Skip to main content
search

Процесът по обновяване на градовете е явление, възникнало в Обединеното кралство и Съединените щати в началото на двадесети век. Основната концепция зад него се характеризира с необходимостта от възраждане на дадени градски райони. Характерното за местата, които биват избрани за прилагането на този тип градоустройствена интервенция е, че те често са проблемни. Така квартали, характерно населявани от по-ниски социални прослойки, квартали с високи нива на замърсяване и престъпност, биват подлагани тотална градска реновация – ново планиране на квартала и заличаване на съществуващите постройки и структури. Въпреки доброто намерение, резултатите често пъти имат негативно влияние върху градската среда.

Бостънският квартал Норт Енд от края на 50-те години на миналия век | Източник: North End Waterfront

Историята на два емблематични квартала в Бостън, САЩ

Уест Енд и Норт Енд са квартали в Бостън, имащи различна съдба, що се отнася до своето градоустройствено развитие и самостойно съществуване като съставни градски единици. Уест Енд е подложен на тотално ново планиране и реновация, докато Норд Енд запазва своята идентичност. За да станат ясни ползите и вредите от предприемането или избягването на този подход в градското планиране през 50-те и 60-те години на миналия век, ще направим кратък исторически преглед на развитието на двата квартала и видът и икономическото им състояние днес.

Покривите на Норт Енд, Бостън, в наши дни; кварталът често е наричан “Малката Италия” | Източник: Culture Trip

Историята на Уест Енд и Норд Енд – едни от популярните квартали на Бостън, датира от 18-ти век. Макар и много различни, и двата имат идентична история и облик от средата на миналия век, когато посоката им на развитие рязко започва да се отличава. Уест Енд бил населяван предимно с мигранти от Ирландия, евреи и афроамериканци. Същевременно, Норт Енд също се сформира като квартал на преселници и имигранти, които обаче в голямата си част идват от европейски страни като Италия.

Празничен фестивал из улиците на Норд Енд, Бостън | Източник: North End Waterfront

В резултат на характерното за кварталите население и социална структура, те се оформили като бързоразвиващи се имигрантски центрове. В кварталите процъфтявал бизнесът със занаятчийници, работилници, малки семейни магазини и ателиета за изкуство и хобита. Поради редица промени, настъпили в развитието на технологиите, транспорта, политиката и стопанските дейности, постепенно тези квартали започнали да западат. Градската управа на Бостън била принудена да вземе решения за това как да прекъсне процеса по западане на тези райони.

Въздушен кадър над Уест Енд, Бостън, преди изпълнението на планът за градска ревитализация и реализирането на градоустройствените намеси, заличили автентичния вид на квартала

Проблемът обаче възниквал все по-често и на все повече места на територията на САЩ. Така се стигнало до създаването на своеобразен “план за действие”, който следвал няколко прости и ясни стъпки. Той бил изготвен от най-видните представители на модернизма в архитектурата и градоустройството, както и икономически и социални експерти, банкери и политици. Обобщено, планът предлагал почти изцяло заличаване на характерната градска идентичност в тези западащи части на големите американски градове.

Норт Енд от средата на миналия век | Източник: North End Waterfront

Нов облик за западащите градски райони

Големи жилищни комплекси, търговски сгради и офисни кули трябвало да заменят надребнените и разнородни жилищни единици, характерни за тези места. Това, според експертите, гарантирало почти сигурен успех за проектите по реновация на западащите градски региони. След реализирането на десетки подобни проекти, част от които е и Уест Енд, станало видно, че успехите на тези намеси често са гарантирани единствено на хартия. В действителност обаче, новоизградените комплекси създавали предпоставки за редица проблеми и пораждали неодобрение у местните жители.

Кадър, проследяващ етапите на развитие на градоустройствената операция по ревитализацията на Уест Енд в Бостън

Основните проблеми били свързани с изселването на жители, събарянето на домове и тоталната промяна на мащабността и функциите в реновираните квартали. Така се създавали предпоставки за липса на припознаване от страна на жителите в средата и криминализиране на новоизградените големи жилищни комплекси в Уест Енд, Бостън.

Кадър, показващ разчистения от старите автентични за квартала сгради преди началото на строителните дейности по “новия” Уест Енд в Бостън

За разлика от подхода, приложен там, Норт Енд запазил своята идентичност. Жителите се обединили около идеята да запазят характера на застрояване, мастните бизнеси и да предприемат необходимите действия за развитието на квартала такъв, какъвто е. След дълъг и тежък път на откази, несъгласие от страна на архитекти, урбанисти и политици от градската управа, Норт Енд в крайна сметка бил запазен в съществуващия си вид. С времето жителите успели сами да финансират голяма част от нововъведенията в жилищата, магазините, площадните пространства и общите малки улици. Днес Норт Енд е един от най-атрактивните квартали в Бостън, който е посещаван от туристи ежедневно.

Една от култувите за Норт Енд сгради днес е запазила оригиналния си вид; за квартала е характерно, че притежава собствен характер, съхранен и до днес | Източник: Culture Trip

Тенденциите днес – възвръщане към традициите и любов към малките квартални улички

В последните две десетилетия се наблюдава интересно развитие на градската култура. Макар и строителството да постига все по-забележителни резултати в технологично отношение, обществото и градската култура все повече се завръщат към малките градски улици, изпълнени с характер. Тези места, на които можем да се разходим и да усетим специфичната за града, страната и културата архитектура, носят неописуем чар и усещане за принадлежност, пъстрота, сюреалистичност.

Културният феномен на квартал “Капана” в Пловдив е все по-пуполярна сцена за развитието на градския живот и уличната култура в страната ни | Източник: Plovdiv CIty Card

Така те стават все по-популярни места за отдих, разходка, пазар и развитие на урбанистичната стрийт култура на двадесет и първи век. Примери от успешно развитие на такива квартали можем да открием в последните години и у нас. Капана в Пловдив, Таляна във Варна, популяризирането на старите центрове на морските ни курорти са само част от примерите, които показват успеха на този тип споделени градски пространства, имащи както съвременен характер, така и щипка автентичен привкус от миналото.

Биляна Апостолова

Студент по архитектура в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Обича да пътува, да изследва нови места и да изучава нови култури, да анализира влиянието на архитектурната среда над обществените процеси. Споделя убеждението, че архитектурата е философия и синтез между наука и изкуство.

Остави коментар

Close Menu