Бившата музикална гимназия в Русе, впечатляваща сграда, датираща от началото на XX в., вече връща историческия облик на своята фасада. В момента тя претърпява реставрация, за да се превърне в нумизматичен музей. У нас, сградата е рядко срещан представител на архитектурата от това време. Нека ви разкажа повече за нейната архитектура и история.
Сградата е построена за немско протестантско училище
Проектирана от арх. Удо Рибау и инж. Тодор Тонев и построена в периода 1900-1901 г., сградата е служила първоначално като немско протестантско училище, сиропиталище (познато и като сиропиталището на пастор Вангеман) и детска градина. Неин поръчител е протестантската общност в България. Бива открита тържествено на 5 октомври 1905 г., а четири години по-късно се преобразува в гимназия. На 28 септември 1918 г., в края на Първата световна война, училището е конфискувано от българските власти по политически причини, тъй като е германска собственост.
Впоследствие сградата бива реконструирана, тъй като е претърпяла поражения, след което се използва за френска мъжка гимназия. В по-късни години служи на Държавния университет по технологиите (сега Русенски университет) и накрая за музикална гимназия. Получава статут на недвижима културна ценност през 1973 г. След като е пострадала от земетресението в Стражица през 1986 г., историческата сграда е на практика изоставена и се превръща в романтична руина. От 2007 г. насам тя е частна собственост и в момента претърпява реставрация, за да се превърне в частен нумизматичен музей.
Еклектичният стил на сградата е рядко срещан у нас
Плановата схема на сградата е характерна за периода края на в XIX в. и началото на XX в. Тя е симетрична, със среден коридор с разположени от двете страни помещения и с отчетливо разделени мъжки и женски отделения със самостоятелни стълбища. Има един подземен, три надземни и подпокривен етаж. Оригиналната й конструкция се състои от носещи зидове от плътни тухли, междуетажните конструкции са от пруски свод и гредоред. Конструкцията на покрива е дървена. След земетресението във Вранча през 1977 г., външните и вътрешните стени на сградата са укрепени с торкрет бетон.
Въпреки че архитектурната еклектика от този период се среща масово в големите български градове, бившето музикално училище не е типичната сграда от периода у нас. Навярно заради връзката на Русе с другите европейски градове по Дунав, сградата носи много повече духа на централноевропейската, дори северногерманската архитектура.
Изключително характерни са видимите носещи тухли в комбинация с множеството каменни детайли. Орнаментите носят духа на Ренесанса, прозорците, с дълбоките фронтони и ниши – на Барока, а впечатляващата кула – на Готиката. Различавайки се от по-спокойните, често едноцветни фасади, вдъхновени от Виена и Париж, музикалната гимназия в Русе смея да определя като по-скоро самобитен пример, извън контекста на типичната следосвобожденска архитектура.
Скоро сградата ще заработи като музей
Разположена на улица „Борисова“ – основна ос в Русе, свързваща площад „Свобода“ с гарата, бившата музикална гимназия има още една причина да функционира и в полза на обществото. Проектът за реставрацията и адаптацията й в музей предвижда зали за постоянни и временни изложби, образователен център за деца, виртуален музей, зона за четене и хранилище. Концертната зала ще се ползва за културни събития, конференции и семинари.
Вдъхването на нов живот на бившето музикално училище в Русе е една красива развръзка за историята на сграда, претърпяла множество премеждия. Състоянието на обекта към момента показва, че екстериорът му придобива автентичен вид. Нямаме търпение да видим как проектът се развива и в интериора и продължаваме да следим случая.