• Защо създадохте форума „Лидерите, които строят“?

Христо: Основната ни цел беше да дадем възможност на хората, които са избрали да се развиват в строителната индустрия, да черпят опит, вдъхновение, знание, информация за това, което се случва в строителния бранш, от реално практикуващи хора с много голям опит.

Александър: Първо, ще кажа защо изобщо правим не само форума, а и всички проекти, които реализираме. Причината е, че още като студенти в УАСГ усетихме липса на контакт с бизнеса, която в последните 7-8 години се опитваме да запълним. Един от проектите, с които го правим, е „Лидерите, които строят“. Конкретно, събитието се „роди“ като идея преди около пет години и е вследствие на енергията и заряда, които получавахме от срещи с мениджъри на водещи компании в строителството. На тези срещи с тях виждахме, че те са нормални хора, които с работата си, тръгвайки от скамейките, на които ние бяхме по това време, са стигнали до сегашните си позиции.

  • Каква е мисията и посланието, което искате да оставите в младите специалисти, които посещават събитието?

Христо: Да бъдат проактивни, да не спират да се развиват и да търсят допълнителни избори и източници, да общуват все повече и повече, да споделят идеи, цели и прочие. По време на следването, колкото по-рано започнат да работят, толкова по-добре. Също така, да участват в допълнителни дейности, които ще ги доразвият по-бързо и чрез тях те ще изпреварят своите връстници.

Александър: Това е много клиширано, сигурно затова е и истина. Посланието, което искаме да предадем с всичко, което правим без изключение, е младите да си отворят съзнанието и да търсят различни възможности. 2019 г. сме и нямаме оправдание, че нямаме достатъчно информация, че не знаем.

Искаме да отворим съзнанието на студентите и да ги накараме да търсят.

  • Каква беше повратната точка, в която осъзнахте, че вашата реализация ще бъде различна?

Христо: Нямало е повратна точка, аз може би съм малко по-различен случай. Още от много малък знаех, че ще работя за себе си. Да, исках да стана строителен инженер и да се занимавам със строителство, защото вярвам, че нашата професия е изключително отговорна, една от най-отговорните. Тя оставя нещо след себе си, което понякога съществува дори с векове. Реално, в момента аз не се занимавам със строителство, а развивам проекти в нашата индустрия, по-скоро насочени към образованието. Стремя се някой ден да започна да се занимавам със строителство, но да си бъда собствен инвеститор и изпълнител.

Още във втори курс създохме stroiinfo.com и започнахме да си задаваме въпроса какво се случва, когато напуснем университета. Започнахме да пътуваме из цяла България и да се срещаме с различни компании, за да продаваме проекта си, тогава лека-полека осъзнахме, че не си се представяме буквално като проектанти, а сме от типа хора, които се „хранят“ емоционално от това да общуват. Доставя ни голямо удоволствие.

Александър: Моят повратен момент беше, когато отказах много апетитно предложение три месеца след като завърших от една от най-големите компании в България – да бъда един от ръководителите на един от най-големите по това време обекти в България. Причината е, че мечтата, с която влязох в университета – да ръководя големи обекти, в рамките на тези пет години се промени.

  • Как един млад човек се осмелява да се отличи и да начертае свой собствен път?

Христо: Ставайки по-инициативен или проактивен, не пропускайки възможности, опитвайки се да излиза от всякакви коловози и рамки, търсейки постоянно нещо ново в себе си и около себе си.

Александър: Честно казано, не е никак лесно. Зависи от конкретния човек. Това, което знам, е че сам си избираш това, което ще ти се случи. Нито родителите могат да ти бъдат оправдание, нито околната среда, нито университета, така че всеки сам си избира или конвенционалния път, или някаква промяна. Това зависи от всеки отделен човек.

  • Какъв съвет бихте дали към младите специалисти, които все още търсят своята реализация или искат да се преориентират?

Христо: Да са здраво стъпили на земята. Да са готови първо да дадат, преди да поискат. Да бачкат не само от 9 до 17, а повече, ако искат да получават повече и в буквален, и в преносен смисъл. Да уважават всеки човек по пътя си, независимо от капацитета му – умствен, социален, финансов и т.н.

Александър: На първо място, смятам, че строителната индустрия е много, много добро място за реализация, тъй като тя ти дава възможност да участваш в много предизвикателни проекти. Това води до работа на международно ниво във връзка с решаването на проблеми по време на управлението и работата по тези проекти. Работи се с много хора, с много различни технологии, голяма част от тях са от различни страни. Интернационална е специалността. Не може да очакваш, че си в България и ще работиш само на този пазар или само с български продукти. Трябва да си готов да комуникираш с различни хора най-малкото в Европа, а това според мен е плюс. Друго нещо, което мога да изтъкна за себе си, чисто емоционално, е че оставяш следа след себе си. Имал съм много срещи с много опитни хора, които вече на преклонна връзка с удоволствие разказват на внуците си в кои големи обекти, зали, хотели, които ние сега посещаваме, са участвали при изграждането.

Професията трябва да ти носи удовлетвореност.

Христо Христов и Александър Маринчев този път ще застанат от другата страна – като гости на събитието на „Лидерите, които строят“ с тема „Другата реализация“. То ще се проведе във вторник, 23-ти април, от 18:30 във фоайето на новата сграда на УАСГ. Запазете своето място тук!

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Дългият живот на покрива – чрез цялостна система
Инж. Николай Кънчев, Solution Manager на БРАМАК България

Какво трябва да знаем непременно, когато решаваме да строим собствен дом? Когато човек пре…