Франк Гери: Mомчето, което строяло градове на кухненския под

В една къща в Торонто дървените изрезки обикновено чакали реда си за печката, но понякога вместо в огъня се озовавали върху кухненския под. Бабата изсипвала цял куп от тях пред малкия си внук и двамата започвали да строят каквото им хрумне. От кривите парчета дърво се появявали къщи, улици, мостове и цели измислени градове. Години по-късно той ще посочва именно тези следобеди като един от спомените, от които се ражда желанието му да прави сгради.

В същата къща имало и друга семейна традиция. Веднъж седмично бабата приготвяла традиционно еврейско рибно ястие и преди това в дома пристигал жив шаран, който за известно време бил оставян във ваната. Момчето дълго го наблюдавало как се движи във водата, как извива тялото си и променя посоката само с едно плавно движение. Този образ явно се запечатал някъде дълбоко в паметта му, защото десетилетия по-късно рибата ще започне да се появява отново и отново в негови рисунки, лампи, скулптури и архитектурни експерименти.

Това дете всъщност било Франк Оуен Голдбърг, роден на 28 февруари 1929 година в Торонто, а светът по-късно ще го познава като Франк Гери. Детството му минава не само върху кухненския под, но и около железарския магазин на дядо му, където отрано се запознава с различни материали, инструменти и начина, по който се използват. Семейството не живее охолно. Баща му се опитва да изкарва прехраната с различни малки начинания, сред които продажба на игрални автомати, а по-късно и собствен мебелен бизнес. Когато мебелният бизнес се проваля, а здравето на баща му се влошава след тежък сърдечен пристъп, през 1947 година семейството се премества в Лос Анджелис с надеждата за по-добър живот.

Калифорния не посреща бъдещия архитект с чертожна дъска и собствено студио. Гери работи като шофьор на камион и доставя мебели, а вечер учи в Los Angeles City College, все още без ясна представа накъде ще тръгне животът му. Там записва курс по архитектура, но началото никак не е обещаващо, защото го късат по перспектива. Вместо да се откаже, той записва предмета отново, този път го завършва с отлична оценка и постепенно започва да гледа на архитектурата не просто като на интерес, а като на професия, с която иска да се занимава.

Следва University of Southern California, където през 1954 година завършва архитектура, а същата година сменя фамилията Goldberg с Gehry. Решението не е някакъв артистичен жест за бъдещата му кариера, а идва след личния му досег с антисемитизма и настояването на тогавашната му съпруга да избере име, което няма толкова ясно да показва еврейския му произход. След кратка служба в американската армия той продължава с градоустройство в Harvard Graduate School of Design, но не завършва програмата, а се връща в Лос Анджелис, където работи за бюрото на Виктор Груен.

Първият му реализиран частен дом идва още преди собственото архитектурно бюро. През 1957 година, когато е на 28, заедно със своя приятел и състудент Грег Уолш получава задача да проектира къща за Мелвин Дейвид в планинското градче Айдълуайлд в Калифорния, завършена през следващата година и известна като David Cabin. В нея все още няма огънати метални стени, разкъсани обеми или онзи Гери, когото днес разпознаваме от една снимка, но вече се вижда интересът му към откритата конструкция, дървото и японската архитектура. Почти по същото време идва и Steeves House в Бел Еър, която самият Гери по-късно нарича първата къща, проектирана от него в Лос Анджелис, а критиката я приема като първата му значима самостоятелна поръчка.

Следва още една важна спирка, която често потъва между студентските години и известността. През 1961 година Гери заминава със семейството си за Париж и работи при френския архитект Андре Ремонде, а свободното си време използва, за да обикаля Европа и да гледа отблизо сградите на Льо Корбюзие, старите романски църкви и архитектурата, която дотогава познава главно от книги. Само година по-късно се връща в Лос Анджелис и на 33 години създава собствено архитектурно бюро с Грег Уолш, с което започва истинската професионална история на Франк Гери.

Тя обаче няма да се развие ударно. Преди огромните музеи и сградите, които изглеждат почти невъзможни за построяване, ще има години на малки поръчки, жилища, магазини, мебели от пресован картон и много експерименти с евтини материали, а големият обрат ще дойде на едно доста неочаквано място: собствения му дом в Санта Моника. През 1978 година Гери взема една съвсем обикновена къща и започва да я обгръща с шперплат, ламарина, стъкло и телена мрежа, сякаш отново е онова момче на кухненския под, само че този път дървените парчета са станали истински стени. Именно тази къща го поставя сериозно върху картата на американската архитектура и му отваря пътя към далеч по-смелите проекти, които ще последват.

