Самолекуващ се бетон: Пукнатини, които изчезват сами
Технологията не премахва нуждата от ремонти, но може да спести част от тях, като ограничава проникването на вода през малките пукнатини.
В най-долното ниво на пететажния подземен паркинг под Forum Groningen в Нидерландия по бетонните стени започнали да се появяват влажни петна и малки течове. Причината била високото налягане на подпочвените води, които прониквали през фини пукнатини в конструкцията. За отстраняването на проблема строителите използвали специален ремонтен разтвор с бактерии, способни да образуват варовикови отлагания. Според производителя десет седмици след обработката ремонтираните участъци вече били водоплътни.
Това е един от практическите примери за използването на т.нар. самолекуващ се бетон, технология, при която микроорганизми участват в запълването на пукнатините.
Бактериите в бетона
Бетонът може да се напука още през първите дни след полагането си поради свиване при втвърдяване и изсъхване, температурни промени или натоварвания, които конструкцията поема впоследствие. Малките пукнатини невинаги означават, че съоръжението е опасно, но през тях могат да проникват вода и соли, които постепенно достигат до стоманената армировка и предизвикват корозия.
Идеята за използването на бактерии се появява през 2006 г., когато специалист по бетон задава на нидерландския микробиолог Хенк Йонкерс необичаен въпрос: възможно ли е микроорганизми да помогнат на бетона сам да запълва пукнатините си? Йонкерс приема предизвикателството и през следващите години работи върху разработването на подходяща бактериална добавка.
След поредица от опити екипът се насочил към определени видове от рода Bacillus, които могат да образуват устойчиви спори. В тази форма микроорганизмите издържат на силно алкалната среда в бетона и остават неактивни, докато условията не станат подходящи за развитието им.
Заедно с бактериалните спори към бетонната смес се добавят хранителни вещества, сред които калциев лактат. При някои разработки те се поставят в малки порести гранули или защитни капсули, които ги предпазват при смесването и втвърдяването на материала. Съществуват и други бактериални системи, използващи различни хранителни вещества и механизми за образуване на минерални отлагания.

Пукнатината се запълва сама
Докато бетонът е сух, бактериите остават неактивни. При появата на пукнатина обаче водата може да проникне навътре и да достигне до спорите и хранителните вещества. При подходящи условия микроорганизмите се активират и започват да разграждат наличните съединения.
В резултат на този процес се образува калциев карбонат, който постепенно се натрупва по стените на пукнатината. Минералните отлагания запълват свободното пространство и ограничават проникването на вода, като могат да възстановят водоплътността на бетона.
Процесът не протича моментално. В лабораторни условия някои пукнатини се затварят за няколко седмици, но при реални конструкции времето зависи от температурата, наличната влага, ширината на пукнатините и състава на използваната добавка.
Изследванията в Делфт показват, че при достатъчна дозировка могат да бъдат запълвани пукнатини с ширина до 0,8 милиметра. Това обаче е лабораторно установена възможност, а не гаранция, че всяка пукнатина с подобни размери ще се затвори при реални условия.

От лабораторията до строителната площадка
Един от интересните практически експерименти е проведен през 2017 г. в белгийския град Антверпен. При канализационните работи, свързани с инфраструктурния проект Oosterweel в Антверпен, е монтирана бетонна покривна плоча за подземна ревизионна шахта. Тя е изработена с бактериалната добавка MUC+, разработена и произведена от белгийската компания Avecom в рамките на европейския изследователски проект HEALCON. В изпитванията на експерименталната конструкция участват учени от Университета в Гент.
За разлика от разработката на Йонкерс, при която се използва калциев лактат, добавката MUC+ съдържа смесена бактериална култура и анаеробни гранулирани бактерии. Още при смесването на бетона са вложени бактериалната добавка, карбамид и калциев нитрат, които осигуряват необходимите условия за образуване на калциев карбонат. Идеята е при бъдещо напукване и проникване на вода микроорганизмите да се активират и постепенно да запечатат образуваните отвори.
Плочата е поставена в реални експлоатационни условия, като паралелно са проведени лабораторни изпитвания с проби от същата бетонна смес. След 27 седмици във вода измерванията показали средно 96,7% намаляване на водния поток през пукнатините в сравнение с началното състояние на образците. При изпитванията за капилярно водопоглъщане обаче подобрението било едва между 0,9 и 15,3%, тъй като пукнатините не се затваряли напълно на повърхността и продължавали да пропускат влага.
При проверката на самата плоча повече от година след изработването ѝ не били открити пукнатини. Затова изследователите не могли да оценят способността ѝ за самолекуване в реални условия.

Ремонтът под Forum Groningen
При паркинга на Forum Groningen бактериите са използвани по различен начин. Вместо да бъдат добавени при първоначалното изливане на стените, те участват в специален ремонтен разтвор, предназначен за съществуващи пукнатини.
Повредените участъци първо били разширени чрез изрязване на канали с дълбочина около пет сантиметра, за да се осигури достатъчна площ за сцепление. След това строителите нанесли бързовтвърдяващ цимент, с който ограничили притока на вода, и запълнили каналите със специален разтвор, съдържащ бактерии и армиращи влакна.
При втвърдяването можели да се образуват нови микропукнатини, които бактериите в разтвора постепенно запечатвали чрез отлагане на калциев карбонат. Според производителя Basilisk след десет седмици ремонтираните места били водоплътни.

Бетонът по балконите на болницата в Лайден
През 2022 г. подобна технология е използвана и в една от сградите на университетската болница Leiden University Medical Center (LUMC) в Нидерландия. При техническа проверка по горните повърхности на бетонните балкони били открити пукнатини с ширина около 0,2 милиметра.
Повредите все още не предизвиквали течове или сериозни проблеми, но през тях можела да прониква влага, която с времето да достигне до армировката. От болницата разгледали различни варианти за защита на конструкцията, включително полагане на покритие, но предпочели прозрачна течна система с бактерии.
Препаратът бил нанесен чрез пръскане върху съществуващия бетон, като прониквал в малките пукнатини и подпомагал образуването на минерални отлагания в тях. Предимството било, че след обработката външният вид на бетонните повърхности оставал непроменен.
Двама работници обработили приблизително 2000 квадратни метра балкони, разположени на седем етажа, за около две седмици. Според изпълнителите този подход позволил пукнатините да бъдат запечатани, без да се налага поставянето на ново защитно покритие върху целите повърхности.

Приложение
Въпреки успешните изпитания технологията все още има ограничения. Производството на бетон с бактериални добавки е по-скъпо заради микроорганизмите, хранителните вещества и необходимата им защита в сместа. Продължават и изследванията доколко бактериите могат да запазят способността си за активиране след десетилетия в конструкцията.
Важно е също, че запълването на пукнатина с калциев карбонат не означава автоматично възстановяване на първоначалната носимоспособност. При сериозни конструктивни повреди, големи размествания и продължаващо напукване обичайните инженерни ремонти остават необходими.