Заглавна снимка: Арх. Металкова на откриването на изложбата “Археология на забравата” в САМСИ
- Как започва работата Ви в обезлюдените села на България?
Преди 6 години Ива Таралежкова, която е председател на управителния съвет на сдружение „Деветашко плато“ се свърза с мен. Мисията на сдружението е да популяризира архитектурните и природни ценности на географската област, която постепенно запустява и остава далеч от погледите на обществото. Тогава аз се „запалих“ по идеята да документираме архитектурното наследство в с. Кърпачево, както и да анализиранеме последиците от запустяването на региона. Така започнахме съвместна работа под формата на летни архитектурни работилници със студенти от различни държави.
- Каква бе първоначалната Ви мотивация за организирането на ежегодни уъркшопи за студенти по архитектура в с. Кърпачево?
Сметнах, че тази идея би била една прекрасна възможност да запълня липсата на опит на нашите студенти в България по отношение на работата с естествени строителни материали. Практиката е едно звено, което все още създава проблеми в нашето образование. Според мен допирът с истинската работа мотивира студентите да осъзнаят по-добре естеството на тяхната професия и да видят прякото отражение на работата си. Всяко архитектурно наследство се състои от естествени строителни материали и е важно да запознаем студентите с тях, а този аспект почти липсва в нашето архитектурно образование.
- Смятате ли, че имаме нужда от повече международни и интердисциплинарни инициативи от това естество, за да породим интереса на студентите в материята за опазване на архитектурното наследство?
Този проект показа, че подобни международни и интердисциплинарни инициативи са изключително вдъхновяващи за студенти и преподаватели. Всички, които са участвали на летните уъркшопи в Кърпачево, се връщат многократно, за да работят заедно върху проектите ни всяка година. Смятам, че това е показателно за факта, че успяваме да „запалим“ младите архитекти за мисията за опазване на архитектурното наследство по автентичен начин.
Досега в инициативите имаме участници от държави като Англия, Естония и Тайван.
За наша радост тази година двама от тайванците се върнаха отново в Кърпачево, за да работят за мисията ни в едно обезлюдяващо се българско село. Смятаме, че вярата ни в този проект достига далеч извън границите на България и това е прекрасна мотивация да продължим да работим повече в тази насока.
- До каква степен такива работилници обогатяват познанията на студентите и ги доближават до практическия допир с архитектурата?
Тези работилници дават възможност на студентите да опознаят спецификата на всеки строителен материал и да получат представа за неговите възможности и ограничения, така че когато проектират на компютъра да знаят какви са особеностите при реализацията на идеите им на самата локация. Според мен това създава нужната подготовка за практикуване на професията в екип с изпълнителите и е важна част от архитектурното образование навсякъде, защото това е финалната стъпка при реализирането на идеята.
- Откъде се появи идеята за организирането на изложба с тази тематика, която в България се явява да бъде един от най-видимите резултати на модернизацията и глобализацията?
Заедно с Дарън Баркър от дълго време искахме да направим някаква инициатива, чрез която да наблегнем на темата за обезлюдяването на българското село и всички последици в загуба на култура, до което този процес води.
Това е актуален проблем на нашето съвремие, към който не искахме да останем безразлични.
С мои студенти вече съм организирала изложби към САМСИ (Софийски арсенал – Музей на съвременното изкуство) и така влязохме в контакт с тях и споделихме нашата идея. В изложбата искахме да представим последиците на тази криза и да покажем как тя вдъхновява идеи и желания за опазване на наследството у младите хора. Всички студенти, които идват на летните работилници, са окрилени и вдъхновени от мисията за опазване на културното наследство. Двама от нашите участници дори си купиха къщи на територията на Кърпачево и са превърнали опазването им в тяхна лична мисия.
- Какви са основните акценти в изложбата „Археология на забравата“?
Основните акценти на изложбата са микро-традициите в живота на обикновените хора от едно обикновено българско село от края на 19-ти век. Изложбата представя изконната идентичност на възрожденска България в духа на трудолюбие, взаимопомощ, гостоприемство, почтеност, почит към образование и култура, които са важни ценности за създаване на устойчиво развитие на нашите региони. Те би трябвало да бъдат приоритизирани и в нашето съвремие, за да продължаваме да се развиваме позитивно като общество. Заповядайте в САМСИ, за да усетите духа на изложбата от първо лице.
Изложбата е отворена за посещения до 22.09.2019 г. в САМСИ на бул. „Черни връх“ 2 в град София.
Снимките са взети от Фейсбук групата на участниците в летните работилници.