5 книги за архитектура, подходящи за начинаещи

Светът на книгите за архитектура може да бъде объркващ и непредсказуем. Често заглавия, които са известни и създават впечатление за достъпност на материята, всъщност са сложни, пълни с неразбираеми термини и с препратки към непознати за начинаещия архитекти и научни анализи.

Изброените по-долу произведения, за съжаление, все още не са преведени на български език, но са написани по достъпен начин и не изморяват с тежки термини и описания. Всяко едно от тях предлага различна идея или подход към архитектурата, които са лесно разбираеми, интересни и могат да отворят вратите на архитектурната теория към читателите.

1.Frederick, Matthew. 101 Things I Learned in Architecture School, 2007

101 кратки урока по дизайн, архитектурно чертане и презентиране, вариращи от основите на това как се чертае линия до сложността на теорията на цветовете. Обясненията са прости, ясни и винаги илюстрирани. 

Снимка: shopmies.com

Матю Фредерик, архитект и преподавател, събира на едно място основните въпроси, до които той и студентите му са достигали по време на креативната си работа през годините. Те дават опора, върху която студентите да градят по-задълбочените си проучвания, интереси и творчески изследвания, тъй като често в лекционните зали понятията започват да размиват границите си.

Ако сте студент и си задавате въпроса: “Откъде да започна?” или пък имате нужда от малко помощ в началото на проекта си – това е книгата за вас. 

2.Zumthor, Peter. Atmospheres, 2006

Вълшебно поетична, “Атмосфери” припомня най-важната цел на архитектурата – да създава среда, в която хората да се чувстват добре. Тя остава дълбоко в сърцето на читателя и в моменти, в които мислите му са вглъбени в изморителните чертежи, сметки и схеми на сградата, му напомня за хората, които ще се смеят в нея, за светлината, за уханията, за приветливите пространства… 

Снимка: preek.medium.com

Посетена в самото начало на процеса на проектиране, тя може да даде посока  на въображението на архитекта, а на тепърва навлизащите в света на книгите за архитектура любители – едно поетично начало. 

Книгата може да намерите тук

3.Unwin, Simon. Analysing Architecture, 1997

Книгата е международно призната като един от ключовите за архитектурното образование текстове. Тя поставя фундаментите, нужни за по-задълбоченото анализиране на архитектурните пространства. 

Саймън Ънуин дефинира основните елементи, които обособяват пространствата – граница, маркер, фокус, преграда, покрив и т.н., и разглежда примери от цял свят и от различни епохи, за да обясни архитектурните принципи, които стоят зад тях. Илюстрирана от автора, монографията показва как рисунките могат да бъдат ценен инструмент на архитектурния анализ. 

4.Pallasmaa, Juhani. The Eyes of the Skin: Architecture and the Senses, 1996

Claude-Nicolas Ledoux, “Eye Enclosing the Theatre at Besançon” Снимка: researchgate.net

Юхани Паласмаа твърди, че среда, възприемана само с очите, е бедна, и затова насърчава архитектите да създават пространства, които да са възприемани не само зрително, но и чрез допир, звук и мирис. В първата част на книгата той задава въпроса защо едно от петте ни сетива – зрението, доминира толкова много над останалите, когато става въпрос за архитектура и дизайн. Във втората дава насоки за това как архитектурата може да си взаимодейства и с останалите сетива, за да е по-плътна и цялостна средата на живот.

С развитието на технологиите и все по-дългото стоене пред екраните в ежедневието ни, визуалното започва все повече да доминира и превръща темата на книгата в още по-актуална и значима.

5.Tanizaki, Jun’ichirō. In Praise of Shadows, 1933

В есето си Джуничиро Танидзаки разкрива красотата на японската архитектура през призмата на източното възприятие за светлината и сенките. “Ако не съществуваха сенките, нямаше да има красота” – твърди той и разглежда присъствието на тъмнината в различните проявления на японската култура – в архитектурата, музиката, литературата, театралните костюми, храната, любовта… 

Снимка: nihonheikimasu.tumblr.com

Задава въпроси за това дали технологичният прогрес е задължително добро нещо и трябва ли да се случва с възможно най-голяма скорост, без да се съобразява с нищо – с нравите на хората, навиците им, традициите им, особено когато той идва отвън – от запад, където е създаден спрямо нуждите на различно в много отношения от японското общество.

Есето навежда и към размисли за това какво не оценяваме, когато мислим за собствената си култура.

Снимка: frameweb.com

Тадао Андо – световно известен и цитиран, като най-великия жив архитект, споделя: „Никога не съм бил добър ученик. Винаги съм предпочитал да уча неща сам извън час. Когато бях на около 18, започнах да посещавам храмове, светилища и чайни в Киото и Нара, в района има много страхотна традиционна архитектура. Изучавах архитектура, като ходех да разглеждам реални сгради и четях книги за тях.“

Приблизително по същото време Андо разказва, че е открил книга за Льо Корбюзие в книжарница втора употреба в Осака. „Прерисувах рисунките от ранния му период толкова много пъти, че всички страници станаха черни.“.