Солаковият хан в Букурещ – за историята и предстоящата реставрация

В Румъния се намират редица интересни сгради и паметници, тясно свързани с българската история. Такава сграда е и Солаковият хан в Букурещ, който въпреки значимата си роля в историята и безспорните си архитектурни качества, от дълги години е изоставен в рушащо се състояние. 

В началото на февруари тази година, кметът на Букурещ- Никушор Дан, обяви в социалните мрежи, че през март започват дейностите по консервация и реставрация на Солаковия хан.

Предвижда се сградата да се превърне в новото културно пространство на румънската столица.

Историята на сградата

Солаковият хан е построен от двама братя от град Свищов – Солакоглу, и носи тяхното име. Днес той се намира в центъра на град Букурещ, но през 1859 г., когато е построена сградата, тя е попадала в покрайнините на града. Днешният булевард „Каля Мошилор“ е една от най-старите и оживени артерии в града с над 400-годишна история. Някога това е бил пътят, свързващ търговския център при Княжеския дворец с големия пазар извън града.

Мащабите на съоръжението са били наистина впечатляващи за времето си.

В главната част на сградата, откъм улицата, живеела многобройната фамилия Солакоглу, а останалата е била превърната в хан, който впоследствие е служил като подслон за българските революционери – емигранти в Румъния. Стаите за настаняване в хана са били около 100 на брой, а тяхната застроена площ достига 1000 кв.м.

Разпределение на помещенията

Партерното ниво на сградата е било отредено за магазини, отдадени под наем на различни търговци. Достъпът до вътрешния двор се е осъществявал през две високи порти. През тях свободно можели да преминат пълните догоре със стока каруци. Дълбоките и хладни мазета на хана били използвани за склад. Вечер портите се затваряли и пазели стоката и хората от крадци.

Зад хана, в по-нови сгради, се е помещавала първата макаронена фабрика в Букурещ. За разлика от странноприемницата, някои от постройките на предприятието са в добро състояние и дори се обитават днес. 

Българската следа в историята на хана

Най-вдясно на партерния етаж, откъм улицата, където все още са запазени орнаментите над шестте прозореца, се е намирала редакцията, в която председателят на БРЦК Любен Каравелов е издавал вестниците „Свобода“ и „Независимост“, списание „Знание“ и много книги.

Печатницата също е била в Солаковия хан. Тук Ботев през 1875 г. редактира и печата своя вестник „Знаме“. В Солаковия хан Левски съгласува с Каравелов своите действия по подготовката на българите за въстание. След случилото се с Димитър Общи, Апостола взема архива от Ловеч и тръгва към Солаковия хан за разговори с Каравелов, но е заловен от заптиетата в Къкринското ханче.

Тук се е намирала изоставената мелница, за която Ботев пише в писмото си до Киро Тулешков в края на 1868 г.

Предполага се, че тя се е намирала на мястото, което сега е покрито с асфалт. Именно там, в мелницата на хана в двора, през 1868 г. Христо Ботев и Васил Левски преживяват заедно една изключително студена зима.

Какво води до разрухата на сградата?

През Втората световна война, при американска бомбардировка над Букурещ, голяма част от сградата е унищожена. През 1948 г. ханът става собственост на румънската държава. През социализма имотът е използван за настаняване на социално слаби граждани и запазва тази функция до края на 80-те години, когато е имало опасност да бъде съборен от властите. 

Тогавашният български посланик в Букурещ – Петър Данаилов, започва да води преговори с румънските власти за реставрирането на хана и превръщането му в Български културен център, но идеята не се реализира. 

Въпреки че през 1997 г. сградата е обявена за паметник на културата от местно значение, тя продължава да тъне в разруха. През 2003 г. потомците на братята Солакоглу успяват да си върнат собствеността на имота.

Сегашното състояние на сградата

След като през януари 2019 г. част от фасадата и мазилката се срутват, Общината на град Букурещ сезира разследващите органи и започва наказателно досъдебно производство срещу собствениците. През същата година Общинският съвет приема решение за откриване на процедура по отчуждаване на сградата с цел извършване на дейности по съхранение. 

Това означава Солаковият хан да премине от частна собственост в притежание на общината на Букурещ, за да бъде изцяло реставриран и превърнат в общинско културно пространство. 

След изборите през септември същата година, администрацията на града е сменена, но мисията за спасението на Солаковият хан е приоритет и за новите управляващи.

През март 2024 г. се планира официално да стартират дейностите по консервация и реставрация на Солаковия хан.

След етапа на обезопасяване на сградата, ще започнат консолидационните работи, като се запазят оригиналните елементи на сградата.

В социалните мрежи кметът на Букурещ – Никушор Дан, публикува как ще изглежда фасадата на сградата след ремонта

„След реставрацията Солаковият хан ще се превърне в културно пространство на Букурещ“, написа още той.

“Парите за прехвърляне на правото на собствеността вече са изплатени на старите собственици”, съобщи за БТА Юлия Баховски, сътрудник-редактор на БНР. Скоро ще започнат укрепителни дейности, за да се осигури безопасността на преминаващите покрай сградата хора. Тепърва се очаква намирането на средства за следващите етапи на възстановяване.

Разлика в подходите за опазване на паметниците на културата

При неглижиране на паметник на културата и липса на поддръжка от страна на собствениците, изглежда румънската държава предприема адекватни мерки. В такива случаи местните власти имат право да ги отчуждават и ремонтират. Този пример е показателен за добрата управленска политика за опазване на сградния фонд, особено когато става въпрос за недвижимото културно наследство. Това е проблем, който често се разглежда у нас, а подобни реакции от страна на общините са огромна рядкост.

Тук можем да си зададем и въпроса защо толкова значима за българската история сграда като Солаковия хан остава без каквото и да е отношение от страна на българските власти и те не инициират каквото и да е участие в процесите по реставрация, адаптация и социализация на обекта.

Чисто символно сградата играе важна роля за нашата история през XIX в. и интегрирането на тази памет във функциите и днес би било логичен подход. 

Имаме ли отношение към важни за историята ни паметници, особено към такива, намиращи се извън пределите на държавата ни, и можем ли изобщо да участваме адекватно в процесите по тяхното съхраняване, както и последващата им експлоатация? 

Подобен беше и случаят с Желязната църква в Истанбул, чието възстановяване се случи изцяло с финансирането и експертизата на турската държава. 

На този етап изглежда въпросите са реторични.

Повечето подобни примери отвъд границите ни се развиват и интегрират в живота на местните общности без адекватната намеса на българската държава и то при наличието на множество политики, които се опитват все по-силно да поощряват сътрудничеството между граничещи си държави, особено в контекста на Европейския съюз, какъвто е случаят с Румъния. 

  Още за Желязната църква, може да прочете тук

Източници:

Снимки: ARCEN

Българска телеграфна агенция

Площад Славейков

Актуално Свищов

БТВ Новините