Skip to main content
search

Предполагам дори не сте чували за т.нар. шотландска крепост –  „брох“. Тя представлява уникална каменна структура, датираща още от Желязната епоха, и днес превърнала се в символ на дивите и необятни шотландски земи. За “брохът” обаче се знае твърде малко. Затова група ентусиазирани местни археолози вярват, че експерименталното изграждане на каменен “брох”, би спомогнало да се научи много повече за него и така загадката – какви са неговият произход и функция, най-накрая загадката да бъде развенчана.

Визуализация на експерименталния брох / Източник: Google Images

Caithness Broch Project е археологическа инициатива, която цели да построи брох изцяло по традиционните методи, по които се предполага, че са изградени в миналото. Тъй като обаче няма налични чертежи или скици, знанието за технологията на градеж идва от внимателното анализиране на съществуващите останки на брохове по шотландското северно крайбрежие. Археолозите вярват , че в процеса на експерименталното строене биха могли най-добре да разберат конструктивните особености на каменните постройки и така да достигнат до важни разкрития в областта на архитектурата, строителството и историята.

Брох “Моуса” / Изображение: Google Images

Митове и легенди

Руините имат способността да действат като задвижваща сила за изследователското въображение, особено когато са разположени сред обширния и мистериозен ландшафт на Шотландия. Каменните структури, наречени „брох“,  са разположени предимно по протежението на северното крайбрежие на Шотландия и според учени го населяват от поне 2000 години насам. Структурите предизвикват редица въпроси, на които археолозите все още не могат да отговорят с точност.

Произходът на думата “брох” води началото си от староскандинавската дума borga, която означава укрепление. Въпреки че вътре са намерени съдове и земеделски пособия, се предполага, че те все пак са имали изначална защитна функция макар и да са били използвани и за обитаване. Това се потвърждава до известна степен от конструкцията на каменните структури, която напомня по-скоро на средновековна наблюдателна кула, отколкото на дом. Стените им обикновено са широки около 5 метра и са изградени чрез техниката на сухата зидария. Различни по форма и големина камъни са подредени, така че да достигнат внушителни височини от порядъка на 13 метра и всичко това е постигнато без употребата на каквито и да било спояващи вещества като хоросан. Още една мистерия е, че не са ясни обитателите на тези структури, някои учени предполагат, че  те са били племена, чиито произход все още не може да бъде определен.

Брох “Гурнес” / Източник: Google Images

Броховете варират в своята морфология като някои приличат досущ на отбранителни кули – високи и с широка основа, а други са по-скоро потопени в пейзажа, оставащи почти скрити от очите на минувачите. Брох край Гурнес пък представлява своеобразен умален модел на крепостно градче. То се формира от вътрешна и външна стена, между които се разполага своеобразен вътрешен двор, а в центъра на броха се разполага същинската обитаема част.

Защо тези структури предизвикват такъв интерес у археолозите?

В червено – документираните към момента структури “брох”. / Изображение: Google Images

 Мистерията около предназначението и специфичния градеж със суха зидария ги превръща в атрактивен изследователски обект. В сайта на инициативата може да бъде открита подробна карта на документираните от този период брохове по протежение на шотландското крайбрежие.

Това предизвиква археолозите да си задават въпроси като “Как ли точно са функционирали обществата по време на Желязната ера?” и “Какви ли са били техните нужди и цели?” Разкриването на загадката би било успешен опит да надникнем в съзнанието на хората, построили ги преди хилядолетия, тъй като знаем, че архитектурата винаги е отражение на обществото в неговия културен и социален контекст .

Идеята зад проекта Caithness Broch е да се изгради бъдещ комплекс от подобни структури, които да привлекат интереса на публиката и  туристически поток. Инициативата иска да запази тази типична за шотландските земи техника и да я предаде натаък, чрез обучителни работилници, случващи се на място.

“Трите врати” снимка на брох в близост до Лервик. / Източник: Google Images

Част от програмата е да намерят начини да направят броха забавен и интересен за съвременното общество, като за целта те са разработили дори и лего вариант на структурите. Археолозите се надяват, че процесът по построяването на един обект може да бъде също толкова привлекателен, колкото и посещаването на вековен замък в своята цялост.

Сухата зидария – призната от ЮНЕСКО

От Ноември 2018-та година техниката на градене на сухите зидове(зидане без употреба на спояващо вещество като хоросан или друг вид разтвор) е призната като част от листата на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Традиционните градежни техники на страни като Хърватия, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Испания и Швейцария са споменати като основни представители на специфичния строителен подход.

Остров Baljenac (Хърватия), който има площ от едва 0,14 кв. км, но върху нея се простират общо 23 километра каменни зидове.

Съвременни интерпретации

Архитектурата на каменния брох става вдъхновение за местен жител, който решава да си построи къща в същия стил. Неговите мотиви са, че така домът му ще се слива с пейзажа и ще носи заземяващо усещане и чиста природна енергия. Въпреки ентусиазма си, той споделя, че строителният процес е бил изключително труден и дълъг, но все пак успешен. За собственика на съвременния брох връзката с миналото е част от философията му за живота, тъй като благодарение на нашите предци сме тук и сме това, което сме в момента.

Снимка на къщата, вдъхновена от архитектурата на “брох”-а / Изображение: Google Images

Архитектът на къщата – Стюърт Багшоу споделя, че е минал през дълъг проучвателски процес върху различни примери на традиционните постройски и с тъга заключва, че съвременните техники на зидане са далеч по-неустойчиви и изглежда сме загубили някои от емблематичните хрумки на човешкия гении в областта на строителните иновации.

На територията на България съществува богато археологично наследство, което за нещастие обаче остава неразбрано и често пренебрегвано. Стратегията, която шотландските археолози предлагат, би била напълно приложима и в нашата страна и би допринесла за популяризиране на историческото наследство. Представете си да можете да участвате в изграждането с цел проучване и анализиране на технологията на среднвековна базилика или античен театър. Възможностите дори не спират до тук. А какво ако образователният процес се пренесе на строителната площадка на подобни експериментални проекти? Това би засилило не само практическите познания на студентите, но би им помогнало да се разберат и съхранят ценни техники на градежа, които в последствие да интерпретират и адаптират към съвременни архитектурни проекти.

Станимира Гетова

Студент по архитектура в Унивеситета по архитектура строителство и геодезия в гр.София. Обичам да се занимавам с всевъзможни проявления на архитектура и дизайн, четене, история, изкуство, танци и рисуване. Пътуването за мен е безценен източник на вдъхновение, нови знания и представи за света.

Остави коментар

Close Menu