадлежи на гражданите си. Чувстваш се постоянно наблюдаван.“

Желанието да се обслужи нуждата от места за нощувка на потока от туристи води до един от най-ясните признаци на свръхтуризма – отчуждаване на местните от живеене в туристическите места в града и затруднението им от икономическа гледна точка.

„Центърът на града е затрупан от хотели и места за нощуване за туристи. Наемите са невъзможно високи и флорентинците живеят в периферията. Получава се нещо като мирна окупация на центъра.“

Църква във Флоренция/ thoughtsofahappymomma.com

Мадрид под наплива на тълпите

Мадрид е една от европейските столици, които подканват за разходки. Живописните площадчета и малките улички те примамват да се спуснеш да опознаваш града. Известен е както с нощния си живот, така и с многото си забележителности от различен характер. Как това нарастване на присъствието на туристи в града се отразява на местните и на самото туристическо преживяване?

За Мадрид и неговият пренаселен в туристическите сезони център (през лятото и зимните празници) ни разказва Борис Стоименов.

„По Коледа и Нова година пътникопотокът по големите улици е огромен. Няколкото пешеходни улици се разделят на посоки на движение за пешеходците, в противен случай не можеш да се разминеш с хората.“

Коледа в Мадрид/www.tripsavvy.com

В Мадрид е най-пищното празнуване на Коледа в цяла Испания. Хиляди хора се събират да се насладят на празничната атмосфера, на коледните базари, красивата украса на града и Парада на тримата крале.

„В това време местните избягват да ходят в центъра на града. Метрото също е препълнено.“

Порто и изместването на ценностите

Порто е крайокеанско бижу с малки павирани улички с невъзможен наклон, водещи към занаятчийски магазинчета или към невероятни гледки на мостовете над река Дуеро. Първото впечатление за Порто е за бохемски град, и това впечатление остава с теб през цялото време. Къщите, където заедно живеят и творят артисти, малките интимни концерти в дворовете им, местата, на които хората се събират да гледат залеза вечер, безкрайните фестивали в парка Сералвеш остават в съзнанието дълго, след като си напуснал града.

Откривайки красотата на града, все повече хора се насочват да изпитат това, което той може да предложи. Как обаче се отразява на хората, живеещи в града?

Порто/thetimes.com

Ралица Тимева споделя своите впечатления след година живот там.

„В Порто има изградени прекрасни социални жилища – тема, която е занимавала архитектурни светила и кметове след войната. Степента на развитие на дадено общество се определя от това, доколко то е готово да подпомогне хората в по-неблагоприятни условия. Вследствие на все по-достъпното пътуване се оказва обаче, че тези терени са много апетитни за предприемачите и хората от тези сгради са принудени да ги напуснат.“

Социалните жилища на Порто/portoalities.com

„Новите сгради са в близост до центъра, с гледка към реката и на достъпна цена – достатъчни условия, за да примамят туристите да дойдат за ден-два, да се насладят на бликащата култура и да продължат към следващата дестинация, където да повторят същото. Туризмът започва да прилича на фаст фууд индустрията, и тази нужда от консумация пречи на устойчивото му развитие.

Живеем в златната епоха на туризма.

Евтините полети, лесното преминаване на граници и достъпните цени за нощувка позволяват на все повече хора да опознаят нови места по света. Какво виждаме от тези места обаче, ако не можем да се слеем с местната култура, размита заради потоците хора? Дали гората от селфи стикове е това, което искаме да видим в един музей? Къде са евреите в Еврейския квартал на Будапеща, превзет от все повече барове-руини (ruin bars), където рядко можеш да срещнеш местен жител? Можем ли да очакваме спокойствието на храма в големите истанбулски джамии, ако са препълнени с хора, след чакане с часове на опашка?

Консуматорската ни природа ни тласка към желанието за посещаване на повече и повече места, но понякога само заради достъпността им. Това бързо растящо масово пътуване обаче представлява реална заплаха за природните и културните богатства.

Добре е туризмът да представлява баланс между желанието за мигновено удовлетворение, загрижеността за околната среда и опазването на културната цялост на дестинациите. Начин да станем отговорни пътешественици е да уважаваме този баланс и да се замислим, преди да се втурнем към следващата дестинация.

А как нискобюджетните полети променят отношението към наследството прочетете тук.

 

Източници:
https://rosian.org
www.kuoni.co.uk
www.tripsavvy.com
www.traveller.com.au

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Гергана Ковачева
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Славянска беседа претърпява преустройство
Част от сградата се превръща в офиси и споделено пространство

Как познатият силует на „Славянска беседа“ на улиците „Раковска“ и „Славянска“ може да при…