Документалният филм на италианския режисьор Франческа Молтени „Къде живеят архитектите?“ беше част от програмата на тазгодишното издание на фестивала Master of art (единственият в Източна Европа международен фестивал за документални филми за изкуство) в София. Своеобразният дневник на едно изследване в домовете на 8 главни герои от световната архитектурна сцена ни допуска в личния свят на Шигеру Бан, Марио Белини, Дейвид Чипърфийлд, Масимилиано и Дориана Фуксас, Заха Хадид, Марсио Коган, Даниел Либескинд и Биджо Джаин от Студио Мумбай.

Изложба “Къде живеят архитектите?” | Salone del Mobile Milano 2014
Филмът е представен през 2014г. в рамките на Salone del Mobile в Милано, придружен от съпътстваща изложба, разкриваща интригуващи факти от ежедневието на едни от водещите имена в сферата. Инсталация от снимки, макети, видеа и интервюта, дело на куратора и режисьор Франческа Молтени и сценографът Давиде Пицигони, поставя въпроси за основното пространство на обитаване, комфорт и творчество на архитектите. В акцент се превръща офис средата, доказвайки че липсата на свободно време при всеки от тях неизбежно трансформира работното им пространство в основно обитаемо място, асоциирано с дом.
Архитектурен хабитат – основни акценти:

Домът на Шигеру Бан в Токио | Изображение: archdaily.com
Извити отвори от полупрозрачни стъклени блокове пробиват основния обем на къщата на Шигеру Бан, завършена през 1997г. Философията на архитекта за семпъл и минималистичен живот можем да проследим освен в повечето му проекти, и в собствения му дом. Разположена в квартал Hangei Forest в Токио, сградата е проектирана така, че да избегне унищожаването на съществуващите дървета. Големите отвори позволяват проникването на околната среда, а пространствата са изчистени от излишни вещи. Носителят на Наградата Прицкер за 2014г. е известен с използването на хартиени тръби, обработени с водоплътно покритие, като устойчив материал в много авторски проекти – частни къщи, църкви, убежища и социални домове. В дома му също присъства обзавеждане от колекцията CARTA – мебели, създадени от картонени тръби, фиксирани чрез скрити връзки към рамки от шперплат.

Домът на Масимилиано и Дориан Фуксас в Париж | Изображение: archdaily.com
Поглед в парижкия дом на Масимилиано и Дориана Фуксас показва ярък интериор с открити дървени греди на тавана и голяма камина. Към това архитектите са добавили пастелни цветове и оригинални мебели на Jean Prouvé (френски самоук архитект и дизайнер). Жилището е асоциирано със сцена, която напълно отразява същността на човек, но и внася фантастично противоречие между това, което си, и живота, който живееш. Eволюцията, която откриваме в творчеството на архитектите през дългогодишната им практика, личи и в разбирането им за обитание. Те смятат за изключително интересен факта, че имат възможността да проектират съвременния свят, а да обитават стара сграда, пропита с история.

Домът на Масимилиано и Дориана Фуксас в Рим
„Мисля, че Рим и Париж са последните спомени за това, което представляваше градът“, споделят италианските архитекти. Това е причината да основат своята практика във възстановен ренесансов дворец в Рим, недалеч от площад „Навона“. Възприемайки Европа за един град, чиито квартали са на час и половина един от друг, те смятат за основен признак на лукс наличието на пространство и светлина в дома.

Домът и студиото на Дайвид Чипърфийлд в Берлин | Изображение: archdaily.com
След като му възлагат да възстанови Neus Museum през 1997 г., Дейвид Чипърфийлд премества офиса и дома си в берлинския квартал Mitte. Британският архитект проектира комплекс от бетонни кубоиди в характерния стегнат, минималистичен и сдържан маниер. Централен елемент на ансамбъла е двуетажна столова с вътрешен двор, която е достъпна за всички жители – място за събирания и социализация.

План на комплекса | Берлин
Пропорциите на бетонните кубчета са в синхрон с тези на съседните сгради, а тяхното умело позициониране върху продълговатия парцел е довело до последователност от тесни и по-широки външни пространства с високо качество на обитаване.

Интериорен излед от дома на Дайвид Чипърфийлд в Берлин | Изображение: archdaily.com
Видимият бетон навлиза и във вътрешността на помещенията – стените и таваните са обработени единствено с полираната замазка, което допринася за пуристичния характер. Интериорът е допълнен с италиански мебели от 50-те и 60-те години, но присъстват и смели цветни петна – зелен диван от кадифе и ярка оранжева библиотека, която разделя пространството между кухнята и хола.
„Домът е важен! Всички се нуждаем от убежище!“

Интериорен изглед от офиса на Заха Хадид в Лондон | Изображение: archdaily.com
Думи на Заха Хадид (1950г – 2016г) – първата жена архитект, носител на Награда Прицкер през 2007г., приживе ни споделя своята философия за дом, формирана от детството й в Багдад. Към 2014г. тя обитава сградата на своя офис в Лондон. Интериорът на студиото на Zaha Hadid Architects е изпълнен с оригинални произведения на изкуството и модели, документиращи проекти от цялата й кариера с характерните органично извити повърхности. Тя сравнява елементите от обзавеждането със сградите в градската среда и способността им да дефинират пространствата. Твърди, че не е възложила на студиото си да проектира дома й и причината е, че няма да се справят, тъй като са прекалено ангажирани.

Домът на Даниел Либескинд в Ню Йорк | Изображение: archdaily.com
Нюйоркският архитект Даниел Либескинд пребивава в ярко осветен апартамент, чийто център е чертожната дъска. Той е убежище от шума и суетнята на Манхатън. Допълнения в интериора са столовете Le Corbusier, непретенциозни бели завеси и много книги. Mаса с червени крака и гранитен плот е следвала семейството през дългото му пътуване до Ню Йорк.

Домът на Марио Белини в Милано | Изображение: archdaily.com
Домът на миланския архитект Марио Белини се помещава в сграда от 19-ти век, реконструирана от Piero Portaluppi (италиански архитект 1888г.-1967г.). Характерен елемент е деветметровата библиотека/стълбище, която преминава през цялото жилище. Специална система тип “скеле” му помага да достигне най-високите рафтове. Стените на дома му са изпълнени със цветни абстрактни стенописи, които оживяват и допълват пространството. Светещи меки мебели от колекцията Via Lattea, дело на архитекта, са авангардно допълнение към интериора и на собствения му дом.

Домът на Марсио Коган | Изображение: archdaily.com
Жилището на бразилския архитект Марсио Коган се намира на 12-ия етаж на сграда, която той е проектирал през 1980 г. Ексцентричното пространство е пълно с произведения на изкуството, скулптури и други любопитни миниатюрни предмети, а пианото е основен център в апартамента.
„Имам силна връзка с филмите още от студентските си години. Това e създало спонтанен процес при проектирането. Винаги създавам герой, който ще живее или използва въпросното пространство” – споделя Марсио Коган.

Домът и студио на Биджо Джаин в Мумбай | Изображение: archdaily.com
Финалният дом, с който ни запознава филмът, е индийската провинциална резиденция и студио на директора на “Студио Мумбай” – Биджо Джаин. Архитектът живее и работи с екип от 60 души, включващ каменоделец и дърводелец, на 30 км извън Мумбай. Голям плувен басейн е разположен в задната част на къщата, а скромна читалня в библиотеката е място и за медитация. Тази къща е дом на екип от хора, комбиниращи традиционни техники и съвременен подход в своята работа.
8 къщи, 8 истории, 8 парадигми на съвременния живот
Емблематичният и парадигматичен прочит на убежището, в контекста на дома като тема, е отражение на тенденциите на съвременния живот. Той размива границата между работна среда и лично пространство, представяйки ни свят, в който първото несъмнено подчинява второто. Домът на архитекта е отражение на неговите мании, а в представените примери на величия от архитектурната сцена, основната мания е призванието.
Вижте проекта на Студио Фуксас за площад Света Неделя