Проектът с лаконичното име “Един човек” представлява интерактивна и високотехнологична намеса в градската среда на столицата. Инсталацията е дело на Венелин Шурелов и в продължение на една година ще присъства в градския пейзаж на София – на мястото на бившия Мавзолей, в близост до Двореца и Народния театър. Основната концепция зад творбата е да отразява живота в града чрез отделни фрагменти от образи и данни, базирани на анализа на движението на минувачи.

Фотоколаж, представящ облика и мястото на бъдещата арт инсталация в сърцето на София – „Един човек“, ситуирана върху мястото на разрушения мавзолей на Георги Димитров | Източник: oneperson.bg.live

Какво представлява “Един човек”?

Визуалното измерение на инсталацията представлява 13-метров обем, изграден от модулни стоманени ферми, с монтирани двустранно върху тях високотехнологични LED екрани. Съдържанието, което ще се излъчва върху екраните, е резултат от сложен алгоритъм, работещ в два основни режима или две основни направления.

Схеми от процеса на проектирането на „Един човек“, изясняващи морфологията на неговата структура и принципите на модулност на металните ферми, изграждащи произведението | Източник: oneperson.bg.live

Първият режим е израз на данни, получени от две двустранно монтирани на инсталацията камери. Той представлява резултат от заснетите кадри на минувачите в района. През малки интервали от време повтарящ се кратък запис от видеонаблюдението се качва като фрагмент върху екраните.

Визуализации, показващи методиката на проектиране на събраните и обработени от многобройните сензори и камери в града данни | Източник: oneperson.bg.live

Вторият режим на работа на алгоритмите е генериран от комплексен анализ на данни, получени от различни сензори в града и съдържащи информация за натоварването на градската инфраструктура и различни аспекти на околната среда в реално време. Тези данни формират огромно информационно пространство, наречено BigData. Накратко казано, “Един човек” е

визуален и функционален израз на данните за характера на градската тъкан и движението на автомобилните и човекопотоците.

Двата режима за генериране на екранно съдържание работят заедно и в синхрон и водят до изграждането на една електронно-визуална среда, проектирана върху екраните.

Кадър от монтажа на инсталацията | Източник: Официална страница на „Един човек“ (Facebook)

Това е първата по рода си високотехнологична артистична инсталация у нас. Нейното реализиране е възможно посредством финансиране, получено по програма „Навън“ на Столична община, за подпомагане на временни художествени произведения в градска среда – площадка „Мавзолей”, а експозиционният й период се равнява на малко над една календарна година. В рамките на периода от 1 ноември 2020 г. до края на 2021 г. столичани и гостите на града ще могат да станат свидетели и да съпреживеят интерактивната инсталация.

Кадър от монтажа на инсталацията, показващ металната конструкция на съоръжението завършена | Източник: Официална страница на „Един човек“ (Facebook)

В епицентъра на събитията

Може би най-противоречивият аспект от проекта е свързан с най-фундаменталната му характеристика – мястото на неговото експониране. Инсталацията се разполага на мястото, на което преди разрушението си през 1999 г. се намираше Мавзолеят на Георги Димитров – дългогодишен символ на социалистическата власт у нас.

Кадър от монтажа на инсталацията | Източник: Официална страница на „Един човек“ (Facebook)

По стечение на обстоятелствата, локацията, на която в момента се изгражда “Един човек”, а по-рано и „Бранзовата къща“, попада и в епицентъра на настоящите антиправителствени протести. В този ред на мисли бихме могли да кажем, че тази намеса ще предизвика бурни обществени реакции – вероятно както положителни, така и отрицателни, именно поради мястото си в една от най-горещите точки на София и въобще страната в момента – край жълтите павета.

Произведението на съвременното интерактивно изкуство е разположено на площадка „Мавзолей“ – в близост до сградата на Президенството и Народния театър, на мястото на което преди 1999г. се намира мавзолеят на Георги Димитров | Източник: oneperson.bg.live

Разнополюсните мнения по повод инсталациите

Една от основните теми, дискутирани по повод произведението на Венелин Шурелов, е именно необходимостта от преосмислянето на ключови места и сгради, свързани с наследството на тоталитарния режим у нас. Експерти от средите на политиката, архитектурата, историята и изкуството у нас са на различни мнения. Едно обаче е сигурно – подобни намеси са факт в различни страни по целия свят, независимо от това каква точно е тяхната същина и материала форма. Посланията, които те носят, макар и изразени по различен начин, са ясни и говорят за разпознаване и прегръщане на миналото, независимо от неговия политически контекст.

Източник: oneperson.bg.live

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Биляна Апостолова
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Охлаждането на интериорите – бъдещето на вътрешния дизайн?
Едно от основните предизвикателства за бъдещето на архитектурата

Проблемът с глобалното затопляне е все по-актуална тема, що се касае до бъдещето на човече…