Архитектурата на джамиите в България

По повод на един от най-значимите празници за мюсюлманите – Рамазан Байрям, днес ще разгледаме някои от най-ценните примери на османското архитектурно наследство у нас.

Рамазан Байрям отбелязва края на едномесечните пости на мюсюлманите. По време на празника, многобройни мюсюлмански молитвени къщи, мечета, куполни градини и джамии се превръщат в истински културни монументи, които ни напомнят за богатата културна история на България.

Поглед към интериора на “Томбул джамия” – Шумен

Контекст

Запазени са близо 88 джамии, построени в периода от края на XIV век до края на XIX век – представители от всички периоди и стилове на османската архитектура у нас.

Света София, Истанбул

Джамиите по българските земи са повлияни основно от иранската и от селджукската архитектура, като първообраза на куполните джамии у нас и в Османската империя е позната на всички Света София в Истанбул. Влиянието от селджукската архитектура на повечето джамии у нас е по отношение на планировката – правоъгълната основа, докато влиянието от иранската архитектура е по отношение на декорацията – при иранците декорацията е главно екстериорна, фокусирана около портала, а при османците тя е прехвърлена до голяма степен в интериора.

Пример за намазгях, Косово

Освен големите джамии, у нас има и други запазени молитвени сгради, като например месджита – квартална малка джамия, където не се правят големите петъчни и празнични молитви, както и намазгях – джамия на открито, която има единствено михраб.

Нека заедно разгледаме по-подробно десет от по-големите молитвени обекти на мюсюлманите у нас.

Джамия “Баня Баши” – София

Джамията “Баня Баши” е обявана за паметник на културата от национално значение през 1998г. Построена е в периода 1566-1567 г. от най-големия архитект на Османската империя – Мимар Синан.

Източник: Гугъл Изображения

Основата на сградата е четириъгълна като над нея се издигат едно централно и четири ъглови кубета. В предната част има пристройка, наричана тетимме с три малки кубета, която е изградена в памет на съпругата на Кадъ Сейфуллах Ефенди, чиято е и инициативата за построяване на джамията. Композицията е завършена с единично минаре. Зидът на сградата е от дялан камък и тухла. Молитвената зала и арките са изградени изцяло от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят, а куполът е покрит с олово.

Източник: Гугъл Изображения

На джамията са правени няколко ремонта. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на XX в. Днес в джамията всеки петък се извършва молитва с около 500, а по време на байрам – с близо 1000 вярващи.

“Куршум джамия” – Карлово

Куршум джамия е построена през 1485 г. и е обявена за паметник на културата с национално значение. Сградата е с класическа структура от зидария, камък и тухли.

При проучвания на джамията, ръководени от експерти от Българската академия на науките и Националният институт за недвижимо културно наследство, са открити исторически артефакти, които са датирани от Първата и Втората българска държава.

Източник: Гугъл Изображения

Целта след планираната консервацията и реставрация, която започна в началото на тази година, е да бъдат експонирани запазените градежи, художествените орнаменти и артефактите, намерени в региона за посещение от туристи. Днес сградата има вторично измазване, което ще бъде премахнато за завръщане към автентичната му структура.

Джамия и библиотека на Осман Пазвантоглу – Видин

Джамията във Видин, обявена за паметник на културата от национално значение, е една от големите забележителности на града. Изградена около 1798-1800 г. Сградата е иззидана от камък. Има предверие, оформено като открита галерия. Молитвената зала е обширна, с красив летвен таван, с резбована розетка в средата. Мебелите и другата украса са от дърворезба с висока художествена стойност. Обстановката е запазена в почти автентичен вид.

Източник: Гугъл Изображения

Най-голямата особеност на джамията е, че вместо традиционния полумесец тя е завършена с обърнато сърце (според някои експерти символът може да е и обърнато копие), поставено с цел да подчертае независимостта на Пазвантооглу от султана.

Библиотеката, която се намира до джамията е посветена на майката на Пазвантооглу. Книгите вътре са обект на научни изследвания. Повечето имат религиозно съдържание, а 92 от тях – светско.

Източник: Това е България

Двете постройки са част от по-голям комплекс, в който е съществувало и османско религиозно училище, наречено медресе, което обаче не е запазено. Днес, сградите са част от туристическия маршрут на Видин и образуват единен архитектурен ансамбъл с категория национално значение.

“Джумая джамия” – Пловдив

Джумаята, обявена за паметник на културата, е построена през XV-ти век и е една от най-старите османски култови постройки на Балканите. Градежът ѝ показва влиянието на византийската и старобългарската архитектурна техника – два пласта тухли са иззидани след всеки пласт дялан камък. Вътрешността на джамията е украсена със стенописи с растителни орнаменти.

Източник: Гугъл Изображения

Днес Джумая джамия е действащ мюсюлмански храм и се посещава не само на религиозните празници, но и през седмицата от мюсюлманската религиозна общност в Пловдив. В периода 2006-2008 г. цялото здание е основно ремонтирано.

“Шахбединова Имарет” джамия – Пловдив

Джамията е изградена през 1444 или 1445 година от румелийския бейлербей Шахбедин паша. Дължи името си на свързания с нея имарет (подслон). В течение на повече от четири века там ежедневно раздавали топла храна и хляб на бедните, независимо от вярата им.

Джамията има открито преддверие по цялата си дължина с 5 островърхи арки. Централният кораб е квадратен, с купол, носен от осемстенен барабан. По-малките странични кораби също са квадратни. Минарето има меандрова тухлена превръзка и се смята за архитектурен шедьовър. След XVII век вътрешните стени на джамията са многократно украсявани със стенописи, от които има запазени фрагменти.

Източник: Гугъл Изображения

В двора на джамията има тюрбе (гробница), където е погребан Шахбедин паша. Некрополите са изключително ценен източник на информация за населението на града. Гробището е било разрушено, за да отвори място за строежа на Първото българско изложение, организирано през 1892 година.

Заедно с джамията и гробницата Шахбедин издигнал хан, хамам (баня), мектеб и медресе (училища). През 1879-1885 г. в зданието на банята заседавало източнорумелийското Областно събрание. Тя била съборена през 1931 г. и на нейно място днес се намира сграда на Зографския манастир.

“Ески джамия” в Стара Загора

Ески джамия в Стара Загора е комплекс, който включва паметници от няколко епохи – култова яма, датирана от ранножелязната епоха, данни за светилище на тракийския конник, едноапсидна християнска църква и мюсюлмански храм, издигнат към 1490 г. Църквата и стенописите в нея са обявени за паметници на културата от национално значение още през 1972 г.

Източник: Гугъл Изображения

Джамията е единствената по рода си сграда, която има доказателства за свидетелство за приемственост на различни култове и религии. Поради тази причина действа дискусия относно потенциала на джамията да се превърне в символ на междукултурния диалог и етническата толерантност в Европа.

“Ибрахим паша джамия” – Разград

Ибрахим паша джамия е мюсюлмански храм в Разград, включен в каталога на ЮНЕСКО като третата по големина джамия на Балканите и е обявена за паметник на културата от национално значение. Построена през 1616 г., джамията е един от най-красивите образци на класическата османска архитектура.

Източник: Гугъл Изображения

Храмът е централнокуполен като основата и е квадрат, който във височина преминава в осмостен, а после в цилиндър. На фасадата има четири реда островърхи прозорци. Минарето е от дялан камък с пластични орнаменти под викалото. Във вътрешността има богати оригинални стенописи. След десетилетия, в които вратите на джамията са били затворени, днес тя е в процес на цялостна реставрация.

Повече за Разградската джамия прочетете тук

“Караджа паша джамия” – Гоце Делчев

В момента джамията е недействаща и полуразрушена, въпреки че е обявена за паметник на културата. Преди последното голямо срутване на сградата през 2011 г., джамията била пример за най-добрите техники и традиции в строителството от периода през XV век, когато е бил разцвета на османското строителство по българските земи.

Източник: Гугъл Изображения

Основната сграда на джамията е шестоъгълна. Сред шестте страни се извисява куполът, а от дясната страна и минарето на джамията. Джамията е претърпяла 3 преустройства, последното през XVII век, което е дало окончателния облик на интериора.

Старата джамия – Дупница

Името на единствената запазена джамия в града е неизвестно и до днес. Построена е около XV-XVI век. Сградата е била част от комплекс, който включвал хамам и караулница на моста в съседство, който сред местните е известен като каменния мост.

Източник: Това е България

Зидовете са от речен и ломен камък на хоросанова спойка. На югоизточната стена се намира михрабната ниша, а в ляво от нея входа към тюрбето, което е нехарактерно негово разположение.

След Освобождението сградата е спряла да функционира като молитвен дом и поради големите ѝ размери е превърната в затвор. Правени са редица реставрационни и консервационни дейности, които до определена степен променят първоначалния облик на джамията.

Източник: Това е България

След последната реставрация около 1970 г. , извършена от екип от Националния институт за паметниците на културата, джамията е превърната в изложбена зала.

“Томбул джамия” – Шумен

Томбул джамия е втората по големина джамия на Балканите и една от най-важните религиозни, културни и образователни центрове на мюсюлманите по нашите земи. Днес тя е обявена за национален паметник на културата.

Източник: Гугъл Изображения

Томбул джамия е строена през 1744 г. от благодетеля Шериф Халил Паша, на когото е именувана, но поради кръглия си купол, сред населението повече е позната като Томбул джамия. В архитектурата на храма има влияние от зародилия се в началото на XVIII в. ориенталски архитектурен стил „лале”, който се характеризира с наличие на елементи от френския барок. Всички части на архитектурния комплекс са включени в обща композиция и са свързани с вътрешни дворове. В молитвената зала се влиза през открито преддверие с високи аркади в мавритански стил. В джамията са налични около 800 ръкописа и 1500 старопечатни книги.

Източник: Гугъл Изображения

В периода от 2005-2008 година са извършени някои аварийни дейности за укрепването на храма. Поради недостиг на средства, реставрацията е прекъсната до 2016 г., когато чрез събрани дарения стартира отново. Работата включва два етапа – строителен и етап на художествена реставрация. Днес джамията е успешно реставрирана в целия си блясък.

Архитектурното наследство от времето на Османското владичество в България представлява комбинация от традиционни български и ориенталски стилове, които днес са важна част от културното богатство на страната. Османското присъствие е повлияло на развитието на архитектурата на Балканите и запазените реликви и съоръжения представляват важни свидетелства за историческото, културно и религиозно наследство на България.