Skip to main content
search

Тазгодишната благотворителна кауза на Академия Лидерите ме отведе в Трявна. Участници, организатори и наши приятели отидохме в Детската белодробна болница „Царица Йоанна“, за да ремонтираме и освежим най-нуждаещите се от обновяване според ръководството части на сградата. Докато работехме здраво, за да осигурим малко по-качествени условия за малките пациенти, нямаше как да не забележим високата архитектурна стойност на сградата. Още тогава се впуснах в търсене на още информация за мястото, което ме очарова с извървяването на целия път от градоустройствено планиране, перфектна функционална програма и интригуващ модернистичен детайл. Библиотекарката на болницата, дама с отлични познания и богата обща култура, с радост ми разказва повече за историята зад създаването й.


През 1930 г. цар Борис ІІІ сключва католически брак с царица Йоанна в Асизи, Италия. По-късно през същата година бракът е благословен и с православна церемония в София. Царицата отказва да приеме щедрата зестра, която получава като подарък, и основава фондация с благотворителна цел. По това време у нас остри респираторни заболявания са причинявали висока смъртност. В епохата на „жълтата гостенка“ профилактиката не е била на нужната висота, а броят на болничните легла е бил крайно недостатъчен. Именно затова царицата решава да дари зестрата си, за да създаде специализирано детско лечебно заведение за болни от туберколоза.

Сватбата на цар Борис III и царица Йоанна | Източник: bulgarianhistory.org

„Към края на тридесетте години в Трявна се поставят основите и на лечебното дело от общонационален мащаб.“ (Из „Трявна-Пътеводител“, Богданов И.)

Реализирането на проекта започва със специално климатологично проучване, поръчано от българската царска фамилия.

Австрийски и италиански климатолози идват в България, за да открият най-подходящото място за създаване на болница за този тип заболявания. Спират се на южния склон на Подбалкана, непосредствено над гр. Трявна. Естествено защитен от силни въздушни течения, районът се отличава с умерена влажност, липса на мъгли  и мек климат през всички сезони.  Фитонцидите от боровите гори, сред които е разположено лечебното заведение, оказват благоприятно въздействие при възстановяване на болните.

Царица Йоана закупува 200 дка земя и поръчва на архитект Йордан Севов, завършил образованието си в Дрезден, „да проектира в български национален стил Преванториум за гръдоболни деца“. Следвайки най-съвременните немски и швейцарски медицински изисквания, той създава най-голямото по рода си лечебно заведение в Югоизточна Европа за онова време.

Снимка: Todor Slavchev Photoarchive

На 8 март 1944 г. царица Йоана открива Детската специализирана белодробна болница.

„Болницата си поставя трояка задача: да лекува, да учи и да възпитава многобройните си пациенти.“ (Из „Трявна-Пътеводител“, Богданов И.)

Болничните помещения са ориентирани на юг, а обширни тераси и солариуми са били предназначени за слънчеви бани и ароматерапия. В 200-те декара първо са построени жилища за медицинските сестри и главният лекар, както и параклис, който в момента е Музей на иконата. В имота е функционирало и училище, за да не изпускат децата твърде много от учебния материал. Малките пациенти са имали на разположение и баскетболно игрище и басейн.

Детската белодробна болница сега

Снимка: Български архитектурен модернизъм / Bulgarian Modernist Architecture

Мраморният салон ни посреща с лика на царица Йоанна, увековечаващ благородното й дело. Погледът на посетителя се приковава към внушителен полилей, богато остъкляване и интересна дървена пластика. Настилките и облицовките са от черен и бежов карарски мрамор, дарен от италианския крал Виктор Емануил, баща на българската царица. Библиотекарката ми показва, че фашите на мрамора са редени, така че да обрисуват сюжети от историята на България. Две картини, които ясно личат, са царска корона и конник. Представителната врата, която към момента не служи за вход, е с решетка от ковано желязо, по която „се разхождат“ катерички и птици.

Снимка: Кристин Джалова

Монолитно стълбище ме отвежда нагоре към отделенията. Няма как да не обърнем внимание на красивите мозайки, които изпъстрят подовете на коридорите и санитарните помещения. Редени на ръка, те демонстрират вниманието към всеки детайл.

Снимка: Кристин Джалова

Терасата, на която прекарах по-голямата част от времето си в болницата, е едно от архитектурните бижута на сградата. До нея е водела (в момента се руши и е неизползваема) стълбищна клетка с полуцилиндрична форма, следваща езика на модернизма. Елегантни и изразителни колони подпират покрива над покритата част от терасата, а метални вертикални елементи някога са захващали цялостно остъкляване. Зимната градина е била богато озеленена и е служела като солариум, доставяйки ценните слънчеви лъчи на децата, докато ги пази от коварния вятър.

Стълбищната клетка, водеща към терасата | Снимка: Тоня Любенова

Терасата всъщност е използваем покрив над едно по-специално пространство. Впечатли ни фактът, че болницата е имала кино салон, където тревненци са провеждали културните си мероприятия. Бяхме там. Превърнат в склад за ненужни и изпочупени вещи, пропит от влага и наслоената прах на времето, в момента трудно можем да си представим филмовите ленти, засияващи в някога красивата зала. В дъното е сцената, която е дарявала толкова усмивки и забава на посетителите. А може би не е твърде късно отново да върне функцията си?

Снимка: Кристин Джалова

В момента „Царица Йоанна“ е единствената болница в страната, предназначена за дълготрайно лечение на деца с хронични белодробни заболявания.

Активното лечение се провежда в София, а в Трявна – рехабилитацията. Всяка година стотици деца минават през нея. Дори създадена с толкова любов и мисъл, една сграда не може да удържи под напора на времето, ако не се полагат необходимите грижи. Средствата не достигат, а архитектурните й достойнства гаснат с всеки изминал ден. Малките пациенти заслужават по-комфортна среда, нали?

С какво можем да помогнем?

Мисиите на платформата за доброволчество TimeHeroes ни отведоха в Трявна, където с каузата на Академия Лидерите прекарахме три дни в усилени ремонтни дейности. Благодарим на компаниите, които ни подкрепиха! Обновихме коридора, през който в момента е представителния вход, както и част от любимата на всички ни тераса. Усмивките на децата, когато видяха крайния резултат, показаха, че има смисъл. Колкото и усилия да хвърлихме, това е една малка частица от работата, която е необходима, за да се върне блясъка на Детската белодробна болница. Имаме надежда за по-цялостното й възстановяване.

Коридорът, през който се влиза в болницата – преди и след | Снимки: Анна Вълчева

Изразителните колони и интересните метални елементи на някогашния естествен солариум се забелязват по-добре, когато не са покрити с ръжда, нали?

Ще се върнем на 19 и 20 октомври, за да довършим започнатото. Помогни и ти! Свържи се с Марта Димова на m.dimova@hobelix.com, за да получиш повече информация как можеш да се включиш. А ако искаш да станеш част от будното и младо общество на Академия Лидерите и да се развиваш в строителството, научи повече тук.

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Остави коментар

Close Menu