Между хобитата и архитектурата

Днес ще ви представим един професионалист в строителния сектор в друга светлина. Арх. Иван Кунчев е създател на Kunchev Studio. Освен това, той жонглира доста успешно с редица интереси и хобита – тренира бягане и кросфит, свири в група и какво ли още не. Имам удоволствието да работя редом с него по разнообразни архитектурни проекти и различни нива на проектиране. От първо лице мога да потвърдя, че 24-те часа дневно не стигат, за да правиш всички прекрасни неща, които те вълнуват. Иван ни разказва къде са допирните точки между хобитата и професията…

• Как преминава един твой ден?

От една година насам един мой ден преминава по малко по-различен начин. Ставам без аларма, тоест със аларма, но тя е от човешки организъм. Денят ми започва между 5 и 7 часа – не се знае кога. Следва преобличане, сменяне на памперс, правене на закуска на дъщеря ми, приготвяне за работа и отиване в офиса. В редки случаи към програмата се включва и едно по-ранно бягане към 5-6 сутринта, за да мога да поема грижата за дъщеря ми, преди да се е събудила.

Работният ми ден започва с текущи задачи и проекти. Приел съм от сутринта до 13 часа да бъде строго работен, с идея да е максимално продуктивен. Това означава, че не се правят срещи до обяд, не се отмятат административни дейности, върши се техническа оперативна работа в офиса, както и комуникиране по отделните проекти. Пожелателно е в 13 часа повече от спешните неща да са свършени. Към 14-15 часа се отделя час и половина за спорт, след което се връщам обратно в офиса. Следват заключителни часове работа до 18:00-18:30. Тогава се занимаваме с административни дела, които не са никак малко. Всеки, който има фирма, знае.

• Разкажи ми за интересите си, които си превърнал в начин на живот.

По-открояващите се от тях, както вече стана дума, са спортът и най-вече бягането. Поводът беше маршрутът Ком-Емине, който изминахме преди три години с приятели. Оттогава тази идея узря, без преди това да ми е било интересно и да съм се стремил към нея. Като цяло обичам такива „издевателства“. От много време тренирам кросфит, вече седем години. Доста любителски, без никакви кой знае какви постижения, но регулярно.

Започнаха да ми стават много интересни предизвикателства с такъв интензитет.

На тренировка веднъж стана дума за Витоша 100. Помня как изпаднах в недоумение как някой може да избяга или извърви 100 километра наведнъж. Това обаче явно пося някакво много мъничко зрънце. Пет-шест години по-късно се случи отново да повдигнат темата в залата. Реших да отида. В крайна сметка се провалих на 60-тия километър, но това задълбочи интереса ми от такива по-дълги „издевателства“ над тялото.

След Витоша 100 „ми се отвори апетитът“. 700-те километра на Ком-Емине за 18 дни все още ми се виждаха невъзможни, но ми беше интересно. Знаех за хора, които не са много далече от моето физическо ниво и са го правили. Казах „Участвам“. Това отключи цялостната страст към бягането.

Сега бягам три до пет пъти в седмицата, като целта ми е да бягам по 50 км на седмица общо.

• Разкажи ми какво място заема кросфитът в живота ти.

Кросфитът е спортът, който ме извади от периода, през който мисля, че всеки един мъж преминава в късните 20. Тогава понякога се достига до наднормено тегло или поне не оптимално тегло. Никога преди това не съм ходил на фитнес. Много близък мой приятел отвори зала за кросфит през 2010 г., като това беше една от първите в България. Аз, естествено, бях на първата тренировка. Сякаш планетите се наредиха.

Помня, че в началото се мъчех искрено.

Но не след дълго имаше доста сериозни резултати в килограмите. Два месеца по-късно получавах коментари от вида „Какво сте направили с него, не мога да го позная!“

А понякога хобито и професията се преплитат още по-пряко. Това е залата на Crossfit Serdika, създадена по проект на Kunchev Studio.

Така кросфитът продължи да присъства като част от живота ми. Това интензивно натоварване за много кратко време при мен отключва невероятни позитиви след тренировка. Освен че се раздвижваш и подобряваш мобилността си, получаваш прилив на енергия, муза, вдъхновение.

Залата притихнала очаква следващата тренировка.

• Освен за спорта, има ли друго хоби, за което искаш да ми разкажеш?

Другото, за което мога да разкажа, е много силно застъпено от много отдавна – от 2001 г. насам, когато започнах да свиря на музикален инструмент. От пети клас свиря на пиано, което продължи до началото на студентството ми. Тогава започнах да свиря и на китара, с приятели от училище сформирахме групи, тези групи прерастваха в други групи, някои останаха и до ден днешен, някои се разпаднаха.

Музиката винаги е била много силно застъпен елемент в живота ми.

Изключително много време съм отделил на концерти, албуми, записи, дори турнета, макар и в много малък мащаб. Музиката ни е малко по-трудно смилаема и по-тежка, с повече сърдити и викащи хора (смее се). Това е другото ми хоби – свирене и отчасти пеене.

• Как музиката допълва архитектурата?

Архитектурата помага страшно много за структурирането в музиката.

Става дума за начина, по който ние сме свикнали да си представяме пространствата и отделни сценарии, как материалите и слоевете на една сграда взаимодействат един с друг, за да се случи проектът. Много сходно като структура е и в музиката. През последните 15 години съм въвлечен в създаване на авторска музика. Архитектурата винаги ми е помагала да мога да си представя аранжимента, дори къде какво още ми е необходимо.

Ако една фасада е “скучна”, какво би сложил на нея? Съответно е същото при една песен, от какво би имала нужда – от фин детайл или генерална промяна на структурата.

Така е и в сградите – понякога ритъмът е сбъркан.

• А как спортът помага на архитектурата?

Ако се върнем на спорта, той има няколко полезни действия. Първото е чисто здравословно – гориш неща, които трябва да бъдат изгорени. Второто е, че неминуемо подобрява естетиката на тялото и външния ти вид. Третото е нещо, което споделих в началото на разговора ни – повишените нива на хормон на щастието и други вещества в тялото, които генерално подобряват начина, по който се чувстваш, правят те по-позитивен и вдъхновен.

Ефектът от спорта много ми е помогнал да се справям със злободневни неща от архитектурната професия.

Спортът те изчиства от това. Най-общо може да се каже, че ти чисти стреса. След спорт ти си много по-продуктивен. Затова са ми много важни тези часове. Продуктивността ми скача рязко.

• Как намираш сили да съвместяваш толкова неща?

Тук задължително присъствие има Оля – моята съпруга. Тя е човекът, чието мнение винаги ми е помагало в различни лични и професионални аспекти. Дава ми изключителна опора и подкрепа и смело мога да кажа, че е истинско вдъхновение. Знаем, че сама по себе си архитектурата е достатъчно времепоглъщаща, а като прибавим едно бебе и всички гореизброени странични занимания мога само да съм й благодарен за търпението!

• Кои са хората, които те вдъхновяват – като професионалист, като човек?

Веднага се сещам за Джордан Питърсън – канадски преподавател и психолог, който се занимава с темата за човека и как той може да намери своето място в съвременния свят. Той говори за личностно развитие, но на леко по-научно ниво, не толкова мотивационен тип говорител.

Не мога да подмина и Гари Вайнерчук, просто ми е супер любим, най-малкото нося и неговите обувки. (смее се) Той е мотивационен говорител, предприемач и собственик на много компании, включително голяма медийна група. Ако Роман, Сашо, Ники и Коко са треньорите ми по кросфит в спортно отношение, Гари ми е треньор по бизнес и маркетинг. И по-точно как да се продадеш по-добре, къде да го направиш по-ефективно.

Ако говорим за архитектура, ме вдъхновява Бярке Ингелс. Работата му ми харесва, което е странно, защото никога не бих се замислил да тръгна в подобна посока. Не бих използвал негови проекти за референции за наши проекти, отделно и мащабът е съвсем различен. Но определено намирам нещо интересно в неговия подход. Бярке ме вдъхновява не само от това, че измисля иновативни сгради, а че е толкова млад, успял е по такъв начин да разгърне своя потенциал, да направи толкова известна компания.

Другият, който ме вдъхновява, тотално противоположен като мащаб, е един канадски архитект – Ерик Рейнолд, който има блог и YouTube канал – 30×40 Design Workshop. Мога да го определя като видео помощник за архитектите. След като гледам негови видеа, ме обзема желание да работя, да рисувам перспективи, да използвам повече ръцете си, да правя макети, да мисля концепции.