понеделник, 16 ноември 2026
Зареждане...
Личности

Антони Гауди: Архитектът, чиито сгради осмивали в карикатури

Гауди посвещава последните си години на една сграда, която и век след смъртта му продължава да расте.

STROIINFO
· 1 мин. четене

Почти двайсет години прочутият архитект Антони Гауди живял на място, предвидено за квартал, който така и не бил построен. По план около дома му трябвало да се появят още десетки къщи за богати семейства, но интересът бил толкова слаб, че в крайна сметка били построени само две, като в едната се нанесъл самият архитект. Днес на същото място се намира прочутият парк „Гюел“, който привлича посетители от цял свят, макар първоначално да бил замислен като доходоносен имотен проект. Любопитното е, че по времето на този неуспех Гауди вече проектирал домовете на едни от най-заможните хора в Барселона, а някои от сградите му предизвиквали толкова противоречиви реакции, че местните карикатуристи редовно се забавлявали за негова сметка.

Детството сред медни съдове и рисунки

Антони Гауди е роден на 25 юни 1852 г. в Каталуния, в семейство с дълги занаятчийски традиции. За точното му родно място все още има спор между град Реус и близкия Риудомс, където семейството притежава селска къща и прекарва немалко време.

Баща му Франсеск е медникар, който изработва големи съдове от медни листове, подобен занаят практикуват и роднините на майка му Антония. Още от малък Гауди наблюдава работата в семейната работилница, където металът се реже, огъва и оформя в различни обеми. По-късно самият той свързва способността си да мисли пространствено с това, което е научил от семейния занаят.

Детството му обаче не преминава безпроблемно, защото страда от ревматични оплаквания, които често го задържат далеч от училище. Прекарва много време в семейната къща край Риудомс, където наблюдава растенията, животните и природните форми, към които ще се връща многократно в работата си.

Още в ученическите му години се появяват първите признаци за артистичните му интереси. Заедно с двама приятели издава дванадесет броя на ученическото списание „Ел Арлекин“, за което основно рисува илюстрациите. Според спомените на Тода младият Гауди изработва и театрални декори за училищна постановка на „Дон Жуан Тенорио“.

Една витрина за ръкавици и богатият индустриалец

През 1868 г. Гауди се премества в Барселона, а пет години по-късно постъпва в архитектурното училище. Докато следва, работи като помощник в архитектурни ателиета и се запознава отблизо с дърводелството, стъкларството и обработката на метал, които впоследствие намират широко приложение в проектите му.

През 1878 г., когато завършва архитектура, получава поръчка за витрина на магазин за ръкавици, предназначена за Световното изложение в Париж. Според една популярна история именно тази витрина привлича вниманието на заможния индустриалец Еусеби Гюел, който пожелава да се запознае с нейния автор. Как е протекла срещат не е ясно, но след нея двамата започват дългогодишно сътрудничество.

Гюел се превръща в най-важния му покровител и му възлага проекти, за които други инвеститори едва ли биха дали толкова голяма свобода. Междувременно Гауди работи и за други богати семейства, а една от първите му големи самостоятелни поръчки е „Каса Висенс“, построена между 1883 и 1885 г. Цветната керамика, сложните метални решетки и вниманието към всяка част на сградата вече показват посоката, в която ще се развива неговата архитектура.

Паркът, който трябвало да бъде квартал

Историята на споменатия в началото парк „Гюел“ започва през 1900 г., когато Еусеби Гюел решава да създаде жилищен район за заможни семейства и възлага на архитекта да организира терена с около 60 парцела, пътища, алеи и общи пространства.

Гауди проектира подпорни стени, виадукти и покрита зала с 86 колони, предназначена за пазар на бъдещите жители. Под площада над залата изгражда система за събиране на дъждовна вода, която се отвежда към подземен резервоар, а добре познатият цветен дракон при стълбището е част и от системата за отвеждане на излишната вода.

Продажбите обаче не вървят и през 1914 г. проектът е прекратен, след като са построени само две къщи. В едната от тях живее самият Гауди, макар че тя не е проектирана лично от него. През 1926 г. мястото отваря като обществен парк и постепенно се превръща в една от големите забележителности на Барселона.

Къщи, които не приличат на останалите

Междувременно Гауди получава поръчката за преустройство на „Каса Батльо“, стара жилищна сграда, която собственикът първоначално възнамерява да събори. Архитектът решава да я запази и между 1904 и 1906 г. променя фасадата, вътрешното разпределение и дворовете за естествено осветление.

Особено интересен е вътрешният светлинен двор, облицован със сини керамични плочки, които са по-тъмни в горната част и по-светли надолу. Прозорците също стават по-големи към долните етажи, така че дневната светлина да достига по-равномерно до помещенията.

При „Каса Мила“, изградена между 1906 и 1912 г., Гауди отива още по-далеч с конструктивните решения. Външната каменна фасада не носи основните товари, вътрешните пространства могат да се разпределят по-свободно, а двата големи двора осигуряват светлина и проветряване на жилищата. Под покрива са изградени 270 тухлени арки, които оформят леко и добре проветрявано подпокривно пространство.

Именно тази сграда става любим обект на карикатуристите и получава прозвището „Ла Педрера“, което означава „каменоломната“.

„Саграда Фамилия“ и последните години

Най-известният проект на Гауди всъщност не започва с него. Строителството на „Саграда Фамилия“ стартира през 1882 г. по проект на Франсиско де Паула дел Вилар, а през следващата година 31-годишният Гауди поема работата и постепенно променя първоначалния замисъл.

За сложните конструкции той използва гипсови макети и практически опити, вместо да разчита единствено на чертежи. При проектирането на църквата в Колония Гюел, от която впоследствие е построена само криптата, например окачва въжета с малки тежести и обръща изображението на получените форми, за да изследва подходящите очертания на арките и носещите конструкции. Част от наученото впоследствие прилага и в „Саграда Фамилия“.

През 1909 г. на територията на строежа създава дори малко училище за децата на работниците и семействата от квартала. От 1914 г. вече посвещава цялото си време на храма, а през последните месеци от живота си живее непосредствено до работното си ателие.

На 7 юни 1926 г. Гауди е блъснат от трамвай в Барселона, а три дни по-късно умира от получените травми. Погребан е в криптата на „Саграда Фамилия“, където по онова време е завършена само една от предвидените високи камбанарии.

Сто години след смъртта му строителството на храма продължава, а сградите, които някога предизвиквали подигравки и спорове, отдавна са част от архитектурната история на Барселона, като някои от тях са включени и в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

Автор

STROIINFO

STROIINFO е медия за архитектура, строителство, дизайн и градска среда. Ние сме екип от професионалисти - архитекти и дизайнери и вярваме, че средата, която създаваме и обитаваме, е от ключово значение за качеството ни на живот. Затова пишем за, разсъждаваме над и анализираме актуалните проекти, материали, тенденции и събития в сферата на архитектурата, строителството, дизайна, градската среда и културното наследство.