Постепенно името му започва все по-често да се свързва и с деконструктивизма, едно от най-смелите архитектурни течения от края на ХХ век. През 1988 година Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк организира изложбата „Deconstructivist Architecture“, в която Гери е представен редом със Заха Хадид, Питър Айзенман, Рем Колхас, Даниел Либескинд, Бернар Чуми и Coop Himmelb(l)au. Именно от този момент деконструктивизмът влиза по-осезаемо в архитектурния речник, а Гери се утвърждава като една от най-разпознаваемите фигури, свързани с течението. Следите от този архитектурен език ще се появяват все по-ясно в проектите му през следващите десетилетия, а някои от най-интересните примери за това са сградите, които превръщат Гери в едно от най-разпознаваемите имена в съвременната архитектура.

Weisman Art Museum

През 1993 година край Мисисипи в Минеаполис се появява Weisman Art Museum, първият художествен музей, проектиран от Гери, и една от сградите, в които почеркът, с който по-късно ще стане толкова разпознаваем, вече се вижда почти напълно оформен. Към университетския кампус музеят пази по-спокойна тухлена страна, свързана със съседните сгради, но към реката всичко се променя и фасадата се разгръща в начупени обеми от неръждаема стомана, които улавят небето, водата и светлината. Още по-любопитно е, че голяма част от тази сложна метална обвивка е разработена във време, когато мощното триизмерно компютърно моделиране тепърва навлиза в архитектурната практика.

Museum of Pop Culture

Когато Пол Алън кани Гери да проектира музей в Сиатъл, идеята първоначално е свързана най-вече с Джими Хендрикс, а архитектът има един малък проблем, защото светът на рок музиката не е неговият естествен терен. Той започва да слуша, да разговаря с музиканти и производители на китари, взема счупени части от инструменти и ги използва в процеса на проектиране, който минава през повече от сто физически макета. Отвореният през 2000 година Experience Music Project, днешният Museum of Pop Culture, получава червени, златни, сини и сребристи метални повърхности, а монорелсовата линия на Seattle Center преминава направо през сградата.

Peter B. Lewis Building

Две години по-късно Case Western Reserve University в Кливланд открива новата сграда на Weatherhead School of Management, финансирана от предприемача и дългогодишен клиент на Гери Питър Б. Люис. Проектът не върви гладко, защото разходите растат и бъдещето му в един момент е поставено под въпрос, но Люис увеличава финансовата си подкрепа и сградата е завършена през 2002 година. Тухлените обеми, кривите стени и огромните покривни части от неръждаема стомана дават на едно бизнес училище необичайно свободен характер, а отвътре общите пространства са замислени така, че студентите и преподавателите да се срещат и смесват, вместо просто да изчезват в отделни кабинети.

Walt Disney Concert Hall

За Walt Disney Concert Hall Гери е избран още през 1988 година, но първият концерт прозвучава чак през есента на 2003-а, след години на финансови затруднения, преработки и сложен строителен процес. Първоначалният проект предвижда каменна външност, но след огромния успех на неговия музей „Гугенхайм“ в Билбао се стига до неръждаемата стомана, която днес определя образа на сградата. Под нея се намира залата с 2265 места, разработена от Гери заедно с акустиците Ясухиса Тойота и Минору Нагата, като работата започва от музиката и пространството около сцената, а външната форма идва след тях.

Stata Center

На мястото на днешния Stata Center някога стои Building 20, временна дървена постройка от Втората световна война, която оцелява повече от половин век и междувременно се превръща в легенда на MIT. В нейните коридори работят учени от различни области, а неформалната среда постоянно ги сблъсква един с друг, затова при новия център Гери не се опитва просто да построи красив наследник, а да запази тази култура на случайните срещи. Отворената през 2004 година сграда събира лаборатории, кабинети, аудитории и обществени пространства около вътрешна студентска улица, докато отвън тухла, алуминий и стомана се събират в една от най-разпознаваемите постройки на кампуса.

Marqués de Riscal

Историята на хотела Marqués de Riscal в испанското Елсиего започва почти с провален разговор, защото Гери първоначално не вижда достатъчна причина постоянно да лети от Лос Анджелис до малката винарна в Риоха Алавеса. Домакините обаче го отвеждат в старата си изба и отварят бутилка вино от 1929 година, годината, в която е роден архитектът, а посещението завършва с приет проект. Когато сградата отваря през 2006-а, над лозята вече се извиват розови, златни и сребристи метални ленти, чиито цветове идват от червеното вино, златната мрежа върху бутилките Marqués de Riscal и сребристата им капсула.

Франк Гери почина на 5 декември 2025 година в дома си в Санта Моника, на 96 години, след повече от шест десетилетия работа. В края на тази огромна кариера обаче остава една удивително проста нишка, която води назад към кухненския под в Торонто, защото Гери никога не престава да прави физически макети, да мести парчета, да огъва материал и да търси формата с ръце.