Може би няма артист, който по-добре да изобразява недоразуменията в съвременната архитектура и градска среда от Франк Кунерт. Чрез снимки на ръчно правените от него миниатюри той създава сюреалистични сценарии, които ни карат както да се посмеем, така и да се замислим над ежедневието си. С какво всъщност неговите модели успяват да ни повляят така силно?
„Мезонет с перфектна локация и свързаност с обществения транспорт“ – може би сте срещали това описание като популярна шега в социалните мрежи. То е съпътствано с картината на Кюнерт „Под моста“. В нея подпорна колона на пътна артерия е превърната в малка двуетажна къща, чиято входна врата излиза непосредствено на уличното платно. Тази илюстрация сякаш представя перфектно ситуацията на съвременния жилищен пазар.
Climbing Hotel е друга негова миниатюра, изобразяваща хотел, разположен на бетонен пилон над паркинг. За да достигнат до стаите, посетителите явно трябва да имат познания на алпинисти. Ироничното е, че точно пред входа има оставено паркомясто за лица в неравностойно положение.
Всичко започва с идея, която се занимава с абсурдите в живота
Това казва Кунерт за собствените си творби. Идеите му произлизат от игра с думи и фрази. Комуникацията и странните понякога начини, по които днес се справяме със съществуването си, е неизчерпаема тема на неговата работа. Кунерт работи с малко черен хумор, като в моделите си преувеличава лошите страни на съвременния градски живот.
Отново представяща неудобствата на обитаването в големите градове, Кунерт ни представя картината „Едностаен апартамент“. Отворена врата ни показва еднопространствено жилище с тоалетна, легло под стръмен наклон, мивка и малки шкафове. Картината „Малък рай“ пък показва романтичен озеленен балкон, разположен върху изхвърляща замърсяване топлоелектрическа централа.
Познат в съвременната архитектура случай откриваме в „Място под слънцето“, където нов, просторен балкон напълно покрива този на съседната сграда. Бялата къща е в контраст със старата кооперация в съседство и отпадъка до нея. Това силно напомня за новото строителство у нас – кроено като по конец с максималните допуски по ЗУТ.
Творбите на Кунерт ни забавляват, но имат и нотка на меланхолия.
Самият той смята, че работите му разкриват амбивалентността на живота, комедията и трагедията на това, което наричаме „цивилизован“ свят. Сцените никога не представляват директно копие на съществуващи сгради, но авторът намира вдъхновение във всички архитектурни направления. Често черпи идеи от „грозни или скучни сгради“.
Франк Кунерт започва да прави модели през 80-те години на миналия век, а през 1994 г. започва и да ги снима. Процесът на работа се състои първо в скициране на сцената, а след това в нейното моделиране. За да направи сградите, той използва депрон, дървени клечки и велпапе. Миниатюрните предмети открива по битпазари и магазини за кукли.
Коронавирусът също проправя своя път в изкуството на Кунерт. По-рано тази година той създаде миниатюрата си „Стая с гледка“, която изобразява шезлонг, превръщащ се в дъска за скачане през прозореца. Негова по-стара творба от 2017 г., „Уединение“ – маса с високи прегради в битова немска кръчма, намира ново значение в съвременния контекст.
Самият той открива, че много от неговите модели отговарят на „новото нормално“, в което той не открива нещо странно. Това вероятно се дължи основно на факта, че Кунерт преследва темата за съвременното общество и комуникацията…