Градът под вода

Photo-illustration by MDI Digital

Обичаме да пишем за града – за неговия характер, как той диша или как се движи. Почти като жив е, но застинал в неподвижността си не прави тези неща сам, а с нашата помощ. Не забелязахме ли вече, че населените места у нас боледуват?

Все по-често българският град губи характера си, задушава се, удавя се.

Този понеделник във Варна бе измерено огромно количество валежи – 160 литра на квадратен метър. Излели се в рамките на минути, те предизвикаха внезапно наводнение. Под калните води се оказаха подлези, приземни етажи, автомобили, както и помещения в сгради с повредени покриви. В резултат на това се активизира свлачище в близост до морския бряг, бяха разрушени тротоари и градини.

Внезапните наводнения възникват в зоните с по-малка надморска височина и се причиняват от силни гръмотевични и тропически бури, урагани или топене на сняг и лед. Могат да се появят и вследствие на колапс на ледени маси или язовирни стени. Отличават се от обикновените наводнения с това, че имат времетраене по-малко от шест часа.

Автомобили залети от пороя в подлеза на ул. “Шипка” във Варна. | Снимка: © facebook.com/groups/odesos

Внезапните наводнения крият сериозни опасности

В такива случаи е важна своевременната евакуация. Плитките води изглеждат твърде незначителни, за да ни спрат, но не трябва да се оставяме на примамливото чувство, че можем лесно да ги прекосим. Опасността се крие в непредвидимата внезапност и бързо движещата се вода. Един автомобил не предоставя почти никаква защита при подобно бедствие. Въпреки това той обикновено кара хората да се чувстват по-уверени. Оказва се, че повече от половината смъртни случаи при внезапни наводнения в САЩ са на шофьори на отнесени от водата автомобили, които са се опитали да преминат директно през нея. Дори 60 см дълбочина са достатъчни, за да бъде повлечен голям автомобил.

Има и начини, чрез които да предпазим градовете си

Всяка година обилните снеговалежи и проливните дъждове изненадват нашите общини, въпреки че цикличността в климата е открита още от най-древните цивилизации. Проблемът с варненската канализация се състои в това, че битовите и дъждовните води не са разделени. Така се получават бедствията, на които сме свидетели. Случаят от понеделник ни напомни за трагедията в квартал „Аспарухово“ през 2014 г. Една от невидимите злини е и връщането на каналната вода, която представлява сериозна опасност за човешкото здраве. Вече съществуват и решения с възвратни клапи на канализационните тръби, едно от които ви представихме миналата седмица.

Абсорбиране на дъждовни води в природна среда – 95% в почвата и 5% се стичат по повърхността. В града пропорцията е обратна. | Image: hidrologiasostenible.com

Колкото повече повърхности в градската среда са покрити с асфалт или водонепропускливи настилки, толкова по-голяма площ трябва да бъде правилно отводнявана. Това означава по-големи системи, които съответно са и по-скъпи. Друг инструмент, който може да окаже голямо действие, са устойчивите системи за градско отводняване. Те представляват комбинация от зелени покриви, промокаеми настилки и дъждовни градини. По-често се срещат в Западна Европа. Те не могат да заменят традиционните канализационни системи, но подпомагат тяхната работа и увеличат ефективността на използване на дъждовната вода. Тези системи работят на принципа на движение на водата в природата – при валеж тя пада върху растенията и терена, бива абсорбирана и под формата на подпочвени води стига до реките. Освен озеленените покриви, устойчивите системи за градско отводняване включват и три вида басейни – структури, позволяващи забавянето на събрания отток преди изпускането му в близките водни пътища. Ретензионните басейни са постоянно пълни с вода и се изграждат на места, чието развитие и застрояване е премахнало естественото просмукване в почвата, а детензионните се изграждат за временното задържане на отток, преди постепенното му изпускане. В нормални условия са празни. Инфилтрационните басейни служат за насочване на потока към подпочвените води чрез просмукване през няколко слоя пропускливи почви. Тези съоръжения могат да бъдат комбинирани с промокаеми настилки като затревени чакълени площи, зони с пластмасови и бетонни тревни решетки, с паважи с големи фуги или порести плочки. Освен това, те могат да имат и благоприятен ефект при оформянето на паркова среда.

Езеро за отводняване в Мегъл, Великобритания. | Image: tonyrobertson.mycouncillor.org.uk

С използването на такива системи може би няма да заместим дъждовната канализация в големите градове, струваща стотици милиони, но нека се замислим – целесъобразното отводняване не зависи само от градската канализация. То зависи от всяка сграда, всеки един имот и двор, всеки паркинг и всяка зелена площ. Само ако започнем да проектираме с повече внимание към климата си ще помогнем на нашите градове да оздравеят.