Бял минимализъм на брега на Созопол

Една бяла птица каца на созополския бряг това лято. Белотата напомня за архитектурата на Ричард Майер, а в интериора се вижда добър подбор на мебели с флуидни и обтекаеми форми, подчертани от преплитащи се кръгли обеми. В обзавеждането се забелязват дизайнерски икони като стола на Марк Нюсън, съчетан с дивани на Пиеро Лисони – пример за първокласен съвременен италиански дизайн.

Изборът на цвят не е случаен – архитектът на сградата Александър Йончев казва, че това е бил най-добрият начин, по който може да изпъкне цвета на синьото море, променящ се с всеки изминал час.

фотограф: Асен Емилов

Това всъщност не е нова сграда. Тя е преустройство на съществуваща 15-годишна вила с образ, имитиращ стила на стара созополска къща. Собствениците обаче, решават да сменят бутафорната ѝ визия с диаметрално противоположна идея – минималистична модерна сграда.

Какво се случва след това? От старата структура се запазва само конструкцията и се укрепва. В полетата, образувани от стоманобетонния скелет, се поставят огромни прозорци с гледка към морето и двора с басейн. Така главната фасада започва да прилича на квадратен грид от клетки. А денивелацията на терена се овладява с два двора – по-високо разположен откъм входната фасада с водно огледало, който прелива по външни стъпала към по-ниско разположения основен двор с басейн.

фотограф: Асен Емилов

С архитект Йончев се срещаме в ноемврийската мъгла, за да поговорим повече за вдъхновението, довело до Бялата къща и за това какво е нужно, за да има качествена архитектура в България.

• Как изградихте концепцията за Бялата къща, какво ви подтикна да я направите такава?

Александър: Концепцията беше съвкупност от инвестиционните намерения и това, което ние можехме да предложим като архитектура. Първоначално, тази къща беше в доста различен стил, а собствениците искаха максимално изчистена съвременна архитектура. Ние се опитваме тясно да специализираме в това. Къщата имаше прекрасна гледка. Първото нещо, което видях на място, беше колко силно е присъствието на морето. И тогава ми хрумна, че ако хипотетично си представим абсолютно бяла къща, то цветът на морето, който се променя невероятно сутрин, обед и вечер, ще бъде цветът в тази къща. Клиентите много харесаха този начин на мислене още преди да видим как ще се реализира това физически.

В началото винаги тръгваме с абстрактна концепция, която все още няма реални измерения.

Обитателите на къщата имат силен афинитет към изкуството и целта беше да се постигне ефект на галерия за съвременно изкуство, където те да изложат някои от произведенията си. За обзавеждането търсихме по-нестандартни и оригинални мебели, точно за да може да допълват усещането за галерия.

фотограф: Асен Емилов

• Представете се с няколко изречения пред нашите читатели.

Александър: Казвам се Александър Йончев и съм архитект. Завършил съм архитектура в университета по архитектура в Сент-Етиен, Франция, който е част от Лионската академия. След това съм работил няколко години в Италия, а по-късно се върнах в България, където имах възможността да работя за голямо българско архитектурно студио. Година и половина след като работих там реших да създам собствена практика под името Simple Architecture.

фотограф: Асен Емилов

• Какво ви вдъхновява и какви са вашите творчески цели?

Александър: Вдъхновяват ме добрите примери от работата на архитекти от миналото и настоящето. Също и реакцията на хората, които посещават, или живеят в техните сгради. Имал съм щастието да видя тази реакция и съм си представял, че ако аз ги бях направил, щях да съм изключително щастлив. Радвам се не само на архитектурата като резултат, а и на обратната връзка на хората.

фотограф: Асен Емилов

• Кои архитекти са повлияли на творчеството Ви?

Александър: От утвърдените имена в архитектурата бих казал, че Тадао Андо ми беше повлиял още от университета. Разбира се, и Льо Корбюзие, защото съм френски възпитаник. Негова сграда беше първата ми осъзната връзка с добрата архитектура. Първото ми посещение като студент беше в манастира Сент-Мари дьо Ла Турет, което никога няма да забравя. Това което силно ме вдъхнови е, че има съвсем различни измерения на архитектурата.

След това разбрах за Тадао Андо като продължител на архитектурата на Корбюзие, с неговия видим бетон и геометрични композиции. Вдъхновявам се и от съвременни имена, които считам, че един ден ще се утвърдят все повече, като Валерио Олджати, който е швейцарец, и Бароци Вейга от испанската шола. Може би са някакво продължение на това, което е поставил Тадао Андо.

фотограф: Асен Емилов

• Вие как бихте описали френското архитектурно образование?

Александър: Едно от характерните неща е липсата на учебници. Всеки път го разказвам, защото много хора се изненадват, но за пет години не сме имали нито един учебник. За сметка на това имахме страхотни библиотеки, където са достъпни монографиите на архитектите и техните теоретични книги. Хубавото беше, че това не създава специалисти по калъп, тоест не минаваме всички през един и същи учебник.

Имахме огромно богатство от литература и всеки от нас намираше собствения път, по който да стигне до целта.

фотограф: Асен Емилов

Друга характерна черта, но вече за френската архитектурна практика, е силната политика за възобновяване на съществуващата сградна инфраструктура. Наскоро във френския институт имаше гости от Франция , които говориха за преизползване на стари фабрики и цели индустриални квартали, в които се създават нови хъбове за различни индустрии. Но това е възможно с подкрепата на политиката.

Повече за проблема със замразените строежи

Ако вие искате да закупите имот, в който има съществуваща изоставена сграда, тогава вие получавате държавни субсидии за това. Имотните кредити са с много по-ниски лихви и има финансови и административни облекчения. Всичко това стимулира инвеститорите да насочват вниманието си към този тип имоти.

Това е страхотно, защото градът се възобновява върху вече съществуващи терени, а не се разширява, оставяйки в средата мъртви зони.

фотограф: Асен Емилов

• Като френски възпитаник с опит в чужбина, можете да съпоставите българската съвременна архитектура с това, което сте виждали на Запад. Има ли нещо, което искате да видите и тук, в България?

Александър: Това, което много ми се иска да видя в България, е архитектура на европейско ниво. Иска ми се да видя България на венецианското биенале по архитектура. Редом с Косово, Македония и всички други държави държави на Балканския полуостров, които са там без нас. Прости неща.

Иска ми се да има повече колегиалност между архитектите, повече прозрачност в процедурите и облекчение по отношение на начина на общуване, изготвяне и предаване на проекти. Също така и по-качествено строителство. Нещо, което има потенциал да се случи, това е международната комуникация. Необходимо е да има по-голям културен обмен с архитекти, които са извън съседните до нас държави, и са с висок ранг.

Това ще може да промени архитектурното мислене както на нас, архитектите, така и на обществото.

фотограф: Асен Емилов

Накрая на разговора с арх. Йончев си пожелаваме да виждаме повече прогрес и промяна в стандартното мислене. През промяна на обществените нагласи, през заимстване на опит от чуждите практики, а защо не и през устойчиво преизползване на съществуващи сгради в търсене на добрата архитектура.

И ви каним да разгледате галерията със снимки на къщата – необятно морска, необятно бяла.