Виенска изложба преоткрива брутализма в храмовата архитектура

Брутализмът е може би един от най-разпознаваемите стилове в архитектурата благодарение на специфичната си естетика и радикалното си отдалечаване от историчните архитектурни стилове. Често от страна на широката публика е определян като студен, скучен и дори бездушен, но визионерският подход, конструктивният размах и материалната неподправеност, които го характеризират, правят тези сгради достойни за възхищение.

Въпреки че у нас е най-често асоцииран със социалистическата архитектура, в страните от Западна Европа, където всъщност е възникнал стилът, той може да се срещне в различни функционални превъплъщения, дори и в религиозни сгради. Сравнително безизвестен, брутализмът в култовата архитектура е един от най-красноречивите примери за въздействието на противоречивото архитектурно течение. Прилагането на стила в подобни сгради на Запад е често дефиниран и като “сакрален” или “свещен” брутализъм. 

Света Мария, Лонгароне, Италия; Свети Николай, Швейцария; Възкресение Христово, Кьолн, Германия; Вотрубакирхе, Виена, Австрия; снимки: Джейми Макгрегър Смит

През миналия месец Виенският технически университет организира изложбата “Sacred modernity” (Свещена модерност), в която избрани бруталистични църкви от следвоенна Европа са представени, заснети през обектива на британския фотограф Джейми Макгрегър Смит. Освен върху естестическите качества и въздействие на стила, изложбата постави акцент и върху темата за неговото опазване.

Как се стига до изложбата?

По време на пандемията голяма част от храмовете са работещи, но остават непосещавани. Това дава дава на Смит възможността да ги фотографира обстойно. Според него слабият интерес към религиозните пространства води до все по-малка нужда от оригиналната им функция и изпадането им в забвение. От друга страна се поражда и липса на интерес и към техните архитектурни стойности като цяло. Това по принцип е проблем на целия брутализъм, не само на сакралните сгради от периода. 

Плод на проекта е каталог от 92 фотографии, изобразяващи необикновения облик на църквите, а целта е популяризирането на архитектурното наследство на брутализма, което в дългосрочен план може да доведе и до неговото съхраняване. 

От 23-ти март до 4-ти април в партньорство с Виенския технически университет публикацията беше представена с изложба от избрани фотографии и изработени от студенти макети, вдъхновени от сградите. 

Изложбата се проведе в една от залите на Виенския технически университет

Според Смит, след Втората световна война католическата църква се обръща към брутализма, припознавайки революционния за времето стил като превъплъщение на божественото в архитектурата. По поръчка на една от най-консервативните институции в света млади проектанти от периода създават неконвенционални пространства, които впечатляват до днес със своя непреходен облик. Почти неограничените възможности на бетона са впрегнати в сътворяването на сгради с изключително въздействие, което създава невероятна сакрална атмосфера.

Свети Павел, Векховен, Германия; Възкресение Христово, Кьолн, Германия; Свети Доминик, Полша; Иисус Божествения работник, Рим, Италия; снимки: Джейми Макгрегър Смит

Независимо дали става дума за религиозни сгради или не, необичайните светлинни ефекти, разнообразните повърхности и обемните характеристики, които брутализмът позволява, са продиктувани от общочовешките визуални възприятия. Универсалността на архитектурния език на брутализма го прави високо ценен в неговите различни превъплъщения. 

Кратка история на брутализма

Брутализмът е разновидност на модернистичната архитектура, която възниква през 50-те в Обединеното кралство, и е характерен с дръзкия си минималистичен облик и суровата материалност. Терминът произлиза от френското словосъчетание “béton brut” (необработен бетон) и се свързва с използването на архитектурни обеми с изявена конструкция от бетон. Така нареченият “нов брутализъм” цели завръщане към функционализма и заради своята икономичност рязко добива популярност във Великобритания през средата на 20-ти век.

Повече за брутализма четете тук

Тогава се изграждат редица обществени сгради, отговарящи на принципите за отвореност на брутализма, а следвоенната жилищна криза от своя страна води и до прилагането на стила в новите домове, най-често масивни жилищни комплекси, които целят приютяването на голям брой домуващи. Един от най-известните примери от периода е жилищният комплекс Барбикан в Лондон, завършен през 1982 г.

Барбикан, Лондон; снимка: flickr.com

Впоследствие брутализмът еволюира като елитарна архитектурна култура и голяма част от образците, които остават добре съхранени до наши дни, са жилищни комплекси, в които днес се продават едни от най-скъпите апартаменти в света. В Източна Европа течението е възприето като изразно средство в последните две десетилетия на социалистическия строй. Точно тогава обаче той започва да залязва на Запад заради трудната поддръжка, ограничената приспособимост и асоциацията с тоталитарните режими. 

Да се изгубиш в Барбикан – дигитален архив разказва историята на иконата на брутализма

Много бруталистични сгради са често подложени на безвъзвратна трансформация или разрушаване. Въпреки това архитектурното наследство на брутализма изобилства от примери, превърнали се в икони с обществено значение, което е и причина в световен мащаб много от тях да бъдат със защитен статут. Една от инициативите, които цели съхраняването и архивирането на образци от стила е #SOSbrutalism, която всъщност до голяма степен събуди съвременния интерес към брутализма в по-широкото общество.

Дали ще преоткрием брутализма и у нас?

В България, макар и не храмове, също има силни примери на архитектурата на брутализма.

Именно защото някои от тях са вече с напълно нарушен автентичен облик е важно да се обърне внимание на техните архитектурни качества по начин, който може да достигне до по-широката общественост. Какви са всъщност проявленията на това течение у нас?

Четете тук: Ще се разрушава ли автогарата в Банско?

Архитектурното течение е водещо в България през 70-те, когато у нас се появяват както жилищни, така и обществени сгради в стила. У нас той обаче се проявява предимно в административни здания или сгради за политическия елит – като например Министерството на външните работи или дипломатическите блокове в ж.к. “Изток” в София и по-рядко в достъпни за масовата публика сгради като зала “Фестивална” или тенис зала “София”. Техните автори често мотивират силно пластичните архитектурно-конструктивни решения като интерпретация на традиционната българска архитектура.

Стефка Георгиева и непознатото лице на българския архитектурен брутализъм, Анета Василева

В резултат на което от периода остават разпознаваеми образци. В интерпретацията си на брутализма българските архитекти създават примери, които от една страна съответстват на световния ентусиазъм по стила, а от друга се опитват да му придадат релевантен локален характер. 

Дипломатически блокове, София; МвНР, София; автогара Банско; зала “Фестивална”, София; Дом на науката и техниката, Пловдив, интериор; интерхотел “Поморие”, Поморие; Дом на науката и техниката, Пловдив; ресторант “Магура”, Слънчев бряг; зала “София”, София.

У нас брутализмът има две проявления. При първото сградите следват както социалните (отвореност и публичност), така и естетическите (сурова материалност, четлива конструкция) принципи на стила, като например зала Фестивална в София или Дома на науката и техниката в Пловдив. При второто тълкуване на брутализма той има единствено формална визуална роля, а сградите са достъпни само за малка част от обществеността (например сградата на МвНР или дипломатическите блокове в кв. Изток, София). 

Четете тук: Архитектониката на зала “Фестивална”

Брутализмът не е просто архитектурен стил, който поставя фокус върху качествата на материалите, а строителна философия от отличителни функционални и естетически принципи, които го превръщат в своеобразна утопична вселена. Изложбата “Свещена модерност” припомня на широката публика полузабравени образци от храмовия брутализъм и обръща внимание на архитектурните качества на стила изобщо. Подобни събития са отличен пример за това, че проучването и популяризирането на архитектурното наследство от близкото минало е важна стъпка към неговото системно опазване. 

Източници:
Brutalist architecture – a retrospective
Стефка Георгиева и непознатото лице на българския архитектурен брутализъм, Анета Василева