Може ли училището да бъде проектирано като гъвкава среда?

Училищната архитектура се основава на ясно разграничени пространства с конкретно предназначение. Някои съвременни проекти обаче поставят под въпрос тази логика и търсят по-гъвкави модели на организация. Вместо всяка дейност да има строго определено място, те създават среда, която може да се адаптира към различни форми на обучение, работа и общуване.

Ørestad Gymnasium, Копенхаген, Дания

Един от най-известните примери е Ørestad Gymnasium в Копенхаген, проектирано от 3XN. Сградата разполага с около 12 000 кв. м гъвкави учебни пространства и е организирана около голям централен атриум, в който етажите се завъртат един спрямо друг като широки платформи. Вместо училището да бъде редица от затворени класни стаи, тук голяма част от обучението се случва в отворени зони, които могат да се пренареждат според нуждите на учениците и учителите. По-традиционните помещения също присъстват, но са отделени със стъклени прегради, така че усещането за общо пространство се запазва.

Най-интересното в проекта е, че различните учебни пространства не са строго разделени едно от друго. Отворените зони, стъклените класни стаи и общите пространства създават среда, която може да се използва по различен начин според конкретните нужди на учениците и преподавателите. 

Roskilde Festival Højskole, Роскилде, Дания

Roskilde Festival Højskole показва още един възможен прочит на гъвкавата образователна среда. Проектирана от MVRDV и COBE, сградата е разположена в бивша фабрика за бетон в творческия район Musicon в Роскилде. Архитектите запазват индустриалната конструкция и вмъкват в нея 16 големи цветни обема, всеки с различна функция – работилници, сцени, музикални студиа, танцови зали, класни стаи и аудитория с капацитет около 150 души.

Това е добър пример за гъвкавост чрез преизползване. Сградата не започва от празен лист, а от съществуваща индустриална структура, която получава нов образователен живот. Тя е свързана с датската традиция на народните висши училища, където обучението е неформално, насочено към личностно развитие и често включва съвместен живот между студенти и преподаватели.

Frederiksbjerg School, Орхус, Дания

Проектирано от Henning Larsen Architects в сътрудничество с GPP Arkitekter, Frederiksbjerg School е пример за училище, в което движението е заложено като част от архитектурната концепция. Завършена през 2016 г., сградата е организирана около поредица от взаимосвързани пространства, които могат да се използват за обучение, групова работа, презентации и неформални срещи. Вместо традиционни коридори училището разчита на широки стълбища, вътрешни площадки и многофункционални зони, които насърчават придвижването и общуването между учениците. Част от покривите също са достъпни и се използват като пространства за обучение и престой. Проектът е съобразен с датската образователна реформа, която поставя акцент върху физическата активност през учебния ден, а архитектурата е използвана като инструмент за постигането на тази цел.

Голяма част от пространствата в сградата изпълняват повече от една функция, което позволява училището да се адаптира към различни дейности през деня. 

Saunalahti School, Еспоо, Финландия 

За разлика от много училищни сгради, които остават затворени извън учебните часове, Saunalahti School в Еспоо е проектирано да бъде активно през голяма част от деня. Завършен през 2012 г. по проект на Verstas Architects, училищният комплекс съчетава образователни, спортни и обществени функции под един покрив.

Библиотеката, спортните съоръжения, младежкият център и част от общите пространства се използват и от жителите на квартала. Архитектурата е организирана около поредица от пространства с различен мащаб и характер – от по-интимни зони за самостоятелна работа до големи общи пространства за събития и групови дейности. Така обучението не е ограничено само до класните стаи, а използва и различни пространства в сградата според конкретните нужди. Това позволява училището да остане активно през голяма част от деня и да се превърне в естествен център за живота на квартала.

Най-интересното в тези сгради е, че показват как училището може да бъде повече от сбор от класни стаи и коридори – среда, която се променя според нуждите на хората в нея. Може би именно в тази способност за адаптация се крие бъдещето на образователната архитектура.