Неоготика: Мечта за Средновековие сред дима на индустрията

Островърхи арки, високи кули, каменна дантела около прозорците и богато украсена фасада, лесно могат да ни подведат, че сградата е на шест или седем века. Много от най-разпознаваемите „готически“ силуети в Европа и Америка обаче са значително по-млади и се появяват през XIX век, когато архитекти, духовници, политици и заможни поръчители обръщат поглед към Средновековието. Така се ражда неоготиката, наричана още Gothic Revival, стил, който започва като увлечение по старите форми и постепенно влиза в църкви, парламенти, университети, гари, кметства и частни домове.

Как готиката се върна

Истинската готическа архитектура се развива в Европа приблизително между XII и XVI век, а през следващите столетия ренесансът, барокът и класицизмът я изместват. Интересът към нея се връща в Англия още през XVIII век, когато писателят и политик Хорас Уолпол преустройва имението Strawberry Hill с готически мотиви, които тогава са по-скоро романтично увлечение по миналото, отколкото опит за историческа точност.

През XIX век отношението става далеч по-сериозно. Архитектът Огъстъс Пюджин изучава средновековните църкви и настоява, че готическите форми трябва да следват конструкцията и предназначението на сградата, а не да бъдат декоративна маска. Малко по-късно Джон Ръскин свързва готиката с ръчния труд, занаятите и качеството на изработката, идеи, които ще окажат силно влияние и върху движението Arts and Crafts.

Как се познава неоготиката

Най-лесният знак остава островърхата арка, която се появява над входове, прозорци, галерии и ниши, но сама по себе си не е достатъчна. Неоготическите сгради обичат вертикалата, затова погледът постоянно се води нагоре чрез кули, пинакли, стръмни покриви и тесни високи отвори. Прозорците често са разделени с каменна ажурна орнаментика, витражите отново стават важна част от интериора, а розетките, ребрените сводове, контрафорсите, водоливниците и богатата каменна пластика директно препращат към средновековните готически катедрали.

Стилът обаче няма една-единствена рецепта. Английската неоготика често се обръща към местната перпендикулярна готика, във Франция архитектите търсят по-чисти катедрални модели, а във Викторианската епоха се появяват цветни тухли, различни видове камък и доста по-свободни композиции. Затова две неоготически сгради могат да изглеждат съвсем различно, макар и двете да черпят идеи от средновековната готическа архитектура.

Palace of Westminster, London

Пожарът от 1834 година унищожава голяма част от стария британски парламент и отваря място за една от най-важните архитектурни поръчки на века. Конкурсът е спечелен от Чарлз Бари, чийто вкус поначало е по-класически, но за готическите детайли той се опира на младия Огъстъс Пюджин. Строежът започва през 1840 година и продължава десетилетия, а новият комплекс съзнателно включва оцелелите средновековни части, сред които Westminster Hall.

Тук неоготиката вече не е запазена за църквата, защото става официален образ на държавна институция. Пюджин разработва огромна част от интериорите, мебелите, дърворезбите и декоративните елементи, а резултатът показва докъде може да стигне един исторически стил, когато трябва да обслужва напълно съвременен за XIX век парламент.

Országház, Budapest

Когато Унгария решава да изгради постоянен парламент край Дунав, проектът на Имре Щайндл печели конкурса и строителството започва през 1885 година. Отдалеч Országház носи всички познати белези на неоготиката с островърхи прозорци, кули, скулптури и контрафорси, но зад тази фасада композицията е много по-смесена. Основният план носи бароково влияние, фасадната украса е готическа, а в интериора присъстват и ренесансови мотиви, което добре показва колко свободно архитектите от тази епоха използват наследството на предишните векове.

Централният купол се издига на 96 метра, а строежът продължава 17 години, до 1902 година. Сградата е замислена и като демонстрация на местно производство, затова голяма част от материалите, обзавеждането и декоративната работа са унгарски.

Votivkirche, Wien

Историята на Votivkirche започва след неуспешния атентат срещу император Франц Йосиф през 1853 година. Неговият брат Максимилиан започва дарителска кампания за храм в знак на благодарност, а проектът е поверен на Хайнрих фон Ферстел. Църквата е осветена през 1879 година и със своите две 99-метрови кули се превръща в един от най-разпознаваемите силуети по Ringstraße.

Ферстел работи по моделите на френските катедрали, затова тук неоготиката е по-строга и църковна, с трикорабна базилика, голяма розетка, богата каменна украса и 78 витража. Сградата показва как архитектура, вдъхновена от Средновековието, намира място в една от най-мащабните градски трансформации на Виена през XIX век.

St. Patrick’s Cathedral, New York

През 1858 година, когато е положен основният камък на St. Patrick’s Cathedral, районът около Fifth Avenue все още е далеч от образа на Манхатън, който познаваме днес. Архитектът Джеймс Ренуик младши проектира храма в стил Gothic Revival, строежът спира по време на Гражданската война, а катедралата отваря врати през 1879 година. Двете кули са завършени през 1888 година и достигат около 101 метра.

Белият мрамор и фината каменна работа оформят ясната фасада, която днес стои сред високите офисни и търговски сгради на Манхатън. Градът около катедралата се е променил почти изцяло, но сградата на Ренуик продължава да заема едно от най-видимите места по Fifth Avenue.

Washington National Cathedral, Washington, D.C.

Washington National Cathedral показва колко дълго неоготиката остава жива като архитектурен избор дори след края на XIX век. Строежът започва през 1907 година и приключва през 1990 година, точно 83 години по-късно. Архитектурата следва английската готика от XIV век, а сградата е изпълнена като масивна зидана конструкция без носещ стоманен скелет, което е необичайно за толкова късна и голяма американска сграда.

През тези осем десетилетия архитектурният свят преминава през няколко напълно различни епохи, но катедралата продължава по първоначалния си път. В нея има 215 витражни прозореца и над сто гаргойла и гротески, сред които дори фигура, вдъхновена от Дарт Вейдър, малък съвременен детайл върху иначе последователно неоготическа сграда.

В края на XIX и началото на XX век неоготиката постепенно отстъпва място на нови течения, но не изчезва изведнъж, а продължава в университетски кампуси, църкви и представителни обществени сгради.