Skip to main content
search

„Паразит“ е южнокорейска черна комедия на режисьора Понг Джун Хо. Номинирана в шест категории на наградите „Оскар“, тя печели четири от тях. Изненадващо, това е първата неанглоезична екранизация, която печели статуетката за най-добър филм. „Паразит“ представя два паралелни свята – на бедни и богати. Това е филм за две сеулски семейства – Ким и Парк, но и за две къщи, които ни потапят в парадоксите на многомилионния град. Днес ще се вгледаме в архитектурната обвивка на „Паразит“.

Източник: www.pinterest.com

Както във всяка творба на кино изкуството, крайният резултат е комбинация от множество елементи. За да се постигне определено внушение, реализъм и визуална наслада за зрителя, не е достатъчен само добър сценарий и изкусна актьорска игра. Средата, в която се развива действието, е ключова за разгръщането на посланията, които авторът отправя. Затова няма да анализираме в детайли сюжета на „Паразит“, а неговата архитектура.

Главен герой на филма са две къщи.

Започваме с първата – тази на семейство Ким. Пренаситено с предмети с почти никаква стойност, полувкопаното жилище на семейство Ким е тяхно убежище срещу безпаричното настояще и несигурното бъдеще. Макар и да са наполовина под земята, те все още имат достъп до слънчева светлина. Обитателите му имат надежда за издигане нагоре – и правят всичко възможно, за да се доближат до света на богатите.

Източник: www.pinterest.com

За да пресъздаде максимално най-точно атмосферата на реалния живот на бедните, продуктовият дизайнер Лий Ха Джун посещава и снима множество подобни места. От тях той много точно копира детайлите на често срещаните в Южна Корея гета и полувкопани жилища. Не само домът на семейство Ким, но и цялата местност е изградена специално за филма, така че да може да бъде наводнена.

Източник: medium.com

Стечение на обстоятелствата пренася семейство Ким да работят в едно изумително имение – домът на семейство Парк. В абсолютен контраст с тяхната среда, попадаме в минималистична и луксозна къща, построена от въображаем архитект, живял в нея. Всъщност тя е направена за филма като комбинация от няколко декора, които ни създават усещането за цяла сграда. Изобилие от „честни“ натурални материали, чисти форми и внимание към всеки детайл на обзавеждането създават усещането за една почти перфектна къща, толкова изискана, че се питаш какво ли е да живееш в нея.

Източник: www.pinterest.com

Това е едно пространство, което не е просто визуално красиво, а обслужва прецизните нужди на камерата, композицията и героите, докато разгръща темите на филма. Неговият образ се е „родил“ още в съзнанието на режисьора Понг Джун Хо, който е започнал със скициране на разпределението на къщата. Филмът е изтъкан от тайни, лъжи и промъквания, каквато е и идеята на самото пространство. То е създадено, така че да създава определени визуални връзки и скривалища. В този смисъл, това не е дом за живеене, а е по-скоро рамка на наглед перфектния живот на семейство Парк.

Източник: www.apartmenttherapy.com

Архитектурата му е функция на движението на камерата.

Прозорецът в дневната сякаш е картина, която е финалният щрих на интериора, но всъщност в него е скрита една метафора. Огромното остъкляване е „телевизорът“ на богаташите, противопоставен на далеч по-малкия и мръсен прозорец на семейство Ким. Защитени от висок зид, който скрива истинския живот в града, семейство Парк съзерцават застиналата в тишина богато озеленена градина.

Източник: medium.com

Целият филм е изтъкан от контрасти, от пулсация на движението нагоре-надолу между бедни и богати.

За това спомага и градската морфология. Членовете на семейство Ким буквално се „катерят“ от мястото, на което принадлежат, до изисканото имение. И точно, когато си мислим, че това са двете крайности, сюжетът потъва в нова бездна.

Източник: www.architecturaldigest.com

#SPOILERALERT Интериорът на минималистичната къща е изпълнен с дизайнерски мебели и предмети на изкуството. Вглеждаме се в забележителната стена, попълнена с колекция от скъпи съдове, зад която се крие един друг свят. Докато ние си мислим, че Ким „паразитират“ в къщата на богатите, се оказва, че те не са първите, настанили се удобно като у дома си.

Източник: www.architecturaldigest.com

Слизаме по едно почти невъзможно дълго стълбище, докато достигаме до подземен бункер. В него от 4 години живее съпругът на предишната икономка. С фалирал бизнес, задлъжнял и в безизходица, неговият избор е да се скрие в безопасност под земята. Противно на нашите идеи, че живот без светлина е невъзможен, той е благодарен за убежището.

Прочетете за Коулун – една спонтанно създадена градска структура без светлина. 

„Паразит“ е филм, който може да бъде едновременно смешен, тъжен, страшен, саркастичен, но и ужасно искрен. Своеобразна критика към класовата система, комедията става мрачна и непредсказуема. Плановете на семейство Ким рухват с гръм и трясък, мястото им в света на богатите е илюзия. Оказва се, че няма възможен изход от класовото разделение. Капитализмът е истинският паразит.

Източник: filmschoolrejects.com

Няма да ви разказвам всичко. Останалите парченца ще видите във филма. Но, признавам си, моят фаворит за статуетката беше “Жокера”.

Какви разсъждения породи у мен Gotham City прочетете тук. 

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu