Да представяш архитектура чрез сатира

През изминалите месеци на извънредната ситуация, породена от Covid-19, в Инстаграм нашумя страницата Alvar Aaltissimo, която предлага интересен, остроумен и крайно ироничен прочит на архитектурни проекти и ежедневни проблеми. Авторът на страницата е Фабрицио Еспозито. Роден през 1993 година в Неапол, изучавал архитектура в Милано и с опит в студиото на Рем Колхаас OMA в Ротердам. Той също предлага на близо 10 000-ната си аудитория и свои собствени утопични проекти, влизащи в пряк диалог с политически настроения в момента и социалните аспекти на живота през 21-ви век.

Кой е Alvar Aaltissimo и защо е решил да иронизира архитектурата?

Фабрицио споделя, че обожава да прави подобни фотомонтажни изображения и оттам решава да го обвърже със своето поприще – архитектурата, като създаде страница за така наречените „мемета“. Името на страница пък дошло съвсем спонтанно. Идеята да си представим значим архитект като Алваро Алто като божество, което е слязло на земята, за да я спаси от архитектурни престъпления, му се сторила забавна и решил да именува страницата така.

Той споделя също, че по начало страницата не е била толкова успешна, но след като започва да публикува свои измислени проекти, чрез които иронизира съществуващи проблеми, осъзнава, че хората харесват личния аспект, който внася, и това го прави по-различен и съответно интересен.

Кой проект най-добре отразява проблемите на съвременната архитектура?

Темата за провинцията и сблъсъкът и с града е от голямо значение за Фабрицио, но същевременно и архитектурата, породена от краткосрочни събития, която не успява да остави следа след себе си, превръщайки се в ефимерна проява в хода на историята. Например такова е вилното селище, което ще бъде построено в периферната зона на Милано – Порта Романа, за да приюти състезателите в Зимните олимпийски игри през 2026. То ще се намира на територията на бившето летище, а за сделката отговаря гигантът в недвижимите имоти Coima, които извършват транзакции със сградите част от Bosco Verticale и Citylife. Зоната е известна още и с проекта на Рем Колхаас – Fondazione Prada, който има за цел възобновяването на градския живот в тази индустриална периферна зона.

Днес много проекти са се превърнали в имотни сделки за събития, които ще се проведат в рамките на няколко месеца, а след това съдбата им остава неясна, като например огромният устройствен план за EXPO 2015, което беше проведено в Милано.

Така се роди и PRADATE – ирония на „присаждането“ на провинцията в центъра на града. Името е заимствано от Fondazione Prada и типичния завършек на имената на градовете в Ломбардия – „ate“. PRADATE е град Прада – измислена провинция в центъра на Милано. Всъщност в генералния план всичко е ефимерно – няма стъкло, няма зеленина, няма офиси и търговски центрове или многоетажни жилищни комплекси, а ниски къщи, църква, няколко библиотеки и барът Il Ritrovo или още „място за среща“. Няма музеи, защото атракцията е самата Фондация. Паркирането е позволено навсякъде, а на няколко крачки е самото Дуомо – усещане за провинция, но в самия градски център.

Градът на Ваксината

Друг интересен проект, който можете да намерите на страницата на Alvar Aaltissimo, е CITTÀ DI VACCINIA. Проектът рефлектира не върху това дали трябва да се ваксинираме или не, а начинът, по-който бива комуникирана цялата кампания. Друга препратка е градът Сабаудия, който се намира на западното крайбрежие в Италия и може да се нарече символ на фашистката архитектура, тъй като е бил построен по нареждане на Бенито Мусолини, за да демонстрира силата на неговия режим. Бедни работници, доведени от северните части на Италия е трябвало да източат заразените с малария блата, за да се осигури нова плодородна земя, а нарастващото население в големите градове да може да се пресели по крайбрежието.

Друга референция е Партенона, част от древногръцката история, който е интерпретиран като модерен храм за ваксинация, където колоните са огромни спринцовки. Градът „Ваксиния“ служи и като отправна точка за размисъл върху тоталитаризмите, но и начин да се преосмисли фактът, че много често архитектурата се използва като изразно средство на определен човек или режим.

Бъдещето на страницата

Авторът споделя, че дългосрочните планове никога не са били част от неговата житейска философия, но ще продължи да разпространява проектите на Alvar Aaltissimo, докато му е приятно да го прави и вижда смисъл в тях. Негова цел обаче е също да представи архитектурата и нейните послания до по-широката аудитория чрез съдържание, което е графично и концептуално издържано.