В опит да привлече жителите на големите градове обратно в провинцията, селцето Лоиц, разположено в североизточна Германия, предлага едногодишен приход и жилище за хора, които биха се потопили отново или за първи път в селския начин на живот. Единственото условие е, че новите обитатели на къщата трябва да я превърнат в приветливо място, отворено към местните и нов притегателен център за изграждане на общност.

Животът е в града

Към момента около 50% от световното население живее в големите градове. Според експерти този процент ще се увеличи през следващите години значително, което ще доведе до множество изоставени села в провинцията. От друга страна, животът в града става все по-труден поради завишения трафик и неспособността на съществуващата инфраструктура да се справи с него, превръщането на крайните квартали в така наречените „спални“ и редица други проблеми.

Изглед от прозореца на къщата, която двойката берлинчани ще обитават през следващата една година. / Снимка: Matthias Marx

През последните години възникнаха няколко правителствени и неправителствени организации, които се опитват да привлекат вниманието към ситуацията и да намерят решение. Въпреки това че по-голям брой хора отиват към градовете, напоследък се наблюдава и противоположната тенденция.

Вашата година в Лоиц

Your Year in Loitz предлага промяна на обстановката и нови приключения за напрегнатите градски души. Лойц се намира в регион, съставен от малки градове и села в Западна Померания, който е изправен пред значителен упадък. Местните обаче решават да вземат нещата в свои ръце, за да подобрят имиджа и качеството на живот в региона и през 2015 г. участват и печелят националното състезание „Градът на бъдещето 2030+“.

Снимка: Matthias Marx

Жителите на селцето успяват да приберат наградата с амбициозния си проект „Твоята година в Loitz“, чиято концепция предлага да привлекат творчески настроени жители от градовете в региона чрез обещание за подсигуряване на основни доходи в рамките на една година и безвъзмездно пребиваване в една от свободните къщи в селцето. Този проект предлага не само нова и по-здравословна среда, която същевременно е недалеч от града, но и пространство, където градските иновации и провинциалните традиции могат да се слеят и да създадат нещо ново и неочаквано.

Пространството, което участниците в проекта ще трябва да превърнат по креативен начин в ново място за срещи и сплотяване на местната общност. / Снимка: Matthias Marx

До 30-ти септември желаеещите да се включат в програмата можеха да участват в конкурса. А през април 2021 г. избраните късметлии, двама бивши берлинчани, ще могат да се нанесат в празната къща на ул. „Грайфсвалдер“ и да се заемат с творческата задача да преобразят приземния етаж в пространство за местната общност.

“Република на младостта“

Ако погледнем назад във времето, в действителност може да открием подобна инициатива и на територията на родната ни страна. През 1982 година Министерският съвет решава да съживи живота в пограничната територия на Странджанско-Сакарския район и в резултат приема така нареченото 22-ро постановление, с което дава стимули на желаещите млади и здрави комсомолци да се заселят в изостаналите райони на България.

Снимка от военното поделение в Средец или бившето Грудово/ Снимка: фотостудио „Брилянт“

Този район в частност притежава редица социални и инфраструктурни проблеми, като например липсата на водоснабдяване за цели 561 селища, около 200 нямат пътна връзка до друго село, както и ограничено телефонно, телевизионно и радио покритие.

Планът за развитие

Най-общо казано, идеята била 4000 хиляди работници и специалисти, които минават проверка за надеждност, връзки с чужбина и антиобществени прояви, да бъдат заселени в тази част на България. Множество семейства подписват договори и тръгват към градовете Малко Търново, Тополовград, Елхово, Болярово, Свиленград и Ивайловград. Субсидията възлизала на 5000 лева на семейство, както и финансови бонуси към заплатите и опрощаване на дължимите данъци, както и осигурено жилище. Условието обаче било да живеят и работят в региона поне 10 години.

Елхово- ул.Александър Стамболийски и битовият комбинат – 1983 година; Снимка: „спомени от Народната република“/ Източник: https://bulgarianhistory.org/

За да се създадат работни места, започнало стремглаво строене на фабрики, заводи и военни поделения, както и така наречените “младежки домове“, детски градини, жилищни панелни комплекси, летни кина, а пътният участък до областния град Бургас бил обновен.

Проблемите

За жалост се оказва, че повечето хора пристигали само за да вземат предвидените средства за заселване и живот и малко след това изчезвали безследно. От друга страна, малкото добросъвестни заселници постепенно изгубили желание най-вече заради лошите условия на живот и работа, които им се предлагат, както и поради липсата на забавления, съпътствали доскорошното им градско ежедневие. Недоброто отношение на местните, които се чувствали пренебрегнати поради облагите, които новодошлите получавали, също оказало ключова роля. Градовете постепенно обезлюдяли отново, а грандиозният проект, наречен „Република на младостта“ – забравен.

Изглед от Малко Търново, 1981 година/ Снимка: https://bulgarianhistory.org/

А вие бихте ли напуснали големия град, за да живеете по-близко до природата, макар и без наличието на толкова забавления, особено при сегашния дистанционен начин на работа?

Източници:

Програмата “Странджа-Сакар” или неосъществилата се „Република на младостта“, Иван Кънчев, Българска История

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Как архитекти и строители ще се справят с глобалното затопляне
COP26: 60 от най-известните фирми в бранша подписаха споразумението на конференцията в Глазгоу

Двуседмичната конференция на Обединените нации, посветена на климатичните промени, или още…