Наближаването на новия семестър ни припомня за завръщането към университета – срещите с „колегите“, първите учебни дни и ентусиазма около новите проекти. Още първата седмица, прекарана там, ни припомня как всъщност то не е най-функционалното място за студентите по архитектура и строителство. Как бихме могли да го подобрим? Нека почерпим вдъхновение от един шведски университет…

Техническият университет „Чалмърс“ в Гьотеборг

Photo: © Kalle Sanner

Класираният в 100-те най-добри по инженерство и технология в света шведски университет (THE World University Rankings) слива преди това разделените факултети в един департамент по архитектура и строителство. Той бива преместен в построената през средата на миналия век сграда, която претърпява преустройство, за да отговори на новите функционални изисквания.

Функцията

Покритият атриум | Photos: © Kalle Sanner

Архитектите от студио White Arkitekter  се фокусират около идеята за повече отворени пространства, които да предразполагат към неформални срещи и които правят творческия процес видим. Промяната на организацията на вътрешните пространства от статична към динамична дава възможност на студентите да се докоснат до съвременните начини на работа.

Разпределение на партера
Разпределение на етажите със семинарните зали

Богато осветеният, покрит атриум на сградата служи като събирателно място за ползвателите, а на същото ниво са разположени кафене, обучителен център и зали за работа по групи. Обновеният вътрешен климат и акустика на пространството го превръщат в „сърцето“ на сградата.

Любопитен момент е интеграцията между кафенето и пространствата за работа. Цел на това е да се стимулира креативността и да предразположи студентите към това да се срещат и работят по-често заедно.

Бързият и непринуден преход от работа към почивка често се оказва по-продуктивен от стандартния. | Photo: © Kalle Sanner

Библиотеката на департамента е преместена – преди поставена в затворено помещение, сега тя е разположена по протежение на фасадата. Проблемът с нейното западно изложение е в известна степен „смекчен“ от намиращите се пред прозорците дървета. Разположеното до нея стълбище „Kunskapstrappan“ („стълбище на знанието“) служи като мултифункционално пространство за презентации и събития.

Материалите

Идеята на вложените в реконструкцията материали е повърхностите да са мултифункционални. Тази прагматична концепция се изяснява и чрез избора на основния елемент – необработена борова дървесина. Тя има висока механична устойчивост и не губи естетическите си качества дълго време.

Изведеният от концепцията дървесен материал е подходящо решение за библиотека, тъй като има добри акустични качества. | Photo: © Kalle Sanner

Подземието, от своя страна, е превърнато в използваемо пространство чрез частично премахване на греди и плочи. Поместените в него работилници са със сурови, бетонни повърхности.

Можем ли да променим и нашите строителни университети?

Като студенти в УАСГ сме срещали няколко основни необходимости – повече пространства за индивидуална и съвместна работа, по-голяма и по-достъпна библиотека и повече места, които да предразполагат към неформални срещи и креативност, към контакт между студентите от различните специалности.

Работни места за студентите – с регулируеми маси, дневна светлина и удобни столове. Дали и българските студенти могат да работят така в университета? | Photo: © Kalle Sanner

Проектираната от авторски колектив начело с архитектите Атанас Делибашев, Иван Попов и Милко Ангелов сграда на УАСГ безспорно притежава високи архитектурни качества. Неслучайно проектът получава първа награда – сребърен плакет „Кольо Фичето” на сп. „Архитектура” като най-добър проект за 1970 г. (сп. „Архитектура“, бр.5; 1992 г.).

Въпреки амортизацията, сградата има огромен потенциал за развитие – просторните фоайета, големият студентски стол, държаните под ключ вътрешен двор и тераси със зашеметяващи гледки могат да бъдат преосмислени. Те могат да се превърнат в пространства за по-свободно общуване, групова работа, изложби, почивка и по-удобна библиотека.

Една идея за доста функционална и приятна открита тераса. | Photo: © Kalle Sanner

Разбира се, това са само няколко оправни точки за възможните решения. Друга тема за размисъл би била преустройството на семинарните зали. Нуждаем ли се от подредени като класни стаи пространства? Има ли симбиоза между образователната ни система и сградите, които обитаваме и може ли едното да тласне другото към по-светло бъдеще?

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Художествената галерия в Добрич ще бъде реставрирана
Какъв е приносът на сградата към българската архитектура?

Сградата на художествената галерия в Добрич ще бъде реставрирана, съобщават от БТА. Здание…