Атомиумът в Брюксел: Бъдещето, събрано в девет сфери

Ако организаторите на Световното изложение в Брюксел през 1958 г. бяха одобрили първата идея на инженер Андре Ватеркейн, днес на мястото на прочутия Атомиум вероятно щеше да се издига 231-метрова метална кула. Проектът обаче не бил приет и Ватеркейн трябвало да измисли нещо съвсем различно, което да представи възможностите на белгийската индустрия пред света. Решението дошло от собствената му професия, когато решил да увеличи структурата на желязото до такива размери, че хората да могат да влизат вътре и да се разхождат между атомите.

Идеята звучала доста необичайно дори за 50-те години, когато интересът към науката и технологиите бил огромен. Дотогава никой не бил строил сграда с подобна форма и нямало готови инженерни решения, които просто да бъдат приложени. Въпреки това проектът получил одобрение и през март 1956 г. започнало строителството, като монтажът на самите сфери се осъществил между октомври 1957 г. и март 1958 г.

Всъщност Атомиумът не представя отделен атом, както мнозина предполагат, а кристалната структура на желязото, увеличена 165 милиарда пъти. Осем от сферите са разположени във върховете на въображаем куб, деветата се намира в центъра му, като всички са свързани чрез двадесет тръби. Съоръжението достига височина от 102 метра и първоначално е замислено като временна постройка за световното изложение, макар проектантите да предполагали, че може да остане поне десет години.

Как се строи нещо, което никой не е строил преди

За да превърне проекта в истинска сграда, Ватеркейн работи с архитектите Андре и Жан Полак. Пред инженерите стои сериозна задача, тъй като деветте огромни сфери трябва да издържат не само собственото си тегло, но и натоварването от хилядите посетители и атмосферните условия.

Всяка сфера е с диаметър 18 метра и тежи около 250 тона, като отделните части са свързани с тръби с диаметър 3,30 метра. Особено внимание е отделено на вятъра, защото никой не знаел как ще се държи подобна конструкция при силни пориви. Наложило се да бъдат направени специални изпитания в аеродинамичен тунел, след които инженерите предвидили три масивни опори под долните сфери, за да осигурят необходимата устойчивост.

Фундаментите също изисквали сериозна подготовка. Пилотите достигат дълбочина от 17,5 метра, като само централната част стъпва върху 59 такива елемента.

Поради кратките срокове проектантите залагат на голям брой стандартизирани детайли, които да могат да се сглобяват лесно на място. Външната облицовка е изпълнена от близо 9000 алуминиеви плочи, свързани с болтове и пластмасови уплътнения, които позволяват на метала да се разширява и свива при температурни промени.

Строителството приключва на 25 март 1958 г., само няколко седмици преди официалното откриване на изложението.

Разходка между атомите

Интересното при Атомиума е, че той не е предназначен само за разглеждане отвън. Още при проектирането му е предвидено посетителите да могат да се движат между отделните сфери, като за целта в свързващите тръби са монтирани стълби и ескалатори.

Най-дългият ескалатор достига 35 метра, докато в централната вертикална тръба е поставен асансьор, който развива скорост от 5 метра в секунда. По онова време той е най-бързият в Европа и позволява на посетителите да стигнат до най-високата сфера за около 23 секунди.

Въпреки че сферите са девет, за обществен достъп първоначално са предвидени само шест. В четири от тях са организирани изложби за мирното използване на ядрената енергия. Най-горната сфера посреща гостите с ресторант и панорамна гледка към Брюксел, която бързо се превръща в една от основните атракции.

Любопитна подробност е, че повечето сфери нямат обикновени панорамни прозорци. Проектантите умишлено ограничават гледките навън, за да не се задържат посетителите прекалено дълго на едно място и да не се образуват задръствания по тесните проходи.

Изложението, което събира света в Брюксел

На 17 април 1958 г. белгийският крал Бодуен открива Световното изложение, което се превръща в едно от най-големите международни събития след Втората световна война. В продължение на шест месеца Брюксел посреща над 41 милиона посещения, като участващите държави показват най-новите си постижения в строителството, транспорта, науката и технологиите.

Това е времето на Студената война, когато Съединените щати и Съветският съюз се съревновават и чрез научните си разработки. Съветският павилион показва копие на спътника „Спутник“ и кабината на кучето Лайка. Американският представя нови технологии за прожектиране на филми и ежедневието в САЩ, което също привлича огромно внимание.

На този фон Атомиумът има собствена задача, свързана с популяризирането на ядрената енергия за мирни цели. Само тринадесет години след атомните бомбардировки над Япония белгийците искат да покажат, че тази технология може да бъде използвана и за развитието на обществото.

Сграда, която трябвало да изчезне

След закриването на изложението през октомври 1958 г. започва демонтирането на временните павилиони, но Атомиумът остава, защото вече е привлякъл огромен обществен интерес. През 1959 г. е подписано споразумение за използването му през следващите 25 години, което окончателно променя първоначалните планове за временното съоръжение.

С течение на времето поддръжката става все по-трудна. Алуминиевата облицовка губи блясъка си, появяват се течове и през 90-те години сградата вече е в толкова лошо състояние, че отново се обсъжда възможността да бъде съборена.

24 часа без връзка с външния свят

На 27 септември 2001 г. Атомиумът става място на доста необичаен експеримент, организиран от художника Карстен Хьолер. Точно в 10 часа сутринта 100 доброволци се събират в централната сфера на сградата, където трябва да прекарат следващите 24 часа без контакт с външния свят. За тях са осигурени храна, матраци и всичко необходимо за престоя, но няма предварително организирани занимания. Идеята е участниците да прекъснат обичайното си ежедневие за едно денонощие и сами да решат как да прекарат времето си.

Експериментът носи името на белгийския крал Бодуен, който през 1990 г. отказва да подпише закон за декриминализиране на абортите. За да бъде преодоляна създалата се конституционна криза, правителството временно го обявява за неспособен да управлява и поема правомощията му. Кралят остава без тях около 36 часа, след което парламентът възстановява правомощията му. Именно това необичайно прекъсване на кралските задължения вдъхновява Хьолер. Експериментът в Атомиума не е документиран на видео, тъй като организаторите искали преживяването да остане единствено в спомените и разказите на участниците.

Обновяването на Атомиума

През 2004 г. започва мащабна реконструкция, при която старата облицовка е заменена с панели от неръждаема стомана. Всеки от новите триъгълни елементи заема площ от 16 квадратни метра и тежи около 500 килограма. Подмяната увеличава общото тегло на конструкцията от 2400 на 2500 тона, като оригиналната носеща конструкция е запазена.

Ремонтът продължава близо две години и включва обновяване на вътрешните пространства, осветлението и съоръженията за посетители. На 18 февруари 2006 г. Атомиумът отваря отново, този път за постоянно.

Днес пет от сферите са включени в обичайния туристически маршрут, като в тях има постоянни и временни изложби, дигитални инсталации и панорамни пространства. Най-високата сфера продължава да посреща гости в ресторанта си, а през 2026 г. сградата отбелязва двадесет години от голямото си обновяване.

Така Атомиумът, който първоначално е създаден за Световното изложение през 1958 г., вече наближава седемдесетата си годишнина.