АРТИСТИЧНАТА ЛУДОСТ НА ЕДНО СМИРЕНО ВРЕМЕ

Замисляйки се за съветска архитектура, надали във въображението Ви изникват абстрактни образи. Асоциациите често са бруталистични форми и масивни структури. Първата среща с дизайна на автобусните спирки из най-различни кътчета на бившия Съветски Съюз е учудваща за много хора. Разнообразни, цветни, провокативни, впечатляващи, внушителни, изненадващи – всички тези определения са присъщи за може би най-забележителните произведения на това отминало време, оставило траен отпечатък върху световната история.

За разлика от сивите структури, характерни за градовете тогава, крайпътните спирки са изпълнени с оптимизъм и живот.

Чарин, Казахстан.

Популяризиране на съветския артистичен гений

Канадският фотограф Крис Хервиг открива любовта си към социалистическите спирки по време на едно пътуване в Русия през 2002 г. Вследствие на това, той прекарва 12 години от живота си, пътувайки по пътищата на бившия Съветски съюз. По-късно издава книга с многобройни фотографии, чиито централни фигури са „бижутата на съветската архитектура”. С работата си той популяризира темата в световен мащаб.

Едно от най-впечатляващите му изказвания в тази насока гласи: „Всяка спирка имаше своя уникален характер. Това ме накара да осъзная, че зад Желязната завеса и зад всички клишета за този непознат свят, с които бях израстнал, са се криели милиони души, които са мечтаели и са разширявали границите на човешката креативност.”

Узбекистан.

Каква е причината за този феномен?

Голяма част от спирките са построени през 70-те години на миналия век, когато в Съветските градове е властвал брутализмът. Поръчката за построяването им е държавна и е финансирана от тогавашното Министерство на транспорта. През този период траспортната система е била един от основните приоритети на политиката и нейното успешно функциониране представлявало голяма гордост за цялата държава. Поради тази причина архитектите са имали малко повече свобода във взимането на решения в тази сфера. Друго предимство е, че всички тези структури са били смятани за малки архитектурни форми и не са представлявали голям интерес за държавата – отпускала е бюджет и другото е оставало в ръцете на техните създатели.

Така творческият гений, небезпокоен от външни влияния, е намерил ниша, в която може да се прояви.

Ечмиадзин, Армения.

Така беларуският архитект Армен Сардаров описва ситуацията: „Ние живяхме в социалистически свят, където индивидуалният транспорт не беше на почит и не беше развит по никакъв начин. Нямахме коли, с които можем да се придвижваме на далечни разстояния. Нашата транспортна система се базираше на автобусни линии, които свързваха целия Съюз.”

Вследствие на това спирките започват да се превръщат в архитектурни символи на селищата, които обслужват.

Те са отражение на местоположението, на което се намират, благодарение на използваните материали, цветове и форми. В Беларус много от спирките са били декорирани с местни камъни, а в Естония голяма част от тях са били изграждани от дърво. В някои части, например в Армения, може да се срещне и дизайн, вдъхновен от брутализма, но с нов индивидуален прочит. Други примери са изцяло творение на архитектите си и не кореспондират със заобикалящата ги среда. Те са впечатляващи скулптури сами по себе си.

Баликчи, Киргистан.

Лъскавото бижу на Зураб Церетели

Зураб Церетели – прочут грузински художник и скулптор, е оставил след себе си няколко подобни структури. Една от най-забележителните от тях се намира в град Гагра. Това е диспутиран географски регион между Русия и Грузия, разположен на брега на Черно море. Той не е популярен със своите архитектурни качества. Въпреки това един от най-впечатляващите примери на това течение е разположено там.

Ако сте случаен минувач, надали бихте се сетили, че тази структура изпълнява функциите на градска спирка. На пръв поглед, тя има вид на скулптура, напомняща творенията на великия Гауди. Дизайнът е напълно вдъхновен от морето – изобразява извита вълна, готова да погълне чакащите хора. Впечатляваща пластика, обсипана с цветна мозайка в морски нюанси.

Творението на Зураб Церетели. Гагра, Грузия.

От функционална гледна точка, не може да се твърди, че тази спирка може да предпази чакащите от атмосферните влияния или да им осигури най-удобното място за изчакване на следващия автобус. Самият Церетели обявява, че функционалността никога не е била негова цел. Той казва:

„Не мога да обясня защо спирката няма покрив. Защо това, защо онова – това е техен проблем. Като творец моята работа е да направя нещата артистични.”

Още едно произведение на скулптора. Пицунда, Грузия.

Дори във времената, когато е царствал функционализмът и прекият контрол върху всички аспекти на живота е предопределял съдби, артистичният ум е намерил начин да се прояви и да остави своя отпечатък. Подходът на съветските творци е толкова красноречив и категоричен, че е невъзможно да не му се възхитим.

Снимки: New East Network за www.theguardian.com