Skip to main content
search

Тазгодишната награда “Прицкер” за отличителни постижения, оригиналност и хуманност в архитектурата се присъди на Арата Исозаки. Той е 49-тият носител на титлата. Нестихващият диалог между Изтока и Запада в творбите му, както и между архитектурата и скулптурата го отличават като особено интересен феномен на архитектурната сцена. Прегърнал японското разбиране за пространството и същевременно европейските концепции за формообразуване, Исозаки не повтаря една и съща концепция в две сгради. За него проектирането е да се изправиш неподправен пред бял лист хартия и да забравиш всичките си предварителни нагласи; да разговаряш с конкретния контекст, който ще ти подскаже посоката. Арата е извествен с това, че не се придържа към определен архитектурен стил, което се превръща и в крайна сметка в негова запазена марка.

image: cca.qc.ca

Исозаки е роден в Ойта по време на Втората световна война. Градът му е сринат до основи, когато е още малко дете. Още тогава в главата му се пораждат мисли за архитектурно бъдеще. Родният му град е първият бял лист, пред който се изправя.

„Всичко беше в руини, и не просто нямаше архитектура, ами нямаше нито сгради, нито дори град. Първият ми досег с архитектурата беше с отсъствието й, може би това ме и вдъхнови да мисля върху това как хората биха могли да възстановят средата си“

Концепцията, че нищо не е постоянно, го ръководи в творческия му процес, като го освобождава от рамката на еднообразието и му позволява да експериментира в различни стилове. Повечето артисти търсят разпознаваемост и личен почерк, неповторим и отличителен. За Изосаки обаче стилът представлява излишна рамка. Всеки сценарий е различен, различна следва да е и пиесата.

image: pinterest. com

„Екстравагантността за мен е в пълната тишина, в нищото“.

Често архитектът говори за прословутото японско пространство „ма“. Тази дума е съставна част от думите „пространство“ и „време“. „Ма“ всъщност означава разстоянието между събитията – глухото спокойствие на изчакването и на граничното междинно пространство. Както се изразява Исозаки, това е ” тишината между два звука“. За архитекта присъствието на междинно пространство е най-важно, онова място, в което не сме нито вътре, нито отвън, в което няма дефиниции, нито бързина.

image: elledecor.com

Не остава незабележим фактът, че Исозаки е ученик на Кензо Танге. Силното влияние на японската философия обаче не пречи на любопитството на архитекта към световната архитектура. Като част от поколението, израснало под американска окупация, Исозаки се възползва от чуждестранното влияние, за да обогати архитектурния си език и да изследва културните особености и архитектурни есенции на Запада.

В творбите му можем да открием брутализъм, метаболизъм, модернизъм, пост-модернизъм и др. Можем дори да го възприемем като авангарден склуптор. За своята прословута кула Art Tower Mito Исозаки черпи вдъхновение от румънския скулптор Бранкузи. Това, което му допада в кулите на румънеца, са геометричната повтаряемост на елементите в такава поредица, че кулата на практика може да продължи своя ход безкрайно, стигайки отвъд небето.

image: architecturaldigest.com

Визионерски и мечтателни са и много от останалите проекти на японеца. През 1960г. той проектира Град в небето (City in the air), футуристична утопия за града Шинджуку, многопластова градска система, в която магистрали и паркинги се преплитат сред огромни пилони, поддържащи сградите, осеяни с градини.

image: pinterest.com

Сред най-популярните му международни проекти са Музеят за съвременно изкуство в Гунма, както и музеят в Лос Анджелис, „Палау Сан Жорди“ в Барселона, кулата Алианц в Милано и „Домус: Къщата на човека“ в Испания. В Япония пък най-запомнящи са Керамичния парк Мино, залата „Нара Сентениал“, Централната библиотека Китакюшу и др.

За огромното си творчество японецът е награждаван от престижни институции като RIBA, Архитектурния институт в Япония, Американския институт на архитектите, ECC, Architecture in Stone и др, а вече е и горд носител на Прицкер.

image: architetti.com

Исозаки е повече артист, отколкото архитект, както сам той се определя. Твърди, че половината от хората мразят работата му, а останалите силно му симпатизират, в което противоречие архитектът намира очарование и смисъл. Съветът на носителя на най-престижната награда за архитектура към колегията е преди да започнем да проектираме, да се вгледаме в бяла стена и да видим каква ще е първата картина, която ще изникне в съзнанието ни. Оттам нататък развитието й е интересна игра. Такъв бил неговият начин на проектиране. Единственото, което ни остава, е да опитаме.

Основни източници: pritzkerprize.com, digicult.it

Михаела Икономова

Архитект и любител на пътешествията, природата и дизайна за хората. Вярва, че писането за архитектурата е неделимият аналитичен елемент, който задълбочено осмисля дизайнерския процес.

Остави коментар

Close Menu