Инж. Борис Цанков за ролята на УАСГ във водоснабдяването на българската полярна база на остров Ливингстън в Антарктика

Доц. Борис Цанков е преподавател в катедра „Хидравлика и хидрология“ при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Бил е Зам. декан на Хидротехническия факултет, както и Зам. ректор на Университета. Има близо 30 годишен опит в проектирането и изграждането на инженерна ВиК инфраструктура. Участва в две поредни национални антарктически експедиции с цел проектиране и ръководството на изграждащата се нова инженерна ВиК инфраструктура на Българската полярна база „Св. Св. Климент Охридски“.

• Какво представлява проектът за водоснабдяване на българската полярна база на остров Ливингстън, Антарктика? Какво бе Вашето участие в него?

България е една от 29-те страни в света, които са членки на Антарктическия договор и притежават полярна база на ледения континент. Началото на нашите антарктически експедиции е поставено през далечната 1987 г. Българската полярна база “Св. Климент Охридски” е изградена с много ентусиазъм от първите наши полярници, водени от проф. Христо Пимпирев.

Основната дейност на полярната база е развиването на научна дейност, главно в областта на геологията, геофизиката, биологията, климатологията и медицината. За осигуряване на комфортни условия за работа и живот на полярниците от съществена важност е наличието на устойчива инженерна инфраструктура, част от която е и водоснабдителната система на селището.

До момента водоснабдяването се е осъществявало посредством преместваеми маркучи, които да провеждат вода от водоизточника до сградния комплекс. Тази система е твърде неустойчива по отношение на суровите климатични условия в Антарктика и води до чести прекъсвания на водоснабдяването. В момента в ход е изграждането на нов лабораторен корпус, които е отдалечен на около 150 м от основното селище и за неговото обезпечаване с питейна вода се наложи подмяна на съществуващата водоснабдителна система.

От ръководството на Националния център за полярни изследвания ми бе поставена задача за проектиране и изграждане на нов водопровод, който да обезпечи с необходимото водно количество и напор както съществуващата застройка, така и новостроящия се лабораторен корпус.

За целта бях командирован и взех участие в последните две национални антарктически експедиции – 31-вата и 32-рата. По време на първата от тях проучих наличните водоизточници и възможните трасета за полагане на тръбопровода, а в рамките на втората ръководих самото изграждане на първия етап – от водоизточника до съществуващото селище.

Освен суровите климатични условия и тежкия за работа терен, основно предизвикателство за извършване на каквито и да е строителни дейности е и необходимостта от много прецизно планиране и доставка на необходимите материали, инструменти и механизация за строително-монтажните работи. На Антарктика няма магазини и складове и е невъзможна допълнителна доставка, ако някой от необходимите модули е пропуснат да бъде доставен на обекта. 

• Какви са основните предизвикателства, пред които се изправихте като ръководител на проект, изпълнен в толкова екстремни условия? Каква технология беше използвана в проекта и как тя се адаптира към условията на Антарктика?

Подмяната на съществуващия водопровод включва свързване на водоизточника, който представлява поток, образуван от топящия се ледник, разположен на около 300 м от основната сграда на базата (етап 1) и продължението му до новоизграждащия се лабораторен корпус (етап 2). 

Водопроводът бе изпълнен от предварително топлоизолирани тръби. Основната цел на топлоизолацията е да запази температурата на постъпващата в тръбопровода вода. В края на втората част от водопровода се предвижда изграждането на резервоар. 

За да се предотврати замръзването на водата в тръбопровода, течността ще бъде в непрекъснато движение. Когато няма консумация от сградите, водата ще пълни резервоара, а при напълнен резервоар тя ще прелива и ще се изтича към океана. На Антарктика не съществува т. нар. точка на замръзване и водопроводящите съоръжения не могат да се предпазят от замръзване посредством полагането им на определена дълбочина. 

Освен ниските температури предизвикателство представлява и тежкият за работа терен.

Земната основа е съставена от натрошени камъни. Поради липсата на точка на замръзване, водопроводът бе положен на 10-15 см над терена, закрепен посредством скоби, захванати за анкерирани в земята стоманени шпилки. Обикновено, на всички конструкции в Антарктика се осигурява известен просвет над земната повърхност, който да предотврати навявания и натрупване на сняг и лед около тях. Поради сложността на терена, определянето на трасето на водопровода в ситуационно отношение се извърши на терен, тръба по тръба, а не каквато е практиката в цивилизацията – първо на чертеж. Отделните тръбни звена бяха съединени посредством муфи на електро заварка. Участъците около муфите се изолираха допълнително с оглед да се получи пълна топлоизолация на целия тръбопровод.

• Какви ще бъдат ползите за местната общност и за участващите организации след завършването на проекта?

Българската полярна база е сезонна и е обитавана по време на летния сезон – от началото на декември до края на март. Полярниците, които я обитават са учени, полеви асистенти и логистици. Работата им като цяло е на открито и наличието на непрекъснато водоснабдяване осугурява комфорта им на работа и живот. След реализирането на етап 1 от проекта положителният ефект веднага се усети – спря прекъсването на водоподаването при понижаване на температурите, повиши се и налягането във водочерпните прибори.

• Каква е ролята на университета в подготовката на специалисти за подобни проекти и какви уроци за бъдещите специалисти могат да бъдат извлечени от Вашия опит?

Обучаващите се в УАСГ получават не само необходимите за избраната от тях професия знания, но и достатъчни умения за практикуването й. Учебните планове при нас предвиждат не само аудиторни занятия, но също така и лабораторни упражнения и учебни практики. Още след 3-ти курс повечето от студентите ни започват да стажуват в проектантски и строителни фирми и да трупат професионален опит.

Проекти като този за изграждане на водопровода на полярната ни база помагат също при обучението на студентите от Хидротехнически факултет. По време на лекциите си по хидромеханика и хидравлика отделям време, за да им разкрия предизвикателствата, пред които сме се изправяли при реализацията на проекта. Убеден съм, че тези разкази ще оставят траен отпечатък в съзнанието на студентите ми и ще допренесат за обогатяването на техните познания в областта на изграждането на водопроводи в условия, близки до полярните.