Историята на високото строителство на сгради всъщност не датира много назад във времето. Небостъргачите, или поне това, което асоциираме днес със значението на тази дума, започват да се появяват преди около 50 години. Въпреки това най-ранните проявления на публичните сгради с голяма височина датират от началото на XX-ти век. В този период в Ню Йорк и Чикаго протича истински разцвет на появата на нови офисни сгради, които надхвърлят многократно мащабите на масовото строителство към онзи момент.
На какво се дължи началото на експанзивното строителство на високи сгради?
Причините за появата на този процес са няколко. От чисто финансова гледна точка, след края на Гражданската война (1861-1865 г.) САЩ претърпява голям икономически подем. Все повече хора предпочитат градския начин на живот и това поражда големи вътрешни миграции. Като естествено следствие от това, териториалният обхват на градовете нараства. Същевременно с това строителните специалисти осъзнават необходимостта от нарастване на градовете не само площно, но и във вертикален план.
До последното десетилетие на XІХ-ти век липсва технологичният ресурс за масовото създаване на високи сгради.
Не е налична оптимална конструкция, която да е едновременно издръжлива и рентабилна, за да намери широко приложение. Макар и да съществуват няколко по-ниски сгради, построени до момента с рамкови метални конструкции, едва в началото на XX-ти се достига до истински пробив. Височините от порядъка на 180-200 метра вече не изглеждат като блян. С реализирането на първите сгради от подобен мащаб в сърцето на Ню Йорк – Манхатън, архитектурата достига нови хоризонти и настъпва т.нар. “златен период” за строителството на небостъргачите.
Промяната на силуета на Ню Йорк
Знаковите Flatiron building (90 m), Singer Tower (210 m), Metropolitan Life Insurance Company Tower (214 m) и Woolworth Building (241 m) предизвикват възхищението на света, но и бурни реакции от страна на жителите на града. Архитектите им са разкритикувани за това, че завинаги бележат градския силует и развалят добре балансирания облик на града, съставен до момента от еднотипни сгради със сходна височина.
Въпреки че все повече подобни сгради започват да “изникват” в сърцето на Голямата Ябълка, една от тях приковава погледите на света с уникалния си облик. Превърнала се в символ на града и част от редица филмови сцени,
Flatiron building е най-забележителната сграда от периода на първите небостъргачи в САЩ.
Обемно-пространственото решение на сградата е продиктувано от това, че е реализирана върху триъгълен парцел. Ситуирана на пресечката на две легендарни улици в централната част на Манхатън – Пето авеню и Бродуей, сградата притежава триъгълно планово решение, което към момента на реализацията й не е срещано другаде.
Именно перфектното вписване в динамичната градска среда прави сградата уникална. Името “Flatiron” произлиза от приликата на сградата с чугунена ютия за дрехи – в буквален превод то означава точно това.
Каква е конструкцията на първия небостъргач?
Сградата, която е наречена от критиците „един от най-емблематичните небостъргачи в света и най-важният символ на Ню Йорк Сити“, е реализирана с помощта на мощни предварително напрегнати стоманени рамкови елементи, позволяващи издигането й на близо 90 m над уличната кота.
Елементите били толкова прецизно изработени, че монтажът им на мястото на строежа се случвало изключително бързо и лесно. Според официалните строителни документи конструкцията е била издигана с темпове от 1 етаж за седмица – скорост на строителство, която рядко е възможна и днес.
Фасадното решение на сградата е просто, но същевременно добре обмислено, така че тя да не променя актуалността си и до днес. Покритието от теракотени плочки създава перфектна симбиоза между околните сгради и динамичната градска среда и уличния живот, съчетание между забързани хора и автомобили. Перфектно балансираните размери на фасадните отвори създават комфорт за обитателите.
Макар и огромна, сградата опазва усещането за интимитет и запазване на човешкия мащаб.
Проектантите от DH Burnham & Co успяват да създадат шедьовър, който оставя своя белег в съвременната история на развитието на високото строителство.
Въпреки това, непосредствено след завършването си Flatiron building бива разкритикувана за нестандартния си външен вид и новаторска конструкция. Редица конструктори изказват мнение, че тя вероятно не ще понесе собствения си товар и след няколко години конструкцията ще се самоизноси.
Извисявайки се царствено на 90 m над улиците в сърцето на града, днес сградата успява да опровергае всяка една критика.
Превърнала се в икона, тя претърпява редица вътрешни преустройства и функционални промени. Въпреки това остава един от най-значимите обекти в сърцето на Голямата Ябълка. Небостъргачът е включен в снимките на много филми, сериали, известни фотографии и картички на града. Flatiron е определен за ключова забележителност на Ню Йорк през 1966 г., а през 1979г. е добавен в Националния регистър на историческите места. От 1989г. сградата притежава и статут на Национална историческа забележителност.
По всичко личи, че тя ще остане още дълги години символ на града и любимо място на нюйоркчани, както и пример за отлична хармония между архитектура и функционално работеща конструкция.
А вие какво смятате за мястото на небостъргачите в днешния свят? Преди време ви разказахме повече за развитието на силуета на София. Повече по темата можете да прочетете тук.