Апетитни интериори

В световния ден на храната ще си поговорим за онези пространства, които правят блюдата ни по-вкусни, а преживяването ни по-пълноценно. Какво ни подтиква да влезем в дадено място за хранене, било то магазин или ресторант, кога започваме да се храним извън домовете си и защо архитектурният облик на едно заведение е фундаментален за неговия успех?

Културата на хранене навън започва още от Античността

Още в Древен Рим са съществували така наречените „термополии“, където е било възможно да се закупи приготвена храна. Противно на съвременната логика на ресторанта, в тези първообрази на заведения са се хранели основно бедните и тези, които не са имали възможност да обособят кухня в домовете си.

image: sanrod.org

„Ресторантът“ добива своя аристократичен облик през XIX-ти век, когато в Лондон и Париж се появяват така наречените джентълменски клубове, където в пищните интериори на типичните кафе-салони, започва да се предлага и храна. Едни от най-богато декорираните ресторанти на всички времена са салонът на „Кафе Роял“ в Лондон, както и „Синият влак“ в Париж. В тях най-изтънченият елит е бил подканен да вечеря и да води разгорещени политически спорове, насред стени, окъпани в злато, орнаменти и високи тавани, пребогато украсени с фрески. Дори най-луксозните ресторанти днес не могат да се сравнят с подобна разточителност.

image: hotelcaferoyal.com

По-късно през XX-ти век се появява „уютното“ течение в ресторантската мода. Испания и Италия загатват нова тенденция в интериорите на заведенията за хранене, като наблягат на чувството, че сме сякаш у дома си. Вместо златни полилеи, от таваните се провисват тигани и тенджери, връзки чесън, подправки и други украшения от бита, които да ни накарат да се почувстваме като в собствената си кухня. Заведенията наблягат на традицията и използването на местни материали и декорации, които да придадат на мястото типично неаполитанска или андалуска атмосфера например.

image: conviviumosteria.com

Днес интериорните решения са на практика неизчерпаеми, стратегиите за приласкаване на клиентите са все по-манипулативни, изследванията в посока на визуалния светлинен и физически комфорт са все по мащабни.

Какво всъщност прави едно пространство приятно за обитаване?

Доброто съчетание на материалите, цветовете, мащаба, светлината и ефектността на мястото, обвързани с човешкия мащаб – това е стартовата линия за всеки интериор. Освен основните компоненти, обуславящи комфорта на едно място за хранене обаче днешните заведения си служат и с много трикове за съблазняване на посетителите си. Такива например са тематичността на интериора, свързана със сюжети от филми и книги, примамливите цветове, подтикващи апетита ни, естествените материали, следващи модерните екологични тенденции и много други. Ще се спрем на няколко примера за „апетитни интериори“ пред които е трудно да останем равнодушни.

image: archdaily.com

Добрият дизайн се разпознава отдалече

Италианската марка за сладоледи и шоколад „Венки“ ни изкушава дори преди да сме се приближили до магазините им. Още от ъгъла на съседната улица забелязваме малко кокетно бижу, което блещука и събужда любопитството ни. Когато се приближим се изправяме пред прозрачните витрини, които ни разкриват позлатена мрежа, в която са вплетени реплики на сладоледи. Хвърляйки поглед към дъното на магазина, се натъкваме на фини златни стелажи, по които се стелят всевъзможни лакомства в опаковки с оригинален дизайн.

image: vegantravel.com

Най-внушителната част от интериора обаче е централно разположената стена от течащ шоколад. По цялата повърхност зад сладоледения щанд подобно на спокоен поток се лее шоколад и ни оставя обезоръжени. Интериорът на „Венки“ е умела смесица от лукс и  уют. Оставя ни с усещането за отлично качество и едновременно с празнично настроение, тъй като целият магазин наподобява един голям подарък за Коледа.

image: airbnb.com

Относно ресторантите се твърди, че топлите цветове като червеното, жълтото и оранжевото увеличават апетита ни. Неслучайно веригите за бързо хранене използват именно тези цветове. В по-престижните заведения за хранене обаче, като че ли по-важни са историята, която седи зад дизайна, начинът, по който се движим в интериора и атмосферата, която те създават.

Интериорът може да разказва истории

Блестящ пример за изпипване на всеки детайл в интериора е китайският ресторант в Хонконг, наречен на името на Джон Антъни – първият човек, роден в Китай и получил английско гражданство през 1805 г.

image: dezeen.com

Архитектите от „Linehouse“ студио се стремят да оформят интериора на заведението като своеобразен пътепис, в който се преплитат източната и западната култура. Сякаш всяка зала е част от разказ на пътешественика Джон. Ефектът е постигнат с комбинацията от типични за колониалната архитектура материали и похвати, примесени с традиционни китайски декорации.

image: dezeen.com

Природата е най-добрият дизайнер

Освен примамливи трикове за събуждане на апетита ни и интересни истории, разказани под формата на интериор, заведенията за хранене боравят и с природата и пейзажа, когато това е възможно. Използването на природните дадености на определена локация създава неповторимо усещане за спокойствие и връщане назад във времето. Скалният ресторант в Полиняно а Маре „Грота Палацезе“  е поместен в една от естествените пещери, които оформят крайбрежната скална ивица.

image: grottapalazzese.it

Помещението е изцяло проектирано от природата, като за дизайнерите остава само да подредят масите и осветлението така, че да предложат на всички най-добрата гледка към морето. В този ресторант получаваме възможността да се храним точно там, където е започнало да го прави човечеството, само че срещу малко по-солидна тарифа.

Архитектурният облик на заведенията за хранене днес ни предлага безграничност на въображението. Съвместното хранене е важно социално преживяване, забавление и част от културата на повечето нации. Въпреки все по-оригиналните интериорни решения, успешният ресторант е съвкупност от атмосфера, отношение и добра кухня, а дизайнът е само част от това.

Източници: 

dezeen.com; “Архитектурен образ на обществените интериори за хранене”, гл. ас.арх.Александрина Ненкова, София 2013г;