Дигиталното проектиране и легалният софтуер – по света и у нас

Наскоро, за 19-та поредна година, излезе най-новата версия на SketchUp, а абонаментът за него вече е достъпен на годишна база. Това ни напомни, че макар и да не се подрежда на първите позиции по индекс на дигитализация, строителството значително е напреднало по отношение на проектирането в последните 50 години. С помощта на съвременните компютърни технологии сме способни да създаваме немислими досега проекти, както и да откриваме нови хоризонти. Те ни позволяват да експериментираме не само с архитектурния образ, а и да предвидим потенциални заплахи в завършените сгради. Разбира се, за да стигне до сегашното си състояние, CAD (от английски – computer–aided design) израства и се променя непрестанно.

Компютърното проектиране започва в далечната 1957 г.

Патрик Ханрати създава първата комерсиална система за дизайн с цифров контрол, началната стъпка към създаването на CAD. След това се появява скечпадът (наречен тогава „робот-чертожник“), а в следващите десетилетия започват да се създават програми за двумерно и тримерно проектиране. Голяма част от това, което познаваме днес, се случва през 90-те години. Тогава софтуерите стават по-удобни за използване от потребителя, появява се и възможността повече инженери да се възползват от способностите им.

Една от първите версии на скечпада.

Днес разполагаме с голям набор от компютърни програми, които ни помагат в проектирането. Чрез тях можем да генерираме сложна геометрия и да я превърнем в елементи с реално изпълними параметри. В момента голяма популярност имат BIM програмите (от английски – building information model), в които можем да изградим цялостен модел на сградата с нейните конструкция, инсталации и вложени материали. По този начин можем да определим и поведението й – било то натоварванията или устойчивостта й на климатичните условия. Управлението на сградите е и една от новите тенденции в тези програми.

Виртуалната реалност и интуитивното проектиране са по-достъпни от всякога.

Технологиите VR (виртуална реалност) и AR (добавена реалност) са едни от най-удобните начини да визуализираме проектите си. В първия случай можем да създадем модел, който да бъде разглеждан с подходящите очила, а във втория – да покажем взаимодействието на внесен елемент със съществуващата среда. Разбира се, с предимствата идват и предизвикателствата – среща ни опасност от това да оставим програмата да мисли вместо нас, както и да не използваме въображението си. Те се преодоляват с постоянното търсене на иновация и поставянето на досегашните познати решения под съмнение.

Виртуална реалност в SketchUp. | Image: extensions.sketchup.com

В България все още се проектира предимно двумерно.

Честа практика в много инженерни и архитектурни бюра е да се чертае двумерно чрез някоя от съвременните програми. Това обаче е извършването на същите действия като при чертането на ръка – създаване на отделни елементи за отделните линии на чертежа, постоянно контролиране на техните дебелини, „ръчно“ изграждане на планове, разрези, фасади и други по отделно. Това увеличава многократно вероятността за неточности и грешки.

Можем ли да комбинираме удобния интерфейс и професионалните нужди?

На пръв поглед програмите за компютърно проектиране изглеждат сложни и не особено интуитивни. Съществуват обаче и решения, от които могат да се възползват както вече практикуващите, така и наскоро стартирали професионалисти или любители. Успешен такъв модел се оказва вече споменатия SketchUp, представен на публиката през 2000 г. В момента той е част от портфолиото на компютърния гигант Trimble, у нас се представлява от AECO Space и предлага на потребителите много възможности. Те могат да изграждат лесно модели, да им добавят материали, да използват стотици професионално разработени разширения на програмата, както и готови обекти, които улесняват работния процес. В допълнение на това могат да се използват на компютър и на мобилни устройства, да симулират виртуална реалност и да създават лесно двумерни чертежи. Една от най-новите стъпки в дигитализацията е използването на облачни технологии, в които всички потребители могат да работят по моделите в реално време. SketchUp също предоставя неограничено такова пространство.

Оформен за принтиране чертеж в SketchUp LayOut. | Image: help.sketchup.com

Практиката у нас все още изостава по отношение на авторското право.

Като общество, свикнало с торенти и „пиратски“ софтуер, не си даваме сметка как използването на такива програми е в ущърб на техните създатели. То води не само до загуби за тях, но и дава отражение върху нашата работа. „Кракнатият“ софтуер е лишен от текуща поддръжка и актуализации, не е защитен и не ни дава опция за обратна връзка. Така лишаваме автора му от възможността да предложи по-нови и по-удобни за нас решения. Още повече, използвайки тези програми, ние създаваме продукт, за който получаваме възнаграждение, а лишаваме нашия партньор от неговия дял.

В някои държави това се контролира дори при внасянето на проекта в институциите – заедно с него се предава и копие от лиценза на използвания софтуер. Решението на този проблем е не само налагането на по-строги законови мерки, а и възлагане на колективна отговорност на нивото на цялата гилдия. Не можем да очакваме архитектурната професия да се слави с добро име, ако средствата й са базирани на нелицензиран софтуер. Възможности могат да бъдат намерени за професионалистите и за прохождащите в строителния бранш. Стремежът на софтуерните компании е програмите да бъдат по-достъпни, затова вече се предлагат и с различни видове абонаменти, и не е необходимо всяка актуализация да бъде закупувана отделно. Когато използват лицензиран софтуер, студиата получават големи фирми – партньори, към които могат да се обърнат дори в процеса на разработката на по-новите версии.

Ако се двоумите с коя програма да започнете сред големия набор от решения, SketchUp се явява удобно средство за проектиране – било то просто за скица на дома ни или за издигането на небостъргач. Нека се доверим на интуитивния софтуер и упражним уменията си. Можем да започнем от тук.