Човешки кости като част от архитектурата

През Средновековието и следващите столетия около редица църкви в Европа имало гробища. С годините свободните места се изчерпвали и част от старите гробове били отваряни, за да се освободят места за нови погребения. Извадените кости се събирали и пренасяли в специални помещения, наречени костници, където продължавали да се съхраняват според християнските обичаи.

Постепенно част от тези костници придобили необичаен вид. Вместо човешките останки просто да бъдат подредени и прибрани, те започнали да се използват за украса на стени, колони и сводове.

Днес четири от най-интересните примери за подобна архитектура могат да се видят в Чехия, Полша и Португалия.

Седлец

Историята на костницата в Седлец (Sedlec Ossuary) започва през Средновековието, когато към местния цистерциански манастир край Кутна Хора съществувало голямо гробище. Според местна легенда манастирски игумен донесъл пръст от Светите земи и я разпръснал върху него, което привлякло още повече хора, желаещи да бъдат погребани там.

През XIV и XV век гладът, чумните епидемии и войните довели до множество погребения. Гробището постепенно се разраснало и когато вече нямало място за нови погребения, част от старите гробове били разкопани, а костите пренесени в долното помещение на двуетажната готическа църква „Вси светии“.

Друга легенда разказва, че след 1511 г. задачата да събере и подреди костите била поверена на полусляп монах от манастира. Смята се, че именно тогава останките започнали да се оформят в големи купчини, вместо просто да се съхраняват в помещението.

През XVIII век архитектът Ян Сантини-Айхел участвал в обновяването на църквата, като на него се приписва и първоначалният замисъл за украсата с кости. Познатите днес декоративни композиции се появили през следващия век, когато фамилията Шварценберг възложила на дърворезбаря Франтишек Ринт да преработи оформлението.

До 1870 г. Ринт създал огромен полилей от човешки кости, висящи гирлянди и герба на Шварценберг, изработен от различни части на човешкия скелет. В четирите ъгъла на помещението се издигат и големи камбановидни пирамиди от подредени черепи и кости.

Именно тези пирамиди създават сериозни затруднения при съвременната реставрация. Заради проблеми с основите и влагата част от тях се разглобяват, за да бъдат укрепени конструкциите на сградата. При възстановяването на пирамидите се изграждат вътрешни дървени конструкции, които поемат част от тежестта на костите, осигуряват по-голяма стабилност и подобряват вентилацията.

Чермна

В Чермна, днес квартал на полския курортен град Кудова-Здруй, се намира Параклисът на черепите (Kaplica Czaszek). Неговата история започва през 1776 г., когато местният свещеник Вацлав Томашек открил човешки останки край камбанарията на църквата и решил да ги събере на едно място.

Районът бил преживял тежки епидемии и няколко войни, а много от загиналите били погребани набързо в плитки общи гробове. С помощта на местния гробар и църковния служител Томашек започнал да събира костите, да ги почиства и подрежда в специално построен параклис.

Работата продължила години, като оформянето на помещението приключило в началото на XIX век. Днес по стените и тавана му са подредени приблизително 3000 черепа и други кости, а под пода се намира крипта с останки на още над 20 000 души.

За разлика от Седлец, тук украсата е по-сдържана, а костите покриват почти всички вътрешни повърхности.

Евора

Един от най-известните подобни обекти в Португалия е Капелата на костите (Capela dos Ossos) към църквата „Свети Франциск“ в град Евора. Тя е оформена през XVII век от францискански монаси, които използвали останки от старите гробища и църкви в града.

Стените, колоните и пространствата около арките са облицовани с хиляди човешки кости и черепи. Те са подредени в различни геометрични мотиви, които обхващат почти цялото помещение.

Над тях се издигат сводове с фрески от 1810 г., чиито изображения включват библейски мотиви, символи на смъртта и предмети, свързани с Христовите страдания. При изхода има и керамично пано с традиционните португалски плочки азулежос, създадено по проект на архитекта Алвару Сиза Виейра.

Още на входа посетителите са посрещнати от надписа „Nós ossos que aqui estamos pelos vossos esperamos“, който означава приблизително „Ние, костите, които сме тук, очакваме вашите“. Думите са част от религиозното послание на капелата, чието оформление трябвало да напомня на вярващите за неизбежността на смъртта.

Фару

Подобен параклис има и в град Фару, но той е създаден значително по-късно. Капелата на костите (Capela dos Ossos) към църквата „Носа Сеньора ду Карму“ е изградена през 1816 г., като за оформлението ѝ са използвани останки от старото гробище на Третия орден на Богородица Кармелска.

Помещението се намира зад основната църква и е сравнително малко, с размери приблизително 4 на 6 метра. В него има 1245 човешки черепа, подредени заедно с дълги кости по стените, арките и сводестия таван. Останките образуват редици, които следват очертанията на помещението, като на места костите са скрепени с хоросан.

Над входа е изписано „Спри тук и помисли, че ще достигнеш това състояние“. След като човек прекрачи прага и види стените, покрити с човешки кости, думите едва ли се нуждаят от допълнително обяснение